Определение № 50 от 01.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 301/2021 г.

ВКСII търговско отделение01.02.2022 г.докладчик Бонка Йонкова

Диспозитив

ОТМЕНЯ определение № 12091/16.12.2020 г. по т. д. № 738/2020 г. на Апелативен съд - София и вместо него постановява: ИЗМЕНЯ определение № 1495/23.06.2020 г. по т. д. № 738/2020 г. на Апелативен съд - София като ОСЪЖДА К. А. Б. /вместо посоченото в определението „Хармони Хилс“ АД/ - гражданин на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, [дата на раждане] в Лондон, със съдебен адрес в Република България [населено място], [улица], ет.1 ст.20 - адв. Г. К., да заплати на адв. Б. Н. от САК със служебен адрес [населено място], [улица], сумата 800 (осемстотин) лв. - възнаграждение за осъществено на основание чл.29, ал.2 ГПК процесуално представителство на „Хармони Хилс“ АД с ЕИК[ЕИК] във въззивното производство. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. Б. Н. от САК, назначен на основание чл.29, ал.2 ГПК за особен представител на „Хармони Хилс“ АД с определение по т. д. № 805/2019 г. на Софийски градски съд, срещу определение № 12091/16.12.2020 г., постановено по т. д. № 738/2020 г. на Апелативен съд - София. С посоченото определение е оставена без уважение молбата на адв. Б. Н. за изменение на определение № 1495/23.06.2020 г. по т. д. № 738/2020 г. на Апелативен съд - София, с което е осъдено „Хармони Хилс“ АД да заплати на основание чл.77 вр. чл.29, ал.2 ГПК на адв. Н. сумата 800 лв. - възнаграждение за извършените действия в качеството му на особен представител във въззивното производство по обжалване на решението по т. д. № 805/2019 г. на Софийски градски съд. В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Навеждат се оплаквания, че отказът на въззивния съд да разпореди възнаграждението за особен представител да бъде изплатено от бюджета на съда противоречи на закона и на т.6 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Излагат се доводи, че осъждането на ответника да заплати дължимото възнаграждение не е съобразено с липсата на законова разпоредба, възлагаща в тежест на адвоката - особен представител да предявява самостоятелно и за своя сметка (чрез допълнителни разноски за съдебно изпълнение) вземането си за възнаграждение към задължената страна. Поддържа се становище, че след като задължението за заплащане на възнаграждение е на ищеца и той не го е изпълнил, въззивният съд е следвало да разпореди дължимото възнаграждение да се изплати от бюджета и да задължи ищеца да възстанови сумата за възнаграждение по сметка на съда. В условията на евентуалност се излагат съображения, че невнасянето на възнаграждението предполага осъждане на ищеца, а не на ответника, да заплати на особения представител определеното от съда възнаграждение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Производството по т. д. № 738/2020 г. е образувано пред Апелативен съд - София по въззивна жалба на „Хармони Хилс“ АД, действащо чрез назначения в първоинстанционното производство особен представител по чл.29, ал.2 ГПК адв. Б. Н., срещу решение от 10.12.2019 г. по т. д. № 805/2019 г. на Софийски градски съд, с което по предявен от К. А. Б. иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ са отменени решенията на общото събрание на акционерите в „Хармони Хил“ АД, взети на 11.04.2019 г., по т.1 от дневния ред - за промяна на седалището и адреса на управление на дружеството, и по т.4 от дневния ред - за изменение на устава във връзка с решението по т.1. С определение № 1495/23.06.2020 г., след като е констатирал, че адв. Б. Н. е извършил процесуални действия за защита и представителство на „Хармони Хилс“ АД във въззивното производство и че дружеството не е изпълнило разпореждане от закрито съдебно заседание за внасяне на възнаграждение за особения представител в размер на 800 лв. по сметката на Апелативен съд - София, въззивният съд е осъдил „Хармони Хилс“ АД да заплати на основание чл.77 вр. чл.29, ал.2 ГПК на адв. Н. дължимото възнаграждение от 800 лв. С решение № 1312/23.06.2020 г. по т. д. № 738/2020 г. Апелативен съд - София е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран с молба от адв. Б. Н. за изменение на определението от 23.06.2020 г. чрез разпореждане възнаграждението от 800 лв. да бъде изплатено от бюджета на съда, Апелативен съд - София е постановил обжалваното с частната жалба определение, с което е оставил молбата без уважение. В мотивите към определението въззивният съд е изложил съображения, че след като възнаграждението за особения представител не е внесено предварително от ищеца и с оглед изхода на спора във въззивното производство задължен за разноските по правилото на чл.78 ГПК е ответникът „Хармони Хилс“ АД, възнаграждението следва да бъде заплатено от ответника - така, както е прието в определението от 23.06.2020 г. Аргументите на адв. Н. за изплащане на възнаграждението от бюджета на съда са преценени като неоснователни с мотив, че не намират опора в закона. Обжалваното определение е неправилно като краен резултат. Особеният представител на „Хармони Хилс“ АД - адв. Б. Н., е назначен в това качество на основание чл.29, ал.2 ГПК и по аргумент от изр.2 на чл.29, ал.2 ГПК разноските за неговото възнаграждение са в тежест на ищеца К. А. Б.. Според т.6 от Тълкувателно решение № 6/06.12.2013 г. по тълк. д. № /2012 г. на ОСГТК на ВКС, възнаграждението на особения представител, назначен от съда, следва да бъде разграничено от отговорността за разноски, която се реализира с оглед постигнатия правен резултат по спора при наличие на предпоставките на чл.78 ГПК; Това възнаграждение е винаги дължимо, а може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора, след като бъде заплатено от ищеца, съобразно указаното в чл.46, ал.6 ГПК и чл.48, ал.2 ГПК, които го определят като задължено лице; Ако решението е в полза на ищеца, то и заплатеното възнаграждение може да бъде подчинено като дължимост на правния режим, определящ отговорността за разноски. Разрешението в т.6 от цитираното тълкувателно решение е приложимо и за възнаграждението на особения представител по чл.29, ал.2 ГПК, доколкото и в този случай законът определя ищеца като задължено лице. При постановяване на обжалваното определение въззивният съд е допуснал смесване на отговорността за разноски по чл.78 ГПК, обусловена от изхода на делото, със задължението за предварително заплащане на възнаграждение на назначения на основание чл.29, ал.2 ГПК особен представител на ответника. С чл.29, ал.2, изр.2 ГПК задължението за заплащане на възнаграждение на особения представител е възложено върху ищеца, поради което осъждането на ответника да изпълни това задължение е в нарушение на закона. Уважаването на иска по чл.74, ал.1 ТЗ поражда основание сумата за възнаграждението да се присъди на ищеца под формата на разноски по чл.78 ГПК при условие, че преди разпределяне на отговорността за разноски е внесена по сметка на съда и е направено искане за разноски, но не предполага осъждане на ответника да заплати възнаграждението на особения представител вместо задължената по правилото на чл.29, ал.2 ГПК страна - ищецът. В случая, въпреки констатацията в определението от 17.06.2020 г., че до приключване на устните състезания във въззивното производство ищецът К. Б. не е изпълнил указанията за внасяне на сумата 800 лв. по сметка на Апелативен съд - София с цел изплащането й като възнаграждение на особения представител на „Хармони Хилс“ АД адв. Н., въззивният съд е осъдил „Хармони Хилс“ АД да заплати на адв. Н. сумата 800 лв., позовавайки се на чл.78 ГПК. Предвид изложените съображения за дължимост на възнаграждението от ищеца, а не от ответника, молбата на адв. Н. за изменение на така постановеното определение е основателна и неправилно въззивният съд е отказал да я уважи. Действително, с молбата адв. Н. е поискал съдът да разпореди възнаграждението да му бъде изплатено от бюджета на съда, каквато възможност не е предвидена в закона. Независимо от това, доколкото според тълкувателното решение по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС възнаграждението на особения представител е винаги дължимо и в императивната разпоредба на чл.29, ал.2 ГПК е посочена ясно задължената за възнаграждението страна, въззивният съд не е бил ограничен от заявеното в молбата искане и не е съществувала процесуална пречка при направен извод, че възнаграждението не подлежи на изплащане от бюджета, да осъди ищеца да го заплати. Поради изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за изменение на определение № 1495/23.06.2020 г. по т. д. № 738/2020 г. на Апелативен съд - София чрез осъждане на ищеца К. А. Б. да заплати на адв. Б. Н. от САК възнаграждение в размер на 800 лв. за извършените във въззивното производство процесуални действия в качеството му на особен представител по чл.29, ал.2 ГПК на ответника „Хармони Хилс“ АД. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

Цитирани разпоредби

9