Определение № 4047 от 15.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3505/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. Н. А. срещу протоколно определение от 03.11.2023 г. на Административен съд (АС) – Пазарджик, постановено по адм. дело № 884/2023 г. С обжалваното протоколно определение е оставено без уважение искането на Н. Н. А. за назначаване на служебен защитник. Частният жалбоподател обжалва определението с доводи, че то е незаконосъобразно. Твърди, че няма достатъчно правни познания, за да организира защитата си по образуваното по негова жалба административно дело и му е необходим служебен адвокат. Моли обжалваното протоколно определение да се отмени и да му се назначи служебен защитник. Ответникът – Комисия за защита от дискриминация (КЗД, Комисията) не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК (с Разпореждане № 765/21.02.2025 г. на АС – Пазарджик, постановено по адм. дело № 884/2023 г. е възстановен срокът за обжалване на протоколно определение от 03.11.2023 г.), от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба, е основателна. За да остави без уважение искането на Н. Н. А. за назначаване на правна помощ решаващият съд, от фактическа страна, е установил, че по ИЛ № 160/2014 г. от 10.02.2016 г. по адм. дело №160/2014 г. по описа на АС - Стара Загора на А. е преведена сумата от 2504,74 лв. По ИЛ № 112/2014 г. от 10.02.2016 г. по адм. дело № 112/2014 г. по описа на АС - Стара Загора на А. е преведена сумата от 524,63 лв. Обстоятелствата са установени от справка от началник на Затвора [населено място] от 18.10.2023 г. От справката съдът е установил още, че през 2016 г. А. е сключил два договора за цесия, като е прехвърлил всички бъдещи вземания в полза на майка му Г. А.. На това основание с бюджетно платежно нареждане от 08.08.2016 г. са ѝ изплатени суми в размер на 3029,37 лв. Установил е още, че в справката са посочени и други по-малки суми, които са превеждани на А.. От представената от Н. Н. А. декларация за имуществено състояние е установено, че същият е декларирал, че няма доходи, няма семейство, няма недвижимо имущество. При така установеното от фактическа страна съдът от правна страна е приел, че искането за предоставяне на правна помощ е неоснователно. Посочил е, че лице което само се разпорежда със собствените си парични средства в полза на трето лице и то по отношение на немалка сума пари, не би могло да бъде определено като лице лишено от всякакви доходи, което не би могло да заплати минимална такса по делата, вкл. да си осигури помощ от квалифициран юрист при необходимост. Отделно от това е посочил, че при извършена служебна справка от деловодната програма на АС – Пазарджик е установено, че А. е страна по над 130 дела по описа на съда, по огромна част от които е направено искане за освобождаване от държавна такса и назначаване на служебен защитник. Въз основа на това съдът е приел, че не може да се направи извод, че А. търси защита на своите права, които счита, че са нарушени. Посочил е, че казусът по делото не е с такава фактическа и правна сложност, която непременно да налага защита от квалифициран юрист. Определението е неправилно. Съгласно чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ (ЗПП) системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. В тези случаи лицето не дължи възстановяване на разноските за предоставената правна помощ. В случая решаващият съд не е посочил правното основание, въз основа на което е постановил протоколното си определение, но видно от изложените от него мотиви, същият е разгледал дали са налице предпоставките на чл. 23, ал. 2 ЗПП. Изводът на съда, че не са налице първата и третата предпоставка е неправилен. От цитираната от съда справка от началника на Затвора [населено място] от 18.10.2023 г. действително се установява, че през 2016 г. Н. Н. А. е сключил два договора за цесия, като е прехвърлил всичките си бъдещи вземания в полза на майка му и на последната са изплатени суми в общ размер на 3029,37 лв. по посочени в справката изпълнителни листове. Считано от настоящия момент това събитие е много назад във времето, за да обоснове възможност на частния жалбоподател да си позволи квалифицирана адвокатска помощ, както и да се направи извод, че след като се е разпоредил с получените средства в полза на трето лице през 2016 г., то това означава, че може да си позволи заплащане на услугите на адвокат към 2023 г., когато е постановено процесното определение. Видно от останалите данни посочени в справката Н. А. е получавал различни малки суми по изпълнителни дела (през 2021 г.), но същите са превеждани на различни държавни съдебни изпълнители по повод наложени запори върху личната партида на А. и реално същият не е разполагал със средствата. Предвид това, а и с оглед декларираното в декларацията за имуществено състояние, че лицето не притежава имущество и не получава доходи, както и че същото изтърпява доживотно наказание, може да се направи извод, че е налице първата предпоставка на чл. 23, ал. 2 ЗПП – страната не разполага със средства за заплащане на адвокат. Предвид подадената молба от А. е налице и втората предпоставка – страната желае да има адвокат. По отношение на третата предпоставка – интересите на правосъдието изискват предоставянето на правна помощ. Административно дело № 884/2023 г. по описа на АС - Пазарджик е образувано по жалба на Н. Н. А. срещу Решение № 292/07.08.2023 г. на КЗД по преписка № 48/2022 г., с което не е уважена подадена от него жалба до Комисията. Оплакванията му пред КЗД са били за дискриминация (пряка дискриминация и тормоз) по признак лично положение и пол. Предметът на делото обосновава основателност на претенцията за правна помощ, за да се гарантира ефективното упражняване на правото на защита на лицето, което се е оплакало от дискриминация. В случая броя на заведените от жалбоподателя дела е без значение. Няма данни дали делата действително са над 130, както и какъв е предметът на тези дела. Предвид изложеното оспорваното протоколно определение, като неправилно ще следва да се отмени и на Н. Н. А. се предостави правна помощ, на основание чл. 21, т. 2 във връзка с чл. 23, ал. 2 и ал. 3 ЗПП. По аргумент от чл. 26, ал. 2 ЗПП, съгласно който органът по чл. 25, ал. 1 или ал. 2 назначава определения адвокат за повереник, защитник или особен представител за всички фази и съдебни инстанции, освен ако има възражение за това, трябва да се приеме, че определеният служебен защитник ще се счита назначен за всички фази и съдебни инстанции, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на образуваното по жалбата на Н. Н. А. срещу Решение № 292/07.08.2023 г. на КЗД по преписка № 48/2022 г. административно дело. На основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение