Определение № 2599 от 04.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 2743/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от Г. С. П. за изменение на постановеното по настоящото дело определение № 1856 от 11.06.2025 г. в частта за разноските, като се намалят присъдените в полза на ответника „Д. – 67“ ЕООД, [населено място] разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС в размер на 5 280 лв. Молителката поддържа, че заплатеното от ответното дружество адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. Счита, че разноските за адвокатски хонорар на представлявалия ответника пълномощник следва да бъдат редуцирани до размер, който съответства на извършеното от пълномощника в производството пред ВКС. Ответникът „Д.-67“ ЕООД изразява становище за неоснователност на молбата. Поддържа, че размерът на договореното и заплатено от него адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС е съобразен с фактическата и правна сложност на спора и с извършените процесуални действия от представлявалия ответника адвокат. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, прие следното: Молбата е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. С определение № 1856 от 11.06.2025 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на решение № 64 от 22.08.2024 г. по в. т. д. № 97/2024 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 141 от 17.05.2024 г. по т. д. № 452/2022 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от касационната жалбоподателка Г. С. П. срещу „Д. - 67” ЕООД иск за заплащане на сумата от 60 000 лв., предявена частично от 100 000 лева, представляваща полагаща й се част от печалбата за две години (2021 и 2022 г.) по договор за съвместна дейност от 14.10.2020 г., ведно със законната лихва считано от завеждането на делото на 14.12.2022 г. до окончателното изплащане. С определението по чл. 288 ГПК касационната жалбоподателка ищца Г. С. П. е осъдена да заплати на „Д. – 67“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС в размер на 5 280 лв. Настоящият състав намира, че в случая е налице основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение с оглед прекомерността му. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с решение на СЕС по дело С-438/2022, въведеният с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в размер не по-нисък от минималния, определен в Наредба № 1/2004 г., следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Посоченото разрешение означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размери на адвокатското възнаграждение. Както е изяснено с т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС при разглеждане на искане по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да извърши преценка на фактическата и правна сложност на спора и ако след тази преценка се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права да намали договорения адвокатски хонорар. Същият критерий е посочен и в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на I т. о. на ВКС, в което се приема, че посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая наред с обжалваемия интерес /60 000 лв. / следва да бъде съобразено, че осъществената защита в производството пред ВКС се изчерпва с депозиране на отговор на касационната жалба и на становище по изложените основания за допускане на касационно обжалване. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, доколкото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са били поставени само два процесуални въпроса и е аргументирана очевидна неправилност на въззивния акт. Визираните обстоятелства обуславят извод, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 5 280 лв. е прекомерно и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК следва да бъде намалено на 2 500 лв. По изложените съображения определението от 11.06.2025 г. следва да се измени, като присъдените разноски за адвокатско възнаграждение се намалят до размер от 2 500 лв. на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение