Определение № 158 от 17.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6254/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от [фирма], [населено място] касационна жалба срещу решение № 113 от 04.07.2013 г. по гр. д. № 245/2013 г. на Варненски апелативен съд. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното, постановено по гр. д. № 1436/2011 г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу Българска академия на науките и Института към Б. по океанология, [населено място] ревандикационен иск за имот ПИ № 2637 по КП на м. „Вилите” от кв. А., в землището на [населено място], с площ от 17.185 дка. Касационният довод е за необоснованост на решението. В изложението на касационната жалба се поддържа, че съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос – задължен ли е съдът да обсъди всички събрани доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на това да обоснове правните си изводи. Ответникът по касация Б., [населено място] оспорват наличието на основания за допускане на касационна проверка на въззивното решение, както и касационната жалба по същество. Ответникът по касация Институт по океанология при Б., [населено място] изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за липса на основания за допускане касационна проверка на решението. Претендира и разноски за касационната инстанция. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима. Върховният касационен съд след произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното: За да отхвърли предявения от касатора срещу Българска академия на науките (Б.), [населено място] и Института към Б. по океанология, [населено място] ревандикационен иск съдът е приел за установено от фактическа страна, че през 1974 г. с решение на Комисията за земята при Министерския съвет на Б. е бил предоставена държавна необработваема земя с площ от 35 дка, която към този момент е била стопанисвана от Г./С Варна. В изпълнение на това решение е издадена заповед № ХХІ-360 от 11.07.1974 г. на Министерство на земеделието и хранителната промишленост, в която предоставеният имот е индивидуализиран с граници, една от които е описана като път покрай фабрика 1-ви май”. В съставения АДС № 12461/20.03.1975 г. имотът, предоставен на Б. – Институт за морски изследвания и океанография за изграждане на лаборатория и стендова база за морска хидродинамика, е индивидуализиран с граници: североизток – панорамен път за Г., от юг – път покрай ф-ка „1-ви май” и от северозапад район на ф-ка „1-ви май”. По делото не е установено предоставеното право на ползване да е прекратено по отношение на целия или част от имота. Съдът е приел, че с влизане в сила на Закона за Българската академия на науките (ДВ. бр. 85/15.10.1991 г.) имотът е станал собственост на Б. по разпореждане на закона – чл. 10, ал. 2 от него. За неоснователен е намерил доводът на ищеца, че е придобил правото на собственост върху спорния имот № 2637 с площ от 17.185 дка на основание чл. 17а ЗППДОП. С приета техническа експертиза са установени границите на предоставения на Б. имот, които в скица № 1 към заключението на в. л. инж. Д. (л. 340 по гр. д. № 1436/2011 г. на В.) са нанесени със зелен цвят. Това са границите на имота на Б. предоставен през 1974 г., които са нанесени в първия кадастрален план от 1968. В сега действащия план, който е влязъл в сила през 1984 г., имотът е заснет отново, като на скицата към заключението границите му са оцветени в син цвят. Вещото лице е установило, че спорният имот попада в западната част на площадката за лаборатория и стендова база за морска хидродинамика на института по морски изследвания и океанология при Б.. Действащия регулационен план е този от 1984 г., изменен през 1991 г., в който план и в него са нанесени имотите на Д.”Първи май”, „Средно професионално училище” и Института по морски изследвания и океанология при Б.. Спорният имот пл. № 2637 за първи път е нанесен в кадастралния план от 2004 г., изработен за местността „Вилите” и съвпада със западната част на площадката предоставена на Института по морски изследвания и океанология при Б.. От събраните доказателства е прието за установено и това, че ищецът не е установявал владение върху имота, тъй като той е владян от ответника. Доводът за придобиване на имота на основание давностно владение е намерен за неоснователен поради това, че не е осъществен един от елементите от фактическия състав на това оригинерно придобивно основание. За недоказано е намерено твърдението, че спорния имот е част от имота, ползван от ТК”Първи май”, [населено място], чиито правоприемник е касатора. Изводът е мотивиран и с установеното с техническата експертиза относно местонахождението и границите на предоставения на Б. имот. Мотивиран е и с установеното с приетата икономическата експертиза, която изразява становище, че от представените документи по делото не може да се установи по категоричен начин, че спорния имот е бил включен в капитала и баланса на „Г.” към момента на преобразуването му през 1991 г. Касаторът не е установил по безспорен начин, че имотът е бил част от предоставения на ТК „Първи май”, [населено място], който е бил поделение на фирма „Р., [населено място]. Установено е по делото, че на основание присъда от м. 04.1945 г., постановена от народния съд от А. Н. е било конфискувано дворно място – фабричен район на текстилен комбинат „1-ви май” с площ от 249489 кв. м., по данни от АДС № 13953 от 9.03.1978 г. като имотът е предоставен за стопанисване на Д. „Първи май” [населено място]. На 11.12.1990 г. е съставен АДС № 790 за сградите, включени в ТК „1-ви май”, [населено място], като за съседи на имота, в който те са построени е посочен и Института по океанология. Със заповед от 20.06.1991 г. на министерство на индустрията, търговията и услугите е прекратена считано от 21.06.1991 г. фирма „Р.”, [населено място] и са образувани тринадесет фирми с държавно имущество, между които и фирма ”Г.”, [населено място], на която е предоставено имущество на стойност 14981 хил. лв. Със заповед от 5.08.1991 г. на същото министерство фирма ”Г.”, [населено място] е преобразувана в еднолично дружество с ограничена отговорност. По делото не са събрани писмени доказателства, от които да се направи безпротиворечив извод, за предоставеното имущество на ищеца, чиято е доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство. Съдът е обсъдил аналитично всички събрани доказателства и въз основа на тях е направил извод, кои правно значими факти са установени и какви са техните правни последици. Процесуалната дейност на съда по обсъждане на доказателствата е извършена при спазване на закона, поради което не е налице основание за допускане на касационна проверка на въззивното решение по този процесуален въпрос. При този изход на касационното производство касаторът ще бъде осъден да заплати на Ответникът по касация Институт по океанология при Б., [населено място] направените разноски за касационното производство за правна защита и съдействие, установени с договор за правна помощ от 11.09.2013 г., които възлизат на сумата три хиляди лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.