Определение № 5996 от 22.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4614/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Б. Г. Б. срещу определение № 2087 от 13.08.2025 г. по в.ч.гр.д.№ 718 от 2025 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, седми въззивен граждански състав, с което по същество е потвърдено определение № 14 от 09.01.2025 г. на Видинския окръжен съд за прекратяване на гр.д.№ 159 от 2024 г.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се, че обжалваното определение противоречи на посочена практика на ВКС /решение № 158 от 12.12.2013 г. по гр.д.№ 1581 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г.о. и определение № 476 от 30.07.2012 г. по гр.д.№ 301 от 2012 г. на ВКС, ГК, I г.о./ и че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следните въпроси:

1. Налице ли е сила на пресъдено нещо /СПН/ и забрана за пререшаемост на спора, когато срещу един от участниците в предходен процес, приключил с влязло в законна сила решение, е предявен нов иск за обезщетяване на вреди от същото събитие, но претендирани на различно основание от основанието, което е било предмет на изследване в предходното дело ?

2. Налице ли е идентичност на делата и предмета им, респективно налице ли е СПН, когато се търси осъждане на различни лица, отговарящи на различни основания, макар правопораждащият факт да е общ ?

В писмен отговор от 05.11.2025 г. процесуалният представител на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ оспорва частната жалба. Моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и противоречаща на законовите разпоредби.

Върховният касационен съд, ГК, състав на първо г.о. приема следното:

I. По допустимостта на подадената частна жалба: Същата е подадена от легитимирана страна /ищец по делото/, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на въззивен съд, който подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.274, ал.2 ГПК и чл.274, ал.1, т.1 ГПК, при наличие на някои от посочените в чл.280, ал.1 и или ал.2 ГПК основания за това.

II. По наличието на основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване: За да постанови обжалваното определение за потвърждаване на първоинстанционното определение за прекратяване на делото, въззивният съд е взел предвид, че делото е било образувано по предявен от Б. Г. Б. срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ иск с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, станало на 10.01.2019 г. на пътя от [населено място] към [населено място]. В исковата молба се твърди, че ответникът носи отговорност за настъпилите от произшествието вреди, тъй като причината за произшествието е била бездействието на служители на ответната агенция, изразяващо се в непочистване и необезопасяване на пътния участък.

Съдът е отчел, че е водено предходно дело, по предявен от ищеца Б. Б. срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД /като застраховател по застраховка „Гражданската отговорност“ на другия участвал в произшествието водач на МПС К. К./ иск за заплащане на сумата 25 001 лв., частичен иск от 250 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от същото пътно-транспортно произшествие, по което е постановено и е влязло в сила решение за отхвърляне на иска на Б. /решение № 212 от 16.12.2022 г. по гр.д.№ 46 от 2022 г. на Видинския окръжен съд, потвърдено с решение № 109 от 31.01.2024 г. по в.гр.д.№ 1580 от 2023 г. на Софийския апелативен съд и недопуснато до касационно обжалване с определение № 3365 от 12.12.2024 г. по гр.д.№ 1145 от 2024 г. на Върховния касационен съд, ТК, I т.о./.

Тъй като по това предходно дело Агенция „Пътна инфраструктура“ е била конституирана като трето лице- помагач, съдът е приел, че съгласно чл.223, ал.1 ГПК влязлото в сила решение по гр.д.№ 46 от 2022 г. на Видинския окръжен съд има установително действие в отношенията между ищеца и ответника по настоящото дело. Спорът по настоящото дело бил решен със сила на пресъдено нещо между Б. Б. и Агенция „Пътна инфраструктура“ по смисъла на чл.299 ГПК и бил непререшаем. Поради това е прието, че второто заведено дело следва да се прекрати.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното определение касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК- като очевидно неправилно- поради очевидна необоснованост и противоречие в мотивите на съда: от една страна е прието, че съгласно чл.223, ал.1 ГПК силата на пресъдено нещо на решението важи само в отношенията между третото лице- помагач и противоположната на подпомаганата от това трето лице- помагач страна, но не и между подпомаганата и подпомагащата страна, а от друга- че спорът по настоящото дело между Б. Б. и АПИ е разрешен със сила на пресъдено нещо с решението по гр.д.№ 46 от 2022 г. на Видинския окръжен съд, по което Б. Б. е бил ищец, а АПИ- трето лице-помагач на Б..

Съгласно чл.223, ал.2 ГПК в отношенията между подпомагана и подпомагащата страна /каквито са били Б. Б. и АПИ в производството по гр.д.№ 46 от 2022 г. на Видинския окръжен съд/ действа задължителната сила на мотивите на решението. Тя по своите белези /адресати, предмет, стабилитет и начин на предявяване/ се различава от силата на пресъдено нещо на решението. Изразява се не в недопустимост на предявяване на последващ иск от подпомаганата страна срещу подпомагащата страна, а в задължението на съда, разглеждащ второто дело по предявения от подпомаганата срещу подпомагащата страна иск, при разрешаването на спора да зачете установените в мотивите на решението по предходното дело фактически констатации и правни изводи.

В случая това означава, че ако в мотивите на влязлото в сила решение по гр.д.№ 46 от 2022 г. на Видинския окръжен съд се съдържат констатации и изводи затова, че пътно-транспортното произшествие от 20.01.2019 г. е причинено изключително по вина или съпричинено от действия /бездействия на служители на ответната агенция по непочистване или необезопасяване на пътния участък, тези констатации и изводи на съда по предходното дело следва се зачетат от съда при разрешаването на спора между Б. Б. и АПИ по второто заведено дело /освен ако АПИ не направи и не се окаже основателно възражение по чл.223, ал.2, изр.2 ГПК/.

Поради изложеното обжалваното въззивно определение и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени, а делото върнато за по-нататъшно разглеждане от същия състав на първоинстанционния съд.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение