Определение № 512 от 17.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11382/2023 г.

Производството е по чл. 306, ал. 5 от АПК. Образувано е по частна жалба на Ц. Алексова и М. Алексов, чрез адв. Б.Златков от гр. София против разпореждане № 10 от 10.07.2023 г. на председателя на Трето отделение на Върховен административен съд, постановено по АНП № 8/2023 г. В частната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на разпореждането и постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира се отмяна на разпореждането. Ответникът –Кметът на район „Люлин“, чрез упълномощен представител юрк.В.Николов изразява становище за недопустимост и неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като извърши служебна проверка по редовността и допустимостта на частната жалба, намира, че същата е процесуално недопустима по следните съображения: С обжалваното разпореждане оставена без разглеждане жалбата на Ц. Алексова и М. Алексов с искане по реда на чл.306 от АПК за налагане на повторно административно наказание глоба по чл. 304, ал. 2 от АПК на Кмета на район „Люлин“ за неизпълнение на влязло в сила решение № 7000/11.06.2015 г., постановено по адм. д. № 1054/2014 г. по описа на Върховен административен съд. Съгласно чл. 306, ал. 2 от АПК наказанията за извършени нарушения по чл. 304 от АПК се налагат с разпореждане на председателя на съответния съд или на овластено от него длъжностно лице. Административнонаказателното производство по налагане на наказанието се провежда в закрито заседание, като на нарушителя се дава възможност да даде писмени обяснения. Съгласно чл. 306, ал. 4 и ал. 5 от АПК, препис от разпореждането се връчва на нарушителя, като то подлежи на обжалване пред тричленен състав на същия съд, в 7-дневен срок от връчването му. Анализът на цитираните разпоредби налага извода, че по реда на чл. 306, ал. 5 от АПК могат да бъдат обжалвани само разпорежданията, постановени по този ред, с които се налагат наказания, като активно легитимирано е само наказаното за нарушение по чл. 304 от АПК лице, а лицето, което е отправило искане за наказване поради неизпълнение на задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, не е страна в правоотношението по чл. 304 - чл. 306 от АПК, поради което не притежава право на жалба срещу постановеното разпореждане. Именно на тази плоскост трябва да се разгледат и доводите на частните жалбоподатели за нарушено право на защита и липсващо ефективно вътрешно правно средство за защита. След като инициаторът на производството по чл. 306 от АПК не е страна в производството, то и евентуални негови права и законни интереси не биха могли да бъдат предмет на обсъждане в настоящето производство. За прецизност на изложението следва да се отбележи, че реализирането на правата по влязло в сила съдебно решение се осъществяват по реда на глава пета от АПК- Изпълнение на административните актове и съдебните решения, която правна възможност стои на разположение на частните жалбоподатели и понастоящем. При съобразяване на така действащата уредба страни в производството по чл. 306 от АПК са наказващия орган и длъжностното лице - нарушител. Подателят на искането за налагане на административна санкция по чл. 304 от АПК е само инициатор на това производство, но не е страна в правоотношението по налагане на административно наказание.Неговото участие се изчерпва с упражняване сезираща органа на съдебната власт функция. Към процесуалното му положение е неотносимо качеството на страна по делото, приключило с влезлия в сила съдебен акт, чието неизпълнение се твърди.Поради това двамата частни жалбоподатели не са активно легитимирани да обжалват постановеното разпореждане на председателя на Трето отделение на Върховен административен съд в производството по чл. 306 от АПК и частната им жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а делото пред Върховния административен съд бъде прекратено. В този смисъл е константната съдебна практика на ВАС, включително и актуалната такава /вж.Определение№13800 от 05.11.2012г. по а.д.№13001/2012г. на ВАС; Определение№13187 от 10.10.2013г. по а.д.№12068/2013г. на ВАС; Определение№15876/01.12.2011г. по а.д.№14674/2011г. на ВАС; Определение№7222 от 28.05.2013г. по а.д.№6593/2013г.; Определение№2514 от 27.02.2018г. по а.д.№2272/2018г.; Определение№5307 от 24.04.2018г. по а.д.№4713/2018г.; Определение№5539 от 08.06.2022г. по а.д.№5029/2022г. и др./. Водим от горното Върховният административен съд, трето отделение,