Определение № 8792 от 15.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6990/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 и сл. Вр. С чл.167,ал.3 АПК. Образувано е по частна жалба на А. Н. А., лично и в качеството му на пълномощник на Г. П. А., негова съпруга, и двамата от гр.Опака, с адрес за кореспонденция в гр.Варна. Частните жалбоподатели обжалват определение №886/25.06.2024г., постановено по адм. Дело №268/2024г. по описа на Административен съд Търговище. Навеждат и се развиват оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на обжалваното определение, както и за неговата материална незаконосъобразност и необоснованост. Твърди се обжалваното определение е недопустимо, тъй като има влязъл в сила административен акт за определения с него размер на помощта от 1221лв.размера, че молбата е била нередовна, което не е съобразено и надлежно процедирано от съда, както и че е неправилно, тъй като не е съобразена нуждата от изплащане на помощта и трудно поправимите вреди, които биха били нанесени в обратния случай предвид данните за здравословното състояние на адресатите на акта, за което се представят и писмени доказателства с частната жалба. Претенцията е за отмяна на обжалваното определение и за постановяване на акт по съществото на искането като се допусне предварително изпълнение на обжалваните пред АС Търговище заповеди на Директора на Дирекция социално подпомагане /ДСП/ Попово. Ответникът по частната жалба - директорът на Дирекция ДСП Попово в дадения процесуален срок не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав, като прецени наведените от страните доводи и доказателствата по делото, приема за установено следното: Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в преклузивния срок за обжалване по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното определение №886/25.06.2024г. АС Търговище отхвърля искането на А. Н. А. и Г. П. А. за допускане на предварително изпълнение на обжалваните от тях заповеди ЗСП/Д-Т-П/5274/23.05.2024г., изменена със заповед ЗСП/Д-Т-П/5274/31.05.2024г. на Директора на ДСП Попово, потвърдени изцяло при обжалването им по административен ред по реда на чл.13, ал.6 ЗСП от Директора на РДСП Търговище. С актовете на Директора на ДСП Попово и по реда и при основанията на по чл.13 ЗСП и чл.16 ППЗСП е отпусната еднократна помощ от 1221лв. за инцидентни нужди за семейството Г. А. и А. А.. Административният акт е обжалван по съдебен ред от А. А. и Г. А., за което на 21.06.2024г. е образувано адм. Дело №268/2024г. по описа на АС Търговище с оплаквания, че размерът на отпуснатата помощ е незаконосъобразен и следва да е 1312,57лв.С отделна молба по същото дело е поискано, след преценка на допустимостта на подадената жалба досежно интереса от обжалване в частта, в която е удовлетворено искането за отпускане на еднократна помощ, да се допусне предварително изпълнение на административния акт по реда на чл.167 АПК. При тези данни и искания АС Търговище с обжалваното определение от 25.06.2024г., че подадената жалба срещу административния акт има суспензивен ефект по отношение на административния акт и препятства влизането му в сила, независимо срещу коя част от акта е подадена и от коя страна. Приема, че за този вид актове законодателят не е предвидил предварително изпълнение по силата на закона, нито административният орган е постановил разпореждане в този смисъла, поради което приема искането по чл.167 АПК – за допускане на предварително изпълнение на административния акт, за допустимо. На следващо място искането се приема за неоснователно, тъй като молителите не са изложили твърдения, нито се представили доказателства каква значителна или трудно поправима вреда може да последва какъв е особено важния интерес за тях от закъснението изпълнението на оспорените заповеди. Отбелязва се, че при евентуална отмяна или прогласяване на нищожност на оспорените актове би последвало задължение за връщане на неоснователна получена помощ, респ. техният интерес може да бъде увреден, вместо защитен. Определението е валидно, допустимо и правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че искането за допускане на предварително изпълнение на оспорените заповеди ЗСП/Д-Т-П/5274/23.05.2024г., изменена със заповед ЗСП/Д-Т-П/5274/31.05.2024г. на Директора на ДСП Попово е допустимо и неоснователно. С обжалването им се спира изпълнението им по смисъла на чл.166,ал.1 АПК, тъй като по отношение на актове, издадени по реда на чл.13 ЗСП, не са предвидени нормативни изключения. Едва при наличие на влязъл в сила съдебен акт – по съществото на спора, или прекратителен такъв суспензивният ефект на жалбата може да бъде преодолян. В процесния случай е налице висяща жалба от страна на молителите по отношение на заповедите в тяхната цялост, така както е заведена жалбата им и по нея се дължи произнасяне от съда като няма данни по делото да е налице такова, още по-малко да е налице влязъл в сила съдебен акт. Обжалването, направено по волята именно на частните жалбоподатели, е спряло изпълнението на акта и съответно изплащането на помощта, поради което искането по чл.167 АПК, което не е ограничено със срок по висящо дело, е допустимо. По съществото му преценката на АС Търговище, че е неоснователно е правилна. Видно от текста на чл. 167, ал. 1 АПК при всяко положение на делото по искане на страна съдът може да допусне предварително изпълнение на административния акт при условията, при които то може да бъде допуснато от административния орган. Предпоставките за допускане на предварително изпълнение от административния орган са изчерпателно посочени в чл. 60, ал. 1 АПК. Следва да е налице непосредствена причинна зависимост, така че по-късното изпълнение да създава сериозна (реална) опасност за настъпването на значителна или труднопоправима вреда и искането да е за защита на особено важен интерес на страната, която иска допускане на предварително изпълнение. Обосновано е съобразено от съда, че в молбата на А. А. и Г. А. от 24.06.2024г. не се съдържа обосновка на сочените по-горе обстоятелства, с нея не се представят доказателства, нито се иска събиране на такива. Направени са твърдения във връзка с процесуалните действия и възможности на съда по отношение на жалбата. При така наведените твърдения и липсата на направени искания съдът законосъобразно е приел, че искането е неоснователно, тъй като не се твърдят обстоятелства по чл.167 вр. С чл.60,ал.1 АПК, нито се доказват наличието на такива.Представените с частната жалба писмени доказателства за онкологично заболяване на първият частен жалбоподател установяват наличието му, но не и неотложната необходимост от средствата, така че при неизплащането им да настъпи значителна вреда или трудно поправима вреда за оспорващия. Още повече, че в тези случаи в разпоредбата на чл.167,ал.2 АПК е предвидено, че допускането се обвързва и със заплащане на гаранция от молителя в определен от съда размер. По тези съображения касационният състав намира, че преценката на първоинстанционния административен съд за липсата на предпоставките по чл. 167, ал. 1 във връзка с чл. 60, ал. 1 АПК е правилна и обоснована, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 235 от АПК, Върховният административен съд,