Определение № 3344 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2714/2026 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба (наименована „въззивна жалба“) от И. П. Т. от гр. София против определение № 14522/30.12.2025 г. по адм. д. № 2407 /2024 г. по описа на Административен съд Варна, с което е оставено без уважение искането му за възстановяване срока за касационно обжалване на решение № 8318/23.07.2025 г. по адм. дело № 2407/2024 г. на Административен съд Варна и е оставена без разглеждане касационната му жалба вх. № 17374/27.10.2025 г. против решение № 8318/23.07.2025 г. по адм. дело № 2407/2024 г. на Административен съд Варна. Направено е искане за отмяна на определението, възстановяване на срока за обжалване и разглеждане на касационната жалба. Ответникът Национален осигурителен институт чрез процесуалния си представител оспорва частната жалба като неоснователна. Ответниците Национална експертна лекарска комисия, Назционална здравноосигурителна каса, Агенция за социално подпомагане, Агенция за хората с увреждания и ТЕЛК към УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД гр. Варна не изразяват становище. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното: От данните по делото се установява, че против постановеното решение № 8318/23.07.2025 г. по адм. дело № 2407/2024 г. на Административен съд Варна от И. П. Т. е подадена касационна жалба вх. № 17374/27.10.2025 г. Решението е съобщено на И. Т. на 31.07.2025 г. чрез адв. М. Котари, преупълномощена на основание чл.26, ал.3 от Закона за правната помощ от адв. Д. Котари, определена от съда за осъществявяне на безплатна правна помощ по делото на И. Т.. С разпореждане 11781/29.10.2025 г. на жалбоподателя е предоставена възможност в 7–дневен срок от получаване на съобщението да представи доказателства, че касационната жалба е подадена в 14 - дневен срок от съобщението, че решението е изготвено. Разпореждането е връчено на жалбоподателя на 30.10.2025 г. В молба № 18105/05.11.2025 г заявява, че лично е получил оспореното решение на 10.10.2025 г. и е подал жалбата на 24.10.2025 г., поради което счита, че касационната жалба е в срок. С разпореждане № 12366/11.11.2025 г. е дадена възможност на адв. Д. Котари и адв. М. Котари да изразят становище относно твърдението на жалбоподателя, че решение № 8318/23.07.2025 г. по адм. дело № 2407/2024 г. на Административен съд Варна не е връчено на адв. Д. Котари. С молба № 19071/18.11.2025 г. от адв. Д. Котари е отправено искане за възстановяване срока за касационно обжалване, защото решението е получено от колега в офис, който е преупълномощен да представлява жалбоподателя за съдебните заседания. Била е извън страната и счита, че процесуалното й представителството е само за първата инстанция. Жалбоподателят не е получил решението, поради което жалбата му не е просрочена. С разпореждане № 12768/20.11.2025 г. е указано на И. П. Т. чрез адв. Д. Котари и адв. М. Котари в 7 – дневен срок от получаване на съобщението да представи доказателства относно: 1. Пропускането на срока за обжалване на Решение № 8318/23.07.2025 г. по адм. дело № 2407/2024 г. на Адм. съд-Варна се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение /чл. 161, ал.1 вр. чл. 228 АПК/. 2. Да се посочат всички доказателства, установяващи основанията за възстановяване на срока /чл. 161, ал.2, вр. чл.228 АПК/. Съобщението е връчено на адв. Д. Котари и адв. М. Котари на 26.11.2025 г. Тъй като доказателства не са представени по делото, с обжалваното определение е оставено без уважение искането на И. Т. за възстановяване срока за касационно обжалване на решение № 8318/23.07.2025 г. по адм. дело № 2407/2024 г. на Административен съд Варна, а касационната му жалба вх. № 17374/27.10.2025 г. против решение № 8318/23.07.2025 г. по адм. дело № 2407/2024 г. на Административен съд Варна е оставена без разглеждане като просрочена - подадена е на 24.10.2025 г. /по пощата/ извън 14 – дневния срок за оспорване до 14.08.2025 г. Определението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд правилно приема, че не са налице основания за възстановяване на срока за обжалване на съдебното решение по смисъла на чл. 161, ал. 1 АПК. Съгласно тази разпоредба, може да се поиска възстановяване на срока за обжалване, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. В АПК липсва легално определение на "особено непредвидимо обстоятелство", но в съдебната практика е прието, че това са случаи, при които страната или нейният процесуален представител са възпрепятствани по обективни, неочаквани и независещи от тях причини да извършат съответното процесуално действие. Препятствието трябва да бъде внезапно, изненадващо и непреодолимо, да не е краткотрайно и да бъде единствената причина за пропускане на срока. В настоящия случай не са ангажирани никакви доказателства в насока. Съгласно чл. 51 ал. 1 ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 АПК,“Връчването на адвокат става лично в неговата кантора или на всяко място, където той се намира по служба. Връчването в кантората може да се извърши на всяко лице, което работи или сътрудничи на адвоката. При удостоверяване на връчването връчителят посочва името и качеството на получателя“. В случая връчването на съобщението е станало при условията на хипотезите, разписани в изречения второ и трето на чл. 51 ал. 1 ГПК, като са изпълнени всички изисквания по посочените разпоредби. В тази връзка правилно е прието от съда, че И. Т. чрез назначения си по реда на ЗПП процесуален представител е бил редовно уведомен за постановеното решение по делото на 31.07.2025г., от когато е започнал да тече 14 – дневният срок за оспорване и е изтекъл на 14.08.2025г. – присъствен ден. Съответно, законосъобразен е и изводът, че подадената на 24.10.2025г. касационна жалба е просрочена доколкото не е налице нито една от хипотезите, при които искането за възстановяване на срока за обжалване би било основателно. По делото няма доказателства, че И. Т. лично е получил препис от решение № 8318/23.07.2025 г. по адм. дело № 2407/2024 г. на Административен съд Варна на 10.10.2025г. Но дори това да е така, този факт не променя извода за просрочие на касационната жалба. В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че когато актът е връчен както на лицето, така и на адвоката/пълномощника му, за начало на срока се счита датата, на която един от тях редовно е получил документа. В случая това е датата 31.07.2025г, когато адв. М. Котари е получила съобщение за изготвеното решение № 8318/23.07.2025 г. по адм. дело № 2407/2024 г. на Административен съд – Варна. По тези съображения, като е оставил без уважение искането за възстановяване на срока за касационно обжалване и е оставил без разглеждане подадената от касационна жалба от И. П. Т., Административен съд Варна е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от тези мотиви, Върховният административен съд, шесто отделение