Определение № 17 от 31.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 629/2010 г.

Производството е по чл. 307,ал.1 от ГПК. Образувано е по подадена молба с вх. № 6023/15.03.2010 г., неразделна част от която е писмо с вх. №7752/31.03.2010 г. от ищеца К. С. Т. за отмяна на влязло в сила решение от 24.04.2009 г. по гр.дело № 485/2008 г. на К. окръжен съд и оставеното с него в сила решение от 10.04.2008 г. по гр.дело № 5/2007 г. на К. районен съд на осн.чл.303, ал.1,т.2 ГПК. Молителят поддържа, че са налице хипотезите на чл.303,ал.1,т.2 ГПК, тъй като съдът неправилно тълкувал приложения договор за строителство от 11.01.2003 г. и смесване показанията на разпитаните свидетели по двете дела. Ответниците по молбата НК”Ж. и.”[населено място], [фирма][населено място] и „П.” С. 1[населено място] не са изразили становище по същата. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като обсъди по реда на чл.307,ал.1 от ГПК наличието на предпоставките за допустимост на подадената молба за отмяна приема следното: Молбата за отмяна е подадена в срока, предвиден в чл. 305, ал.1,т.2 от ГПК от легитимирана страна – ищец и е посочено основание за отмяна – чл.303,ал.1,т.2 ГПК. С оглед на изложеното съдът намира, че молбата отговаря на изискванията на чл. 306 от ГПК и е процесуално допустима, поради което следва да се допусне до разглеждане по същество в открито съдебно заседание. Като взе предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение