Определение № 2073 от 09.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 560/2026 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК вр. чл.48, ал.4 Закона за арбитража /ДВ, бр.63 от 2025г., в сила от 01.08.2025г./. Образувано е по молба от Д. А. А., действащ като едноличен търговец „Д. 01 – Д. А.“, [населено място], чрез адв. А.М. за спиране на изпълнението на арбитражно решение, постановено на 05.12.2025 г. по арбитражно дело №7/2025 г. по описа на Арбитражен съд при Стопанска асоциация - Пловдив. Молителят е ищец в производството по чл.47 и сл. Закона за арбитража /заглавие изменено с ДВ, бр.63 от 2025г., в сила от 01.08.2025г./. по искове срещу „СиЕйч (Люксембург)“ САРЛ (CH (Luxembourg) SARL, частно дружество с ограничена отговорност, учредено и съществуващо съгласно законите на Великото Херцогство Люксембург за прогласяване нищожността, евентуално за отмяна на горепосоченото арбитражно решение, с което е осъден да плати сумата 14 346.64 евро- неустойка за забава по Договор за бизнес кредит №6555 от 05.12.2019г. и сумата 713.42 лева деловодни разноски. Претендира спиране на производството по посоченото изпълнително дело /ИД №140/2026 г. по описа на ЧСИ Р. Манджурова/, като твърди, че е образувано за изпълнение на оспореното арбитражно решение. Поддържа, че са представени убедителни писмени доказателства за основателността на исковете по смисъла на чл.48, ал.4 ЗА, поради което не следва да внася обезпечение. Настоящият съдебен състав на ВКС намира искането на основание чл.48, ал.4 ЗА за неоснователно. С две предходни определения по настоящото дело съдът е оставил без уважение искания на ищеца по чл.48, ал.4 ЗА. Изложил е подробни мотиви, че на спиране по реда на чл.48, ал.4 ЗА подлежат осъдителните арбитражни решения, чиято нищожност или отмяна се претендира с иск по чл.47 ЗА. За да се допусне спиране на изпълнението на арбитражното решение, е необходимо ищецът да представи надлежно обезпечение в размер на интереса от отмяната. ВКС може да спре изпълнението и без обезпечение, когато са налице убедителни писмени доказателства за наличие на основание за отмяна. Съдът е констатирал, че към исковата молба са представени процесното арбитражно решение, договора за заем бизнес кредит, сключен между „Ленно“ АД /заемодател/ и ЕТ „Д. 01 – Д. А.“, [населено място] /заемополучател/ за сумата 5 100 евро за погасяване на разноски по самия кредит и за оборотни средства; договор за цесия, по силата на който вземането на заемодателя са прехвърлени на „СиЕйч (Люксембург)“ САРЛ (CH (Luxembourg) SARL, Люксембург; доказателства за усвояване на кредита по сметка на Д. А.; трудов договор; доказателства за вписването му като едноличен търговец на 27.11.2019 г. и че за периода 2019 г. – 2026 г. няма регистрирани фискални устройства и подавани ГДД; доказателства за ползване на болничен отпуск; доказателства за наличие на висящ спор между страните за обявяване на договора за заем за нищожен, както и извлечение от сайта на МП за регистрираните арбитражи в РБългария. За доказване на твърдените обстоятелства, че заемът е отпуснат и ползван за лични нужди на Д. А., който има качество „потребител“, а не за осъществяване на търговска дейност; че едноличният търговец е регистриран по настояване на дружеството - заемодател и с единствена цел сключване на договора за заем, които са оспорени с отговора на исковата молба, с определение №1419 от 21.05.2026 г. по настоящото дело са допуснати гласни доказателства /вкл. и свидетел на ответника/ и е изискано цялото арбитражно дело. Решаващият състав е достигнал до извод, че от представените писмени доказателства се установяват част от твърдените факти, но не е налице хипотезата на чл.48, ал.4, пр.второ ЗА, поради което молбата за спиране на изпълнението на арбитражното решение следва да се остави без уважение. Не са представени убедителни писмени доказателства за твърдените основания за нищожност – неарбитрируемост на спора съгласно чл.19, ал.1 ГПК, вр. §13, т.1 ДР на ЗЗП и нарушение на чл.47, ал.2, т.1 ЗА / в сила от 03.03.2026 г ./, евентуално за отмяна на арбитражното решение по чл.47, ал.1, т.2 и т.4 ЗА. Настоящият съдебен състав намира, че в процесната молба не са изложени нови факти и обстоятелства /единствено твърдението за постановяване на арбитражното решение от арбитражен съд – АС при Стопанска асоциация Пловдив, който не е бил вписан в Регистъра на арбитражите, е квалифицирано като основание за отмяна по чл.47, ал.1, т.6 ЗА/, не са ангажирани нови доказателства, поради което не са налице основания за спиране на изпълнението на атакуваното арбитражно решение в хипотезата на чл.48, ал.4, пр.второ ЗА. Следва да се отбележи, че квалификацията на исковете се прави от съда с оглед изложените от ищеца факти и обстоятелства и търсената защита. Съгласно чл.47, ал.2, т.1 ЗА /ДВ, бр.63 от 2025 г., в сила от 03.03.2026 г./, постановяването на решение от арбитраж, който не е вписан в Регистъра по чл.6а, е основание за нищожност. Воден от горното, Върховният касационен съд