Решение № 8658 от 19.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2049/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на земеделието и храните, чрез представител по пълномощие – главен юрисконсулт Б. Панайотова, против решение № 10759 от 01 декември 2025 год., постановено по адм. дело № 898/2024 год. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторът твърди наличието на пороци на съдебното решение, съставляващи касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита изводите на съда за неправилни, тъй като не кореспондират със събрания по делото доказателствен материал. Сочи, че съдът се е позовал на изготвената комплексна съдебно – техническа експертиза (СТЕ), като необосновано не е обсъдено и кредитирано заключението по първоначално изготвената агрономическа експертиза. Според касатора, като е кредитирал изцяло заключението по изготвената СТЕ, решаващият състав неправилно е обосновал своите изводи относно съответствието на заявените площи с нормативните изисквания за допустимост. В съответствие с така развитите мотиви е формулирано искане за отмяна на оспорения съдебен акт. Претендира се и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции алтернативно прави възражение за прекомерност на възнаграждението за процесуално представителство на ответната страна. Ответникът – М. Т. Г., чрез представител по пълномощие адв. Ч. Чавдаров, в представен писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и формулира искане за оставяне в сила на съдебното решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено от фактическа страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение състав на Административен съд гр. Пловдив е отменил по жалба на М. Т. Г. заповед № РД 09-220 от 08 март 2024 год., на Министъра на земеделието и храните, в частта в която извън одобрения окончателен специализиран слой „Физически блокове“ за Кампания 2023 год. е останал парцел № 36186-1166-5-1, с площ 44.59 ха, находящ се в землището на с.Каравелово, общ.Карлово, обл. Пловдив, заявен за подпомагане от М. Т. Г., в качеството й на земеделски производител с УРН [номер]. За да постанови обжалвания резултат, съдът въз основа на приетите по делото доказателства, от фактическа страна е установил, че М. Т. Г. през 2023 год., е подала в Областна Разплащателна агенция - Пловдив, заявление за подпомагане с УИН [номер], с което е представила изискуеми от закона и наредбата документи за кампания 2023 год. За кампания 2023 год. бенефициерът е заявил за подпомагане един парцел - процесния № 36186-1166-5-1, находящ се в землището на с. Каравелово, общ. Карлово, обл. Пловдив. Със заповед № РД 09-220 от 08 март 2024 год. на министъра на земеделието и храните, бил одобрен окончателния специализиран слой „Физически блокове", включително обхват на площите, подходящи за поддържане чрез косене по чл. 8, ал. 1, т. 2, буква "з" от Наредба №105 от 2006 год. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол за кампания 2023 год., обн. в ДВ, брой 27 от 29 март 2024 год. За процесният парцел № 36186-1166-5-1 била извършена дешифрация на актуална (релевантна за кампанията) цифрова ортофото карта, в резултат на което целият парцел (44.59 ха), заявен с култура „Ливади за косене", бил приет за недопустим за подпомагане на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба №3 от 10 март 2023 год. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции (Наредба № 3/2023 год.). Констатирано било, че части от парцела по цялото северно и източно протежение навлизали в гора, а в централната източна част на парцела се наблюдавали група храсти (неземеделски площи). Останалата площ представлявала високопланинско пасище с бедна тревна покривка, камъни и скали, непригодно за косене. Административният орган приел, че парцелът не отговаря на изискването на чл. 53, ал. 1 и 5 от Наредба 3/2023 год., а именно липсва земеделска дейност от заявения тип (косене), както и има мозаечно разположени скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени, камъни, храсти и нежелана растителност над нормативната граница. В резултат на извършени допълнителни проверки органът е потвърдил коректността на извършената дешифрация за кампания 2023 год. по отношение на конкретната площ. В хода на съдебното производство са назначени агрономическа и комплексна съдебно – техническа експертиза, заключенията, по които са приети от съда по делото. При така установените фактически обстоятелства, от правна страна първоинстанционният административен съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на законово вменените му правомощия. По отношение на материалната законосъобразност на оспорената заповед, в частта в която извън одобрения окончателен специализиран слой „Физически блокове“ за Кампания 2023 год. е останал парцел № 36186-1166-5-1, съдът позовавайки се на приложимата нормативна уредба и приетата по делото комплексна СТЕ е приел, че изчисления от експертите брой от 14,4 нежелани дървета и храсти на дка в процесния парцел попадат в заложените изисквания в чл. 53, ал. 5 от Наредба № 3/2023 год. от 100 броя дървета и храсти на дка, след като се изключат компактно разположените, неподходящи за подпомагане площи. Мотивирал е, че от данните ,заложени в представения по делото Мониторинг с дата 18 декември 2023 год., извършен от ДФ „Земеделие“ касаещ процесното БЗС/парцел, може да се направи извод, че същият отговаря на изискванията на постоянно затревени площи със заявена култура „Ливада за косене“. В тази връзка и предвид даденото в хода на съдебното производство заключение по СТЕ е обосновал извод, че оспорената заповед се явява незаконосъобразна в частта й, в която от одобрения окончателен специализиран слой ФБ необосновано е изключен изцяло заявения за подпомагане за кампания 2023 год. парцел. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма с посочване на фактически и правни основания, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към мотивите на обжалваното съдебно решение. В случая касаторът излага съображения, че съдът се доверил изцяло на заключението на вещото лице, без да обсъди събраният по делото доказателствен материал. Съгласно чл. 195, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК съдът назначава вещо лице, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. В случая съдът, като преценил заключението на вещото лице, другите доказателства по делото и мотивите на касатора за изключване изцяло на заявения за подпомагане за кампания 2023 год. парцел от одобрения окончателен специализиран слой ФБ, е дал вяра на заключението на вещите лица. Действително касаторът е оспорил заключението на вещото лице, но това оспорване не е обосновано. Касаторът, ако е считал заключението на експертизата за необосновано и ако е имал съмнение относно неговата правилност е имал процесуалната възможност да поиска назначаване на повторна експертиза - чл. 201 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Това касаторът не направил, а негова, с оглед на чл. 170, ал. 1 АПК, е доказателствената тежест за установяване на фактическите основания за изключване изцяло на заявения за подпомагане парцел от одобрения окончателен специализиран слой ФБ. Безспорно е, че заключението на вещото лице не е обвързващо доказателство, но когато по делото не са налични доказателства, въз основа на които съдът да може да направи извод различен, от този на вещото лице, съдът няма основание да не цени заключението му. Доколкото съдът е възпроизвел в мотивите си част от заключенията на вещите лица и е обосновал тези свои изводи с представените по делото доказателства, не е налице допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В този смисъл възражението на касатора за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила се явява неоснователно. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е обсъдил спорните въпроси, като въз основа на съвкупността от доказателства е обосновал извода си за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Относно материалната законосъобразност, настоящият състав намира следното: В настоящия случай приложима за кампания 2023 год. е Наредба № 3 от 10 март 2023 год. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции. Административният орган е приел, че заявеният от М. Г. парцел 36186-1166-5-1-44.59 ха, култура „Ливади за косене" е недопустим за подпомагане на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба № 3 от 10 март 2023 год. тъй като части от парцела по цялото северно и източно протежение навлизат в гора, а в централната източна част на парцела се наблюдава група храсти (неземеделски площи). Останалата площ представлява високопланинско пасище с бедна тревна покривка, камъни и скали, непригодно за косене. Не отговаря на изискването на чл. 53, ал. 1 и 5 от Наредба №3 от 10 март 2023 год., а именно липсва земеделска дейност от заявения тип (косене), както и има мозаечно разположени скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени, камъни, храсти и нежелана растителност над нормативната граница. Съгласно разпоредбата на чл. 53 от Наредба № 3 от 10 март 2023 год. допустимите за подпомагане по интервенции на площ са земеделски площи, върху които се извършва селскостопанска дейност и отговарят на изискванията на чл. 4, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2021/2115. В ал. 2 от същата разпоредба е посочено, че на площите по ал. 1 могат да се осъществяват и неселскостопански дейности, при условие че селскостопанските дейности могат да се осъществяват, без да бъдат значително възпрепятствани от интензитета, характера, продължителността и времето на неселскостопанските дейности, когато земеделската площ на стопанството се използва и за неселскостопански дейности. Случайното извършване на неселскостопански дейности трябва да бъде ограничено във времето, не трябва да влошава структурата на почвата, нито да води до разрушаване на растителна покривка или да застрашава спазването на стандартите за Добро земеделско и екологично състояние върху допустимите за подпомагане хектари. За площите с култури неземеделските дейности трябва да се извършват след прибирането на реколтата. Съгласно ал. 3 площите по ал. 1 може да включват неземеделски площи и характеристики, включени в общата площ на земеделския парцел, като каменни стени, канавки, полски пътища за достъп. Максималният брой широколистни и иглолистни неовощни видове дървета на допустим хектар не надвишава 100. В ал. 4 е посочено, че постоянно затревените площи, които се поддържат чрез паша, са допустими за подпомагане и когато върху тях има мозаечно разположени храсти, годни за паша, скали и други трайно неподходящи за подпомагане площи, при условие че не възпрепятстват земеделската дейност. Видно от ал. 5 на същата разпоредба постоянно затревените площи, които се поддържат чрез косене и непроизводствените постоянно затревени площи, са допустими за подпомагане, когато на тях има не повече от 100 бр. дървета и/или храсти на хектар и/или има мозаечно разположени скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени, които заемат не повече от 10 % от общата площ, след изключване на компактно разположените неподходящи за подпомагане площи. В разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 3 от 10.03.2023 год. не са земеделски площи и не подлежат на подпомагане необработваемите площи, непригодни за извършване на земеделска дейност - захрастени територии, дерета, оврази, полски пътища, с изключение на тези по чл. 53, ал. 3, прокари и просеки, както и териториите, заети от гори. Трайно неподходящи за подпомагане по смисъла на чл. 55, ал.2, т.1 и т.4 от същата наредба са земеделските площи или части от тях, заети от компактно разположена дървесна и храстовидна растителност с единична площ над 100 кв. м или сгради и съоръжения, независимо от техния размер, както и скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени с единична площ над 100 кв. м. За да прецени дали са налице посочените хипотези, съдът е анализирал представените с административната преписка писмени доказателства и изслушана и приета комплексна СТЕ с вещи лица инженер геодезист и агроном-инженер. Съдебните експерти са дали заключението си след преглед на приобщените по делото доказателства и теренен оглед на процесния парцел, извършили са геодезично заснемане на наличните компактни скални участъци в имота. От теренния оглед са установили, че процесният парцел, който се намира на голяма надморска височина от 1500 м. е подържан в добро състояние, като постоянно затревена площ /ПЗП/, със заявена култура - Ливади за косене. Тревостоят на терена е нисък, тревната покривка е преобладаващо еднородна и компактна. Налична е почвена покривка с почвен хоризонт от 8-15 и повече см, който осигурява нормален растеж и развитие на заявената култура. Обсъдени са докладите от теренните проверки, извършена е дешифрация на Цифрова ортофотокарта, изложени в приетия като веществено доказателство CD носител. При огледа на процесния терен и от цифровата ортофото карта в pdf формат, изготвена по самолетно заснемане от 09 септември 2023 год. с нанесени контури на физически блокове от системата за индетификация на земеделските парцели, вещите лиса са установили два по-големи скални участъка с обща площ от 500 кв. м., както и наличието на нежелани растителни групи от вида - хвойна и единични дървета, които са изброени на 620 броя за цялата площ на имота, след изключване на компактни участъци с навлизане от гората по хода на северната и източна част на парцела, както и в централната част с обща площ от 14.400 дка. Експертите са дали заключение, че по граничните части на северната и източната част, както и в централната част на терена се наблюдават участъци от компактна растителност по хода на гората с обща площ от 1.44ха. Посочили са, че от 620 броя единични дървета и храсти,следва да се изключат неподходящите за подпомагане участъци, в размер на 1,44 ха или 14,4 дка, разположени частично по хода на северните и източни граници, както и в ограничени участъци от централната част на парцела. Процентното съотношение на изчисления брой 620 единични дървета и храсти спрямо оставащата площ от 43,1 ха е 14,4%, което отговаря на 1,4 броя дървета и/или храсти на дка или 14,4 броя дървета и храсти на ха. Последното отговаря на изискванията на чл. 53, ал. 5 от Наредба № 3/2023 год., след като се изключат компактно разположените, неподходящи за подпомагане площи. В заключение експертите са посочили, че от данните, заложени в представения по делото Мониторинг от дата 18 декември 2023 год., извършен от ДФ „Земеделие“ касаещ процесното БЗС/парцел, може да се направи извода, че същият отговаря на изискванията на постоянно затревени площи със заявена култура „Ливада за косене“. Настоящият касационен състав намира, че изводът за незаконосъобразност на заповедта в оспорената част е формиран въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, като правилно първоинстанционният съд е кредитирал изготвената комплекса СТЕ. Обсъдени са всички релевантни за правилното решаване на спора възражения и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При правилно разпределена доказателствена тежест административният орган не е доказал основанията за изключване на заявения за подпомагане парцел като недопустим. Видно от изложеното, доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на делото на ответника не следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция, тъй като такива не са претендирани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение