Решение № 206 от 21.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1338/2010 г.

Решение № 206 от 21.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1338/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Жени С. Д., чрез адв. пълномощник Г. Ч., както и по касационна жалба на Л. Д. Д. чрез адв. К. Ф., срещу решение № 24 от 18.02.2010 по гр. дело № 579/2009 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е отменено решение № 74 от 9.07.2009 г. по гр. д. № 88/2008 г. на Русенски ОС и по същество е прогласена нищожност на договор за паричен заем от 29.12.2003 г., сключен между наследодателя на касаторите Д. Д. и ищеца Г. И. К.. Искът е предявен и уважен на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД предложение пето от ЗЗД, след като въззивният съд е допуснал свидетели за разкриване на симулацията. Касационната жалба на Жени С. Д. съдържа искане за отмяна на решението като недопустимо, тъй като съдът е основал решението си на извод за относителна симулация, при предявена с иска абсолютна симулация на оспорвания договор за заем . Оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения се поддържа предвид игнориране на забраната по чл. 134, ал. 2 от ГПК (отм), като начало на писмено доказателство, за вероятност на симулацията са приети документи, които не съдържат изявления в тази връзка и поради това не могат да послужат за допускане на свидетели. Съображения са развити в жалбата. Претендират се разноски. Жалбоподателят Л. Д. Д. изтъква съществено процесуално нарушение при допускане на гласните доказателства и основаване на решението на недопустими доказателствени средства. В отговор ответникът по жалбите Г. И. К. оспорва изтъкнатите основание за отмяна на решението. Съдът е постановил диспозитив, съответен на основанието на иска, независимо от обсъжданите в мотивите действителни отношения, прикрити с договора за заем. Обосновано е прието начало на писмено доказателство, налице е поддържаната в иска абсолютна симулация. Касационните жалби са допуснати до разглеждане по същество с определение № 206 от 18.02.2011 г. при основанието а на чл. 280, ал. 1 т. 2 от ГПК по решаващ за изхода на делото процесуалноправен въпрос, общ в изложението на двамата касатори, а именно на какво съдът следва да се основе преценката за вероятност по чл. 134, ал. 2 от ГПК (отм) . Съществува противоречива практика относно съдържателните признаци и авторството на писмения документ или документи, начало на писмено доказателство по чл. 134, ал. 2 от ГПК (отм), доколкото има възможност изявленията, които правят вероятно твърдението за симулация, да се съдържат в множество писмени доказателства или заедно с този документ да е налице изявление пред държавен орган, удостоверено от последния В случая основание за допускане на свидетелски показания са дали три писмени документа. Константна, утвърдена и правилна е практиката в този случай да се прилага общото правило, че писмените доказателства се обсъждат във връзка едни с други, но ако нито един от документите не отговаря на изискването да материализира съдържателно изявление, свързано с привидността на съгласието и изходящо от страната, на която симулацията се противопоставя, извод за вероятност по смисъла на чл. 165, ал. 2 от ГПК ( 134, ал. 2 от ГПК, отм.) не може да бъде изграден и правилото за недопустимост на свидетелски показания следва да намери приложение . По въпроса за свързаните с авторството на документа признаци в решение № 890 от 6.10.2008 г. на ВКС, III г. о. и реш. № 1449 от 14.01.2009 г. IV г. о на ВКС се приема, че за да съставлява т. нар. "начало на писмено доказателство", документът следва да изхожда от противната страна, а не от опровергаващата страна . Тази практика е утвърдена и в решение № 163 от 15.06.2011 г. по гр. д. № 1536/2009 г. на IV г. о по реда на чл. 290 във вр . чл. 291 от ГПК . Същевременно трайна е практиката на Върховен касационен съд авторството на подписан от едната страна проектодоговор да се свързва с лицето, поставило подписа си под проекта, а не с лицето, посочено като договаряща страна, но отказало да подпише документа. Изводите на ВтАС, че за начало на писмено доказателство може да послужи проект за дистрибуторски договор, неподписан от страната, оспорваща симулацията, е в противоречие с утвърдената и правилна практика. Вторият от писмените документи, приети от решаващия съд за създаващи вероятност договорът за заем да е нищожен като привиден, е самият договор за заем, предмет на иска, тъй като в него има клауза как кредиторът - заемодател би приел връщане на заетата сума, ако в бъдеще време се осъществи условие, предмет на друг договор, сключи се такъв между заемодателя и друго лице, за което получателят да съдейства. Този друг договор, който не е бил сключен, е въпросният договор за дистрибуция . В приложените от касаторите решения № № 890 от 6.10.2008 III г. о, реш. № 1449 от 14.01.2009 г. IV г. о, както и в трайната практика, вероятността на твърдението за симулация се основава на обективирано волеизявление на едната страна, докато изявлението на двете страни по сделката относно привидния и характер (обратно писмо) е документ с други процесуални последици, пряко доказателство за привидността и достатъчно доказателство за нейното разкриване. В самия явен договор, подписан от двете страни, постановилият обжалваното решение въззивен съд е съзрял вероятност за симулация и основание да приеме него за писмен документ, чието наличие прави свидетелите допустими . Обективираната в обжалваното съдебно решение № 24 от 18.02.2010 по гр. дело № 579/2009 г. на Великотърновски апелативен съд практика е неправилна . Вероятният, евентуално възможен скрит мотив на уговорката паричното задължение по договор за заем да бъде погасявано и по друг начин, освен по обичайния, не отговаря на изискването да представлява изявление на която и да било от страните по сделката със съдържание, имащо отношение към условията на чл. 134, ал. 2 от ГПК (отм) . Чрез подмяна на явния смисъл на договореното и като предварително възприема тезата на претендиращия симулация, съдът не може да мотивира преодоляване на ограничението за допускане на свидетели съгласно чл. 134, ал. 2 от ГПК (отм), като посочи за "писмено доказателство" самия оспорван явен договор . Правилна е съдебната практика, която държи сметка за естеството на писменото доказателство по смисъла на чл. 134, ал. 2 от ГПК (отм) като документ, материализирал се извън далия форма на оспорваната сделка акт . Под материализиране следва да се разбира положително съществуване, а не резултат от тълкуване на самия договор, отричащо явния смисъл на уговорките в полза на вероятната симулация . Твърдението за привидност на съгласието е твърдение относно факта, че страните не са желаели да бъдат обвързани изобщо от последиците на сделката, която са сключили, или че не са желаели да бъдат обвързани по посочения в нея начин. Както е посочено в решение № 163 от 15.06.2011 г. IV г. о на ВКС, ако страните са се съгласили, че няма да си дължат нищо, симулацията е абсолютна, а ако са се съгласили, че ще си дължат друго, симулацията е относителна. Така в трайната и установена съдебна практика, която е правилна, е посочен съдържателният признак на изявлението, което има предвид и чл. 134, ал. 2 от ГПК (отм). Обжалваното решение е в отклонение от тази правилна практика като приема, че изявление за признание на задължение с друго явно основание и във връзка с други, последващи отношения сочи на извод за вероятна симулация при обвързването на страните по сключения договор за заем. Признанието в писмен документ, че дружеството на Д. Д. дължи да заплати на [фирма] сумата 7 488,47 лв. за получена минерална вода по цитирана фактура, кореспондира с други явни правоотношения, при развитието на които не се е стигнало до постигане на уговорка с погасителен ефект относно паричното задължение по оспорвания договор . Документът не отговаря на изтъкнатия съдържателен признак да е свързан с факта на съгласието при оформянето на договора, за да бъде възприет като начало на писмено доказателство. Предвид гореизложеното, касационните жалби на ответниците по иска Жени С. Д. и Л. Д. Д. са основателни в основния си довод за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение на чл. 134, ал. 2 от ГПК (отм), довело до основаване на решението на недопустими доказателства. По делото липсва документ, което да създава вероятност за наличие на заявената с иска абсолютна симулация на нотариално завереният договор за заем от 29.12.2009 г., т. е че страните не са желаели да бъдат обвързани чрез задължение за връщане на посочената паричната сума от ищеца К. на наследодателя на касаторите. Липсва и документ, който пряко да доказва привидност. При сключване на договора за заем кредиторът предварително се е съгласил, че ако заемателят съдейства за осигуряването на договор за дистрибуция на минерална вода "Водица" при преференциални условия посредством дружеството, в което са изкупени дялове и че ако такъв договор се подпише, разликата между цената за всички останали дистрибутори и преференциалната цена ще се счита за основа на погасителни вноски по договора за заем, а условията за това ще се уредят допълнително. Налице е уговорка относно възможен друг начин за погасяване на задължението, същата по естеството си не обосновава вероятност от абсолютна симулация при поемането на задължението, не обосновава и вероятност за относителна симулация . Не се е стигнало до подписването на обсъждания дистрибуторски договор и до постигане на уговорките, предвидени в чл. 9, т. 2 от договора за заем, но от това не следва, че съгласието на страните при сключването му е било привидно. В обясненията си пред разследващ орган наследодателят на ответниците е поддържал действителност на сделката - претендирани са правата по нея с твърдение за предаване и дължимост на получени в заем парични средства . Изявлението на разпитания не може да се прецени като писмено доказателство, създаващо вероятност за привидност, дори да е налице невярно или неточно твърдение за други факти, като например как и на коя дата се е осъществило предаването на парите по договора. При оспорван от ответниците иск за разкриване на абсолютна симулация посредством възражение, че сделката е действителна и прикрита сделка няма, ищецът е навел твърдения относно други отношения, но без да претендира разкриването и последиците на дисимулирана сделка, тъй като не е заинтересован от това. Ето защо без значение е дали последният би доказал тези отношения посредством допуснатите му свидетели - тогава фактите ще са в подкрепа на друго основание за дължимост на същата сума, а не в подкрепа на основанието на иска, при заявена за установяване абсолютна симулация . Въззивното решение следва да бъде отменено. Изводите на Великотърновски апелативен съд са опорочени не само поради това, че решаващите преценки са основани на недопустими гласни доказателства . Обстоятелствата по делото не подкрепят правната установеност, прогласена в решението. Съображенията, вече изложени в отговора на поставените в изложението въпроси и при обсъждане на касационните оплаквания, дават основание при разглеждането и решаването на спора по същество да бъдат решаващо съобразени доказателствата, събрани от първостепенния съд. По отношение на претендираната с иска абсолютна симулация, следва да се изтъкне липсата на писмено доказателство, което да прави вероятно това твърдение. Съдържанието на договора за заем от 29.12.2003 г. и уговорката в него, че заемодателят може вместо връщане на сумата в срок да приеме права и условия по друг договор, за сключването на който длъжникът по заема ще съдейства, не е изявление, ползващо последния в твърдението му за вероятна симулация. Проектодоговорът, който страните са имали предвид, безспорно не е бил сключен и не е подписан от страната, на което симулация се противопоставя. Този документ също няма отношение към предпоставките на чл. 134, ал. 2 от ГПК (отм). Изявленията на наследодателя на ответниците в хода на разследването не съдържат признание или твърдение за факти, от които може да се прави извод за вероятна привидност . Заявява се обратното, а именно че договорът е в сила и получилият парите дължи връщането им. Дори да е получил една доставка на минерална вода и да дължи нейното заплащане, тези отношения и изявленията относно същите нямат връзка с предмета на иска. Те се отнасят до погасяване на задължението и поради това не отричат неговата действителност. Заедно или по отделно, посочените документи не са основание правилото за недопустимост на гласни доказателства да бъде преодоляно, същите не са и писмени доказателства, подкрепящи основанието на иск по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД . Останалите приложени от ищеца доказателства по делото, вкл заключения на вещи лица, са неотносими. Искът е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло с решение по съществото на спора, постановено от настоящата инстанция, като се присъдят и разноски . На ответниците, понастоящем касатори, следва да се присъдят сторените разноски за всички инстанции, или на Жени С. Д. следва да се присъдят 1030 лева, а на на Л. Д. Д. 2030 лева. Последните включват заплатените разноски от касатора Д. за адвокатска защита по договорите за правна помощ от първа и втора инстанция, по договора за правна помощ от 22.04.2010 г. не са установени разноски . Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.