Определение № 1669 от 05.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 957/2024 г.

Производството е с правно основание чл.248, ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от С. М. С. от [населено място] против разпореждане № 532 от 9.02.2024г. постановено по в.ч.гр.д. № 2272/2023г. на Софийски апелативен съд, с което е върната друга негова частна жалба поради неотстраняване в срок на констатирана нередовност свързана с незаплащане на държавна такса. Настоящият състав на Върховен касационен съд, като съобрази направеното искане, с оглед материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното: С разпореждане № 2741 от 22.12.2023г. Председател на отделение на ВКС е върната на САС постъпила преписка по подадена от С. М. С. частна жалба срещу разпореждане № 4436 от 9.11.2023г. по в.ч.гр.д. № 2272/2023г. на Софийски апелативен съд поради липса на доказателства за заплатена държавна такса и с указания да бъде уведомен жалбоподателя и да му бъде предоставен срок за заплащането й. С разпореждане № 31 от 3.01.2024г., САС е указал на С. М. С., че в 7-дневен срок следва да заплати държавна такса от 15лв., във връзка с подадена от него частна касационна жалба и че при неизпълнение на указанията, жалбата му ще бъде върната. За указанията на съда, той е бил уведомен на 26.01.2024г. – лично. В предоставения срок указанията не са изпълнени и със сега обжалваното разпореждане № 532 от 9.02.2024г. подадената частна касационна жалба е върната. В настоящата си частна жалба изложените от жалбоподателя доводи са, че връченото му разпореждане № 31 от 3.01.2024г. е било без подпис и печат, не е посочено основание за внасяне на държавна такса и че връщането е фиктивно. Настоящият съдебен състав намира изложените от жалбоподателя доводи са несъотносими, а обжалвания акт за правилен. Съгласно чл.7, ал.2 ГПК - съдът връчва на страните препис /а не оригинал/ от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване, поради което и връченото на страната разпореждане № 31 от 3.01.2024г. не е съдържало оригинален подпис и печат. Съгласно чл.262, ал.2, т.2 ГПК, приложим съгласно препращането по чл.275, ал.2 ГПК, неизпълнението в срок на дадените от съда указания е основание за връщане на подадената частна жалба. Държавната такса е дължима съгласно чл.261, ал.1, т.4 ГПК, приложим съгласно препращането по чл.275, ал.2 ГПК, а нейният размер е определен в чл.19 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение