Определение № 10818 от 29.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10960/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С определение № 36573 от 23.09.2026 г., постановено по адм.д. № 11662/2026 г. Административен съд София – град (АССГ) е отхвърлил искането на В. П. И. за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM - 2995401/10.09.2026 г., издадена от полицай към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с която на В. И. П. е наложена ПАМ „временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса по същество, но не повече от 6 месеца“, на основание чл. 171, т. 1, б. з)гг) от ЗДвП. Срещу определението е подадена частна жалба от В. П. И., чрез адв. Славов от САК. В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон – основание по чл. 209, т. 3 от АПК, във връзка с чл. 236 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт. Ответникът по частната жалба – полицейски орган при отдел „Пътна полиция“ към СДВР, не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, срещу подлежащо на обжалване определение. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на В. И. П. срещу ЗППАМ № GPAM - 2995401/10.09.2026 г., издадена от полицай към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с която на В. И. П. е наложена ПАМ „временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса по същество, но не повече от 6 месеца“, на основание чл. 171, т. 1, б. з) гг) от ЗДвП, за това че на 10.09.2026 г. в гр. София по ул. Д. П. при кръстовището с ул. „Капитан Любен Кондаков“ с посока на движение от бул. „проф. Цветан Лазаров“ към ул.“Амстердам“, управлява товарен автомобил с марка "Фиат" и модел "Добло" с per. номер: [рег. номер] с предстоящ собственик: Й. В. И. с ЕГН:[ЕГН], като автомобила не е регистриран по надлежния ред. Направена е справка с РСОД и ОДЧ при СДВР, като е установено, че автомобила е с прекратена регистрация от дата 29.07.2026 г. във връзка с чл.143, ал. 15 от ЗДвП. Административният съд е отхвърлил, като неоснователно искането за спиране на предварителното изпълнение на административния акт. Съдът е приел, че не са представени доказателства, от които да следва, че свидетелството за управление на МПС на водача са от изключително значение при упражняване на трудовата му дейност или грижи за близките му. Прието е, че липсват доказателства налагащи извод, че допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед ще причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 4, вр. с ал. 2 от АПК. Определението е неправилно. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 от АПК. Според разпоредбата на чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 от АПК изискват предварителното изпълнение да може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В процесния случай първостепенният съд е пропуснал да съобрази, че по делото с депозиране на жалбата до съда са представени доказателства за наличието на нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. последно от АПК. Нарушението - липса на пререгистрация при смяна на собственика - е отстранено на 11.09.2026 г., видно от приложеното свидетелство за регистрация на МПС и договор за покупко-продажба на МПС. В случая административното нарушение е било отстранено един ден след установяването му. Освен това жалбоподателят не е собственик на управляваното от него моторно превозно средство и въпреки отговорността която има за вмененото му с оспорената заповед нарушение, чиято законосъобразност е въпрос по съществото на спора, следва да бъде съобразено, че няма как водачът да бъде уведомен за дерегистрация на автомобила при положение, че администрацията няма задължение да уведоми и самия собственик, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП. Няма доказателства да е създаден посочения в същата норма Национален регистър на пътните превозни средства и съответно данни за неговата публичност и възможност за извършване на проверки в регистъра. След като регистрацията на МПС е възстановена, предварителното изпълнение на мярката до решаване на спора по същество единствено уврежда правната сфера на жалбоподателя, а не допринася за защита на обществения интерес. Изводът е, че предварителното изпълнение на оспорения акт, при положение че е възстановена регистрацията на МПС, би могло да доведе до настъпването за жалбоподателя на значителна или трудно поправима вреда, несъразмерна с противопоставимия й защитен обществен интерес по силата на законово допуснатото предварително изпълнение. Налице е основание по чл. 166, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 166, ал. 2 АПК за спиране предварителното изпълнение на акта. Спирането на изпълнението привременно брани заплашената правна сфера на жалбоподателя. То се изразява в спиране на действието на невлезлия в сила акт спрямо адресата, като в този случай настоящият съдебен състав съобразява и наличието на специфики в интензитета на правното въздействие. Като е достигнал до извод за неоснователност на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на процесната заповед, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което предварителното изпълнение на заповедта бъде спряно до произнасянето на съда с влязъл в сила съдебен акт. Мотивиран от горното и на основание чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение