Определение № 272 от 28.05.2024 г. на ВКС по н. д. № 470/2024 г.

Производството е по чл. 44, ал. 1 НПК. С разпореждане № 1414 от 22.05.2024, по НЧД № 2968/24 по описа на Софийски градски съд е прекратено съдебното производство и е повдигнат пред ВКС спор за местна подсъдност с Окръжен съд, Благоевград. Върховният касационен съд, III НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдебното производство е образувано в Благоевградски окръжен съд, по реда на чл. 32 ЗПИИРКОРНФС, по молба за правна помощ, въз основа на удостоверение, издадено от несъдебен орган в Австрия за прилагане на финансова санкция на лицето Т. И. Н., с последен известен адрес: Република България, [населено място], ул. /улица, номер/. Съдът е изпратил призовка на засегнатото лице до адреса, вписан в удостоверението, но призовката е върната от служител на Бюро „Призовки“ с отбелязване, че адресатът не е намерен. Съдът е поискал справки от НБД „Население“, Търговския регистър и НАП, но е получил отговор от НБД „Население“, че липсва друг актуален адрес на лицето на територията на страната. В заседание, проведено на 10.05.2024 г, съдът е докладвал получената справка и въз основа на нейното съдържание е счел, че следва да се задейства специалната компетентност на Софийски градски съд. Становището на съда е послужило като основание за прекратяване на съдебното производство и изпращане на делото по компетентност на Софийски градски съд. С разпореждане № 1414 от 22.05.2024 г, по НЧД № 2968/24 по описа на Софийски градски съд, е прекратено съдебното производство и е повдигнат спор за подсъдност с Благоевградски окръжен съд. Съображенията за това са следните: Окръжният съд по последния известен адрес на засегнатото лице е следвало да положи не само формални усилия, а реални такива, за да установи местоживеенето или обичайното пребиваване на съответното лице, и едва след това да прави извод, че делото е подсъдно на Софийски градски съд. ВКС намери, че спорът за подсъдност следва да бъде решен в полза на Софийски градски съд, по следните съображения: Съгласно чл. 31, ал. 1, ЗПИИРКОРНФС, решението за налагане на финансови санкции се признава от окръжния съд по местоживеенето или обичайното пребиване на засегнатото лице. Изпращането на призовка до известния адрес на лицето представлява само формално изпълнение на задължението за изясняване на обстоятелството дали лицето живее на този адрес, респективно, дали обичайно пребивава в района на съда, компетентен да разгледа делото, на основание чл. 31, ал. 1 от посочения закон. В случая, Благоевградският окръжен съд не е положил усилия да изиска сведения от кмета на населеното място, нито е постановил връчване на съобщение чрез ОЗ Охрана“ или чрез органите на МВР, за да се убеди, че търсенето лице действително не пребивава на известния адрес. От друга страна, не е изчакан отговор на останалите справки, а е изведен извода, че местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето, са извън района на Благоевградски окръжен съд. За да се счете, че са налице условията за разглеждане на делото от Софийски градски съд, следва да бъдат изчерпани усилията на окръжния съд да установи местоживеенето или обичайното пребиваване на засегнатото лице, което, в случая, не е сторено. Ето защо, делото следва да бъде изпратено на Благоевградски окръжен съд, който да събере необходимите сведения, имащи значение за определяне на подсъдността. В такъв смисъл е трайната съдебна практика / определение № 62 от 9.06.20222г, по ЧНД № 440/22, ІІ НО на ВКС, определение № 122 от 3.04.2023 г, по ЧНД № 163/23, І НО на ВКС /. С оглед на изложеното, спорът за подсъдност следва да бъде решен в полза на Софийски градски съд, а делото следва да бъде изпратено по подсъдност на Благоевградския окръжен съд. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, ВКС, III НО,