Решение № 5357 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7632/2014 г.

Решение № 5357 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7632/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция "Местни данъци" при община Варна срещу решение № 1039 от 30.04.2014 г. по адм. дело № 394/2014 г. на Административен съд Варна. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. По-конкретно твърди, че оспореното пред първоинстанционния съд писмо на касационния жалбоподател не вменява задължения за жалбоподателя, поради което и не представлява годен за оспорване административен акт, поради което и съдебно-административното производство по оспорването на същия е процесуално недопустимо. Неправилен бил и изводът на съда, че процесното писмо е издадено от некомпетентен орган, тъй като издателят му е включен в нарочна заповед на кмета на община Варна, с която са определени длъжностните лица - органи по приходите. Иска се отмяна на решението, като се остави без разглеждане жалбата на Явор Ташев срещу горното писмо. Ответникът - Явор Николаев Ташев от гр. Варна чрез пълномощника си адв. Николай Ташев оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище, че касационната жалба е основателна, а оспореното съдебно решение - недопустимо и като такова следва да се обезсили. Върховният административен съд, седмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: С оспореното пред настоящата инстанция решение Административен съд Варна е прогласил нищожността на отказа на директора на дирекция "Местни данъци" при община Варна да бъде освободен Явор Ташев от гр. Варна от заплащане на ТБО за собствения му недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. "Габрово" № 12, обективиран в писмо N РД-13029451ВН001ВН от 6.01.2014 г., и е върнал преписката на административния орган за установяване на задълженията по декларацията от 21.03.2013 г., подадена от същия, по реда на чл. 107 и сл. от ДОПК от компетентен орган. За да постанови този правен резултат, административният съд е приел за установено от фактическа страна, че Явор Ташев е собственик на имот, находящ се в гр. Варна, ул. "Габрово" № 12, за който е подал декларация по ЗМДТ на 21.03.2013 г. С молба-декларация от 20.12.2013 г. Ташев е поискал да бъде освободен от заплащане на ТБО, тъй като имотът не е ползван от датата на придобиване, както и че няма да бъде използван и през 2014 г., поради това, че е негоден за ползване. С оспореното пред административния съд писмо директорът на дирекция "Местни данъци" при община Варна е уведомил молителя, че по силата на приетото изменение на чл. 71, т. 1 от ЗМДТ (в сила от 1.01.2014 г.) няма да се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, ако даден имот няма да се ползва и е подадена декларация по образец до края на предходната година, а в конкретния случай - по повод искането на Ташев може да се приложи за следващата 2015 г., ако се подаде декларация до края на 2014 г. Молителят е уведомен, че съгласно чл. 19а от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна, считано от 1.01.2013 г. не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване и така за обезвреждане на битови отпадъци в депо за имоти, представляващи незастроена земя, които няма да се ползват пред цялата година или определен период от време и е подадена декларация в този смисъл до 30.12 на предходната година, придружена с служебни бележки от ВиК и електроразпределителното дружество, че в имота е спряно подаването на вода и електрозахранването или няма открити партиди за отчитането им. С оглед всичко изложено по-горе, Ташев е уведомен, че няма основание за уважаване на искането му. С оспореното решение Административен съд Варна е прогласил за нищожен отказа на директора на дирекция "Местни данъци" при община Варна да бъде освободен Ташев от заплащане на ТБО за собствения му имот, обективиран в горното писмо, и е изпратил преписката за установяване на задълженията по декларация по реда на чл. 107 и сл. от ДОПК от компетентен орган. Решаващият състав е изложил съображения, че жалбоподателят е отправил искане до компетентния орган за установяване на задълженията му по декларацията от 20.12.2013 г., а органът по приходите не е издал АУЗД или ревизионен акт. Вместо това директорът на дирекция "Местни данъци" при община Варна, който е и некомпетентен орган, е отказал да освободи молителя от заплащане на ТБО. Мотивиран по този начин, административният съд е постановил акта си. Оспореното съдебно решение е недопустимо, като първостепенният съд се е произнесъл по законосъобразността на писмото на директора на дирекция "Местни данъци" при община Варна от 6.01.2014 г., което не притежава белезите на индивидуален административен акт и поради което същото не може да бъде годен предмет на съдебно-административното производство. Изводът на Административен съд Варна, че процесното писмо съдържа отказ за издаване на АУЗД, респ. ревизионен акт, с който да се установи размера на задължението за ТБО за новопридобития от молителя Ташев недвижим имот, поради което подлежи на съдебен контрол, не се споделя от настоящия тричленен състав на Върховния административен съд. Видно от съдържанието на писмото от 6.01.2014 г. на директора на дирекция "Местни данъци" при община Варна, данъчнозадълженото лице е подробно информирано за правната регламентация на задължението за ТБО и условията, реда и сроковете, в които същото може да се възползва от освобождаването от задължението за някои от компонентите на ТБО, както и че към дадения момент липсва основание за уважаване на искането му, поради това, че не е подадена декларация от лицето в този смисъл в законоустановените срокове. Индивидуалният административен акт, подлежащ на оспорване по административен и съдебен ред, съобразно разпоредбите на чл. 4 от ЗМДТ във вр. с чл. 107 от ДОПК, е актът за установяване на задължение по декларация, респ. ревизионният акт, издаден от съответния орган на общинската администрация от звеното за местни приходи в съответната община, овластен с функциите на орган по приходите. Тъй като в конкретния случай такъв акт не е издаден, а оспореният акт - писмо с информативен характер, няма белезите на индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол, производството по оспорването му е недопустимо и като такова е следвало да бъде прекратено от първоинстанционния съд на основание чл. 159, т. 1 от АПК. От изложеното следва, че обжалваното съдебно решение е недопустимо и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК трябва да бъде обезсилено, жалбата на Ташев против процесното писмо да се остави без разглеждане, а производството - прекратено. В ДОПК не е предвидено данъчната администрация да освобождава данъчно-задълженото лице от данък или ТБО при наличие на законоустановените предпоставки за това с нарочен акт, поради което и е ненужно изпращане на преписката за произнасяне на органа по приходите. Видно от искането на лицето, не е налице молба за издаване на АУЗД от молителя Ташев, поради което не е налице и липса на произнасяне в този смисъл. Предвид изхода на спора, неоснователна е претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски, с оглед на което същата следва да се остави без уважение. Като се има предвид изложеното по-горе и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,