Определение № 335 от 14.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12235/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Я. М. Р. против определение № 7573 от 06.10.2025 г. по адм. дело № 1608/2025 г. на Административен съд - Хасково, с което подадената от нея жалба срещу кмета и служители на община Хасково е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Жалбоподателката поддържа, че определението е неправилно и моли да бъде отменено. Ответникът – кметът на община Хасково не изразява становище по частната жалба. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Производството пред Административен съд – Хасково е образувано по жалба на Я. М. Р. срещу незаконосъобразно поведение на кмета и служители на община Хасково, които не зачитат решение № 458 от 15.10.1992г. по гр. дело № 864/ 1992г. на Окръжен съд – Хасково. В жалбата се излагат твърдения относно предмета на цитираното по- горе съдебно решение, с което е потвърдена заповед № 807/ 08.06.1992г. на кмета на община Хасково за изменение на дворищната регулация между собствения й парцел XII и съседния парцел Х, кв. 22 по плана на [населено място] и такива, че имотните граници в кадастъра са променени от общината. Моли кметът на община Хасково да бъде задължен да представи преписката по издаване на заповед № 807/ 1992г. и скица на имота, а ако съдът прецени да отмени мълчаливия отказ на кмета на община Хасково да нареди да бъде възстановен кадастъра с промените, настъпили след решението на Окръжен съд – Хасково, да бъде отменен мълчаливия отказ на кмета да издаде разрешение за строеж и разрешение за достъп до южната страна на плевнята, за да може да я възстанови, както и да се премахне незаконното строителство в съседните имоти. С разпореждане № 7315 от 16.09.2025 г. жалбата е оставена без движение, като на жалбоподателката са дадени указания в 7-дневен срок от получаване на съобщението да внесе 10.00 лв. държавна такса по сметката на административния съд и в същия срок да уточни дали оспорва действия или бездействия на административен орган, като посочи този орган, ако оспорва мълчалив отказ за издаване на административен акт да посочи заявлението или искането, по което този отказ е формиран и обстоятелствата, при които е направено искането, както и органът, който е следвало да се произнесе по него. Жалбоподателката е предупредена, че при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото ще бъде прекратено. В указания от съда срок, с молба от 03.10.2025г., оспорващата представя документ за внесена държавна такса и представя уточнение, в което повтаря доводите и исканията от подадената жалба. Съдът приема, че указанията не са изпълнени и нередовностите на жалбата не са отстранени и с определението, предмет на обжалване, оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото. При тези данни настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, стигна до следните изводи: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230, ал. 1 от АПК и от страна, за която оспореното определение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Административният съд правилно приема, че нередовностите на жалбата не са отстранени, въпреки дадените в този смисъл указания. Законосъобразно е преценено, че с молбата от 03.10.2025г. не е уточнен предметът на оспорване, тъй като не е посочени обжалвания административен акт или действия или бездействия на административен орган, не е уточнено в какво се изразява незаконосъобразността на акта или действията и бездействията, като изложените от оспорващата твърдения остават противоречиви и не позволяват да се направи извод за вида на търсената защита. Поради това правилно е заключението на административния съд, че са налице основанията на чл. 158, ал. 3 от АПК и жалбата на Я. М. Р. следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице основания за отмяна на обжалваното определение. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,