Решение № 81 от 8.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1705/2013 г.

Решение № 81 от 8.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1705/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 27 от 28.01.2013 г. по гр. д. № 1279/2012 г. на Русенския окръжен съд Въззивният съд е потвърдил Решение № 1770 от 23.10.2012 г. по гр. д. № 3471/2012 г. на Русенския районен съд с което са били отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК субективно съединени искове на [фирма] срещу А. Н. Н. и Ю. С. Н., за съществуване на задължение в размер на 21399.98 лв., произтичащо от просрочено задължение по договор за кредит, дължими лихви и съдебни разноски, за които вземания на основание чл. 417, т. 2 ГПК е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу С. Н. Н., А. Н. Н. и Ю. С. Н.. В представен писмен отговор по реда и в срока на чл. 287, ал. 1 ГПК, ответниците по касация А. Н. Н. и Ю. С. Н., чрез процесуалния си представител изразяват становище, че жалбата е неоснователна. Претендират разноски. Касационен контрол е допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за тълкуване обсега на съгласието по чл. 147, ал. 2 ЗЗД и по-конкретно, обхваща ли то и отпадане по отношение на поръчителя на правилото за срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Като взе предвид становищата на страните и на основание чл. 290, ал. 2 ГПК извърши проверка на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на I т. о. приема следното: Жалбата е неоснователна. Предявени са от [фирма] по реда на чл. 422 ГПК пасивно субективно съединени искове за установяване съществуването на задължение в размер на 21399.98 лв. произтичащо от обявен за предсрочно изискуем договор за кредит. Ответници са А. Н. и Ю. Н., имащи материалноправното качество на поръчители по договор за банков потребителски греди топ който [фирма] е кредитодател, а С. Н. Н. - кредитополучател. По реда и на основание чл. 418 вр. чл. 417, т. 2 ГПК банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за главницата по кредита срещу тримата солидарни длъжници. С оглед постъпилото възражение по чл. 414 ГПК от поръчителите, искът за установяване съществуването на задължението им е предявен срещу тях. Последователно подържаната теза на поръчителите е, че искът на [фирма] срещу тях е преклудиран, тъй като заповедното производство е инициирано след изтичането на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Тезата на [фирма] е, поръчителите изрично са се съгласили с изменението на договора за кредит - чл. 147, ал. 2 ЗЗД, което съгласие обхваща и ангажирането на отговорността им извън срока по ал. 1 на чл. 147 ЗЗД. За да отхвърли иска, Русенският районен съд се е позовал на разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД - изтичане на преклузивния срок по отношение на поръчители. Въззивният съд е стигнал до същия извод, поради което е потвърдил първоинстанционния акт. Становището на настоящата съдебна инстанция по посочения правен въпрос е следното: Константната съдебна практика, а и задължителната такава (т. 4 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС) приемат, че срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е краен и преклузивен. С изтичането му не се погасява възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото поръчителство. В хипотезата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, пред която сме изправени, начало на срока поставя настъпването на предсрочната изискуемост, съобразно обстоятелствата, посочени в т. 18 на ТР № 4/2013 г. Изтичането на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД към датата на подаване на заявлението е абсолютно основание за отхвърлянето му. А ако искането по заявлението е уважено и заповед за незабавно изпълнение е издадена, позоваването на погасяване на субективното материално право на кредитора спрямо поръчителите, може да бъде направено и в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК, както е в случая. От правната характеристика на срока по чл. 147, ал. 1 предл. 1 ЗЗД произтича и преценката за приложимостта на продължението по ал. 2 на чл. 147 ЗЗД спрямо него. Доколкото преклузивните срокове не подлежат на спиране и прекъсване, недопустим е отказ от тях след изтичането им, както и продължаването им, то очевидно е, че хипотезата на чл. 147, ал. 2 ЗЗД, не може да се тълкува като допускаща възможността за предварително съгласие, дерогиращо правилото на чл. 147, ал. 1 предл. 1 ЗЗД изпълнение По същество. Безспорно е по делото, че предсрочната изискуемост на кредита, чиято дължимост спрямо поръчителите е предмет на установяване по настоящето дело, е настъпила на 3.08.2011 г. Тази дата е приел районният съд и преценката му не е била оспорена нито пред въззивното, нито пред настоящата инстанция. Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е било депозирано в канцеларията на Русенския районен съд на 10.02.2012 г. т. е. след изтичането на срока по чл. 147, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Заповедният съд не е констатирал изтичането на преклузивния срок, но както бе посочено по-горе, такава констатация е направена в рамките на спорното производство по чл. 422, ал. 1 ГПК. Потвърждавайки първоинстанционният акт, въззивният съд е постановил законосъобразно решение, което ще следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора, касаторът ще следва да заплати на ответниците по касация направените по делото разноски, възлизащи на 1973.25 лв., съобразно заплатеното адвокатско възнаграждение. Водим от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на I т. о.