Определение № 50022 от 11.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 67/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ чрез адвокат С. С. обжалва определение № 10260 /15.10.2021 г. по гр.д. 5319/19 г., САС, 2 състав, с което е оставено без уважение искането му за допълване на решението по делото, на основание чл. 248 от ГПК, постановено от въззивния съд. Изводите на въззивния съд били неправилни. Изразеното в мотивите на въззивния съд обстоятелство, че липсвали доказателства за заплатените разноски, не било обосновано, тъй като към становище № 32 663/22.03.2021 г. на застрахователя било представено платежно нареждане, с което се доказвало извършването на разхода. С частната жалба представя и извлечение от банковата сметка на адвокатското дружество. Моли да се отмени определението. Ответникът по частната жалба В. Г. Й. чрез адв. А. А. оспорва частната жалба. Счита, че при съпоставка на договора за правна помощ № 528, с дата от 16.07.2020 г., като към банковата сметка бил посочен договор от 23.10.2020 г. Това се установявало и от платежното нареждане. Освен това твърди, че ответникът по иска не е осъществил защита пред въззивния съд, като не бил представил становища по въззивните жалби, нямало явяване на адвокат в открито съдебно заседание. Поради това счита, че не му се дължат разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С обжалваното определение е оставено без уважение искането за допълване на решението на въззивния съд в частта за разноските. Съдът е приел, че в договора за правна защита и съдействие било посочено, че заплащането на уговореното адвокатско възнаграждение ще се извърши чрез банков превод. Но липсвали доказателства за реалното извършване на превода. Видно е от данните по делото, че „ОЗК Застраховане“ АД е подал отговор на подадената от В. Й. въззивна жалба. Преди насроченото съдебно заседание пред въззивния съд, застрахователят е подал становище 32 633/22.03.2021 г., с което е представил списък със сторените разноски, на основание чл. 80 от ГПК, като е описал, че представя договор за правна защита и съдействие и удостоверение за регистрация по ДДС. Макар и да не е описано в становището като доказателство, към договора за правна защита и съдействие № 528/23.10.2020 г. с уговорено възнаграждение 1 720 лв, е приложено и платежно нареждане от 26.10.2020 г., от което е видно, че е наредено плащането на посочената сума от 1 720 лв като основание е посочено № 528/23.10.2020 г. (л. 87 от гр.д. 5319/19 г.), САС, 2 състав. При наличието на така представените доказателства, изводът на въззивния съд е необоснован. Въззиваемият „ОЗК Застраховане“ АД е осъществил защита пред въззивния съд с депозиране на отговор на въззивната жалба чрез адв. С., АД „Г. и партньори“. Доказано е уговарянето на заплащане на възнаграждение на процесуалния представител от застрахователното дружество чрез представения договор за правна защита и съдействие, сключен между страната в процеса и АД „Г. и партньори“. От своя страна, адвокатското дружество е упълномощило адв. С.. Освен това е представено платежно нареждане за заплащане на уговореното възнаграждение, като изрично е посочено, че плащането е във връзка с представения пред въззивния съд договор и размерът на заплатената сума съответства на уговореното възнаграждение. Поради това изводите на въззивния съд са необосновани. При така представените доказателства, единственият правилен извод е, че е установено реалното плащане на сумата. С решението си въззивният съд е потвърдил изцяло в обжалваната част решението на първоинстанционния съд. Следователно, на ответника се дължат разноски, с оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. По изложените съображения следва да се отмени обжалваното определение и вместо него да се постанови друго, с което да се допълни въззивното съдебно решение. Върховният касационен съд на Р България