Определение № 11162 от 18.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10019/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. И. Б. срещу определение № 3554/03.09.2024 г., постановено по адм. д. 835/2024 г. по описа на Административен съд - Хасково (АС-Хасково). В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Изложени са подробни аргументи в подкрепа на становището, че предварителното изпълнение на оспорената пред АС-Хасково заповед трябва да бъде спряно. Частният жалбоподател иска да бъде отменено атакуваното определение. Не претендира разноски. Ответникът изразява становище за неоснователност за частната жалба. Претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение административният съд е отхвърлил искането на К. И. Б. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 3282з-4053/27.08.2024 г. на директора на Главна дирекция “Гранична полиция“ за временното му преназначаване поради служебна необходимост. Съдът е разгледал искането като подадено по реда на чл. 166, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 165, ал. 6 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и се е мотивирал с обстоятелството, че предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона. За да обоснове неоснователност на искането административният съд е приел, че затрудненията от семейно-битов характер не са противопоставими на защитения обществен интерес. АС-Хасково изрично е приел, че е възможно административният акт да причини лични несгоди на жалбоподателя, които обаче не са непоправими и са непротивопоставими на заложения в закона обществен интерес Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, а именно ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Според чл. 165, ал. 6 от ЗМВР обжалването на заповедта за временно преназначаване в случаите на мотивирана служебна необходимост не спира изпълнението. В случая адм. д. 835/2024 г. по описа на АС-Хасково е образувано по жалба на К. И. Б. срещу Заповед № 3282з-4053/27.08.2024 г. на директора на Главна дирекция “Гранична полиция“, с която той временно е преназначен на същата длъжност в друго населено място, за срок от една година поради възникнала служебна необходимост. Към настоящия момент няма данни това съдебно производство да е приключило, а с жалбата е поискано и да бъде спряно допуснатото предварително изпълнение. При така установените обстоятелства правилно АС-Хасково законосъобразно е разгледал искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената пред него заповед по реда на чл. 166 от АПК. Съдът е приел, че не са представени никакви доказателства към искането и обосновано е приел, че не са налице основания да бъде уважено. С частната жалба са представени като писмени доказателства медицински документи, удостоверяващи здравословното състояние на К. И. Б. с доводи, че от установените с тези доказателства факти е видно, че той има нужда от медицински грижи, които не е възможно да получи в гр. Белоградчик. Медицинските документи са изготвени от „Уни Хоспитал“, гр. Панагюрище, от което се налага извод, че частният жалбоподател се е лекувал извън населеното място (гр. Свиленград), в което е изпълнявал длъжността си в МВР преди временното му преназначаване. Следователно не е налице логична житейска причина проведеното лечение в гр. Панагюрище да се приеме за ново обстоятелство по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК, което да обуслови основание за спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение. Останалите доводи в частната жалба в подкрепа на твърдението, че са налице предпоставките на чл. 166, ал. 2 от АПК не са подкрепени с никакви доказателства, а са и поддържани пред първата инстанция (единствената разлика, че пред АС-Хасково са изтъкнати отношенията с деца, а в частната жалба има позоваване на отглеждане на внуци), която ги е разгледала и обсъдила задълбочено. Доказателства, които да обосновават значителни вреди от предварителното изпълнение не са представени. Твърдените финансови разходи и житейски неудобства са пряка последица от самия административен акт, а не от неговото предварително изпълнение и не се основават на нови обстоятелства, каквото е изискването на чл. 166, ал. 2 АПК. По изложените съображения оспореното определение съответства на закона и трябва да бъде оставено в сила. С оглед акцесорния характер на настоящото производство и при висящност на главното производство, по което е постановено обжалваното определение, разноски не следва да бъдат определяни независимо от искането на процесуалния представител на ответната страна. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение