Определение № 2321 от 27.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1725/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на Н. Арсов и Л. Арсова, подадена чрез адвокат Н. Казаков, против Определение № 1545/08.12.2023 г., постановено по административно дело № 966/2023 г. по описа на Административен съд – София област, с което е оставена без разглеждане жалбата им срещу Заповед № 173/07.03.2012 г. и Заповед № 274/17.04.2012 г., издадени от Кмета на Община Костинброд, и е прекратeно производството по делото. В частната жалба се сочи неправилност на атакуваното определение, като се оспорват правните изводи на съда относно недопустимост на оспорването поради липса на правен интерес. Иска се неговата отмяна и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна - Кмет на Община Костинброд, не изразява становище по реда на чл. 232 АПК. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежни страни. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна. Предмет на оспорване от страна на Н. Арсов и Л. Арсова са две заповеди. С първата Заповед № 173/07.03.2012 г., издадена на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ е допуснато изработване на проект за изменение на ПУП – изменение на плана за улична регулация на улица с о.т. 84 и о.т. 91 и плана за регулация за урегулирани поземлени имоти № VII-83, № VI-84, № IX-456 и № V-457, кв. 20 по плана на с. Драговищица. С втората атакувана Заповед № 274/17.04.2012 г., издадена на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ, административното производство е завършено, като е одобрено изменението на плана за улична регулация на улица с о.т. 84 и о.т. 91 и изменението на плана за регулация за урегулирани поземлени имоти № VII-83, № VI-84, № IX-456 и № V-457, кв. 20 по плана на с. Драговищица, съгласно графичната част на приложения проект. За да прекрати производството по делото, съдът е развил съображения за липса на правен интерес от страна на оспорващите, след като е установил, че площта на собствения им имот не е намалена в резултат на одобреното изменение, а е останала толкова, колкото е била придобита от тях въз основа на представените по делото документи за собственост. Съдебното определение в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата против Заповед № 173/07.03.2012 г. и е прекратено производството по делото в тази част, е правилно и следва да бъде оставен в сила, но по различни от възприетите то съда мотиви. Тази заповед, с която е дадено разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП е част от административното производство по изменение на плана, с което се слага началото му и има самостоятелно значение само докато производството пред органа е висящо, а то е такова до издаване на крайния акт. С одобряване на проекта за изменение на устройствения план от компетентния орган по чл.129, ал. 2 ЗУТ, производството в неговата административна фаза приключва и значение има само крайния акт, като от този момент на обжалване пред съда подлежи именно този акт. Тоест, след издаване на Заповед № 274/17.04.2012 г., с която е одобрено процесното изменение на плана, Заповед № 173/07.03.2012 г. е загубила правното си значение, като на съдебен контрол подлежи именно втората по време заповед. Определението в останалата му част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Установено е по делото, че жалбоподателите се легитимират като собственици на УПИ VI-84, кв. 20 по плана на с. Драговищица. Видно от текстовата и графичната част на Заповед № 274/17.04.2012 г. е, че с нея е одобрено изменение на плана за регулация и по отношение на този имот. Този факт сам по себе си сочи на заинтересованост на собствениците на имота да оспорят заповедта, тъй като същият е предмет на одобреното с нея изменение, на основанието по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Имотът на оспорващите е следвало да бъде определен от съда като непосредствено засегнат от изменението по смисъла на посочената разпоредба, без значение дали неговата площ по документ за собственост се намаля или не, след като е видно, че е предмет на процесното изменение чрез изместване на местоположението на една от регулационните му граници към съседен имот. Този извод обуславя правен интерес от оспорване на Заповед № 274/17.04.2012 г., което налага съдебното определение в тази част да бъде отменено, а делото да се върне на същия състав на Административен съд – София област за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение