Определение № 4 от 16.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 237/2011 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК по повод молба на касатора [фирма], [населено място] за освобождаване и връщане на внесеното обезпечение в размер 53 000 лв. Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по молбата за връщане на внесеното обезпечение. Касаторът [фирма], [населено място] е внесъл на основание чл. 282, ал. 2 ГПК на 04.08.2010г. сумата 53 000 лв. като обезпечение за спиране на въззивното решение – предмет на подадената от него касационна жалба. С определение № 613 от 16.08.2010г. по ч. т. дело № 572/2010г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение е спряно изпълнението на решение № 658/06.07.2010г. по гр. дело № 2306/2009г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 7 състав, с което след отмяна на решение от 26.03.2009г. по гр. дело № 2265/2007г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-5 състав ответникът [фирма], [населено място] е осъден да заплати на ищеца [фирма], [населено място] на основание чл. 59 ЗЗД сумата 40 000 лв., представляваща обезщетение за ползване без правно основание на 4/5 идеални части от следния недвижим имот: целия партерен етаж, мецанин, първи етаж и мазето на сградата, находяща се в [населено място], [улица], за периода 01.01.2003г.-31.03.2003г.; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 5 000 лв., представляваща лихва за забавено плащане на обезщетението за периода 28.12.2004г.-28.12.2007г. и на основание чл. 55а, ал. 2 ЗДДС /отм./ сумата 8 000 лв. – дължим данък добавена стойност върху главницата. С определение № 788/15.12.2011г. по т. дело № 237/2011г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 5 000 лв., представляваща лихва за забавено плащане на обезщетението за периода 28.12.2004г.-28.12.2007г., и на основание чл. 55а, ал. 2 ЗДДС /отм./ сумата 8 000 лв. – дължим данък добавена стойност върху главницата, както и касационно обжалване на решение № 789/ 29.10.2010г. по гр. дело № 2306/2009г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 7 състав в частта, с която [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] законна лихва върху сумата 5 000 лв. – лихва за забавено плащане и законна лихва върху сумата 8 000 лв. – дължим ДДС, считано от датата на предявяване на исковата молба – 27.12.2007г. до окончателното им изплащане. С решение № 48/10.09.2012г. по т. дело № 237/2011г. ВКС, ТК, състав на Второ отделение е обезсилил решение № 789/29.10.2010г. по гр. дело № 2306/2009г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение в частта, с която [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] законната лихва върху сумата 5 000 лв. – лихва за забавено плащане, считано от датата на предявяване на исковата молба – 27.12.2007г. до окончателното й изплащане, оставил е без уважение молбата на [фирма] за допълване на решение № 658/06.07.2010г. по гр. дело № 2306/2009г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение с присъждане на законната лихва върху сумата 5 000 лв. – лихва за забавено плащане, считано от датата на предявяване на исковата молба – 27.12.2007г. до окончателното й изплащане, отменил е решение № 658/06.07.2010г. по гр. дело № 2306/2009г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение в частите, с които [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 5 000 лв., на основание чл. 55а, ал. 2 ЗДДС /отм./ сумата 8 000 лв. – дължим ДДС върху главницата и на основание чл. 64, ал. 1 ГПК сумата 3 399,62 лв., представляваща разлика между присъдените с въззивното решение 13 860 лв. и дължимите по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД 10 460,38 лв. разноски за първоинстанционното и въззивното производства, и вместо това е отхвърлил предявените от [фирма] против [фирма] искове за сумата 5 000 лв., представляваща лихва за забавено плащане на обезщетението за периода 28.12.2004г.- 28.12.2007г. по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата 8 000 лв. – данък добавена стойност върху главницата на основание чл. 55а, ал. 2 ЗДДС /отм./ и претенцията за законна лихва върху сумата 8 000 лв. – ДДС, считано от датата на предявяване на исковата молба – 27.12.2007г. до окончателното й изплащане, като неоснователни, осъдил е [фирма] да заплати на [фирма] на основание чл. 78, ал. 2 и ал. 8 ГПК сумата 3 521,04 лв. – разноски за всички съдебни производства, осъдил е [фирма] да заплати на [фирма] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2 943,40 лв. – разноски за касационното производство, осъдил е Т. В. С. – Д. да заплати на [фирма] на основание чл. 78, ал. 10 ГПК сумата 2 700 лв. – разноски за касационното производство и е оставил в сила решение № 658 от 06.07.2010г. по гр. дело № 2306/2009г. на Софийски апелативен съд състав в останалата част относно разноските. Видно от представеното удостоверение изх. № 58/07.01.2013г. по изп. дело № 20117880400053 на Частен съдебен изпълнител М. К., рег. № 788 с район на действие Софийски градски съд, посоченото изпълнително дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 13.01.2012г. от Софийски градски съд на основание решение по гр. дело № 2265/2007г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 състав за сумата 40 000 лв.със законната лихва от 27.12.2007г. до окончателното плащане. Частният съдебен изпълнител М. К. е удостоверил, че дължимата сума е напълно изплатена по банков път, поради което производството по изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК. Предвид изложената фактическа обстановка се налага изводът, че след като касаторът е погасил напълно задължението си по изпълнителното дело и образуваното изпълнително производство е приключило, то не е налице основание за задържане на внесеното обезпечение, поради което сумата в размер 53 000 лв. следва да бъде освободена и върната на касатора, като му бъде преведена по банков път. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение