Определение № 223 от 27.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 2777/2017 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба от страна на пълномощника на [фирма] и М. Б. С. за допълване по реда на чл.248 ГПК на определение № 253/24.04.2018 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. по т.д. №2777/17 В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, с които в полза на ответната страна [фирма]-гр.С. са присъдени разноски в размер на 5 000 лева-платено адв.възнаграждение за процесуално представителство в производството по касационно обжалване на въззивно решение №58 /31.03.2017 г. по в.гр.д. №604/16 на АС-Пловдив. Ответникът по молбата по чл. 248 от ГПК [фирма]-гр.С. в писмено становище счита молбата за неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като обсъди доводите и възраженията на страните и представените доказателства, намира за установено следното: Съгласно чл. 248 ГПК съдът може да измени постановеното от него решение, съответно определение, в частта за разноските ако страната е поискала това в едномесечен срок от постановяването му и при своевременно представен списък на разноските по чл.80 ГПК. В случая двамата молители претендират, че присъдената в полза на ответника по КЖ като разноски сума от 5000 лева– договорено и платено възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС е прекомерно висока, с оглед обстоятелството, че касационно обжалване не е допуснато и от страна на ответника по КЖ е изготвен само депозираният отговор на последната. Считат също така, че разноските не следва да се присъждат общо в тежест на двамата касатори-молители в настоящото производство, а поотделно, според предявените размерите на всеки от субективносъединени искове. Основанието за намаляване размера на договореното и платено възнаграждение за адвокат, съгласно чл.78 ал.5 ГПК е фактическата и правна сложност на делото, която се преценява от съда за всеки един спор, с оглед неговата специфика. В случая предмет на спора са били облигационни отношения, основани на договор за наем на хладилен вагон и неговото неизпълнение във връзка със сключен преди това заем за послужване, вредите от неизпълнението, както и установяване на вредите за собственика на наетата вещ. Делото е със значителна фактическа и правна сложност. Следователно не е налице основание намаляване размера на разноските, представляващи договореното и платено възнаграждение за адвокат, съгласно чл.78 ал.5 ГПК. Разноските на ответника по КЖ в производството пред ВКС в стадия по чл. 288 ГПК са претендирани според общо договорения размер в самия договор за правно съдействие и процесуално представителство, приложен към отговора на КЖ, поради което и липсва основание за разделянето им от съда, при положение, че самата КЖ, подадена от страна общо на двамата касатори, не е допусната до касационно разглеждане. Мотивиран от горното съдът намира молбата за неоснователна, поради което