Решение № 8739 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8163/2012 г.

Решение № 8739 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8163/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ"-Варна против решение № 1127/26.04.2012 г., постановено по адм. д. № 4512/2011 г. от Варненския административен съд в частта, в която частично е отменен ревизионния акт. С обжалваното решение е отменен ревизионен акт № 031102082/02.09.11 г. на орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 737/24.11.11 г. на директора на дирекция "ОУИ"-Варна в частта, с която на Румен Москов Новаков са определени задължения за данък върху дохода по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. за разликата над 2824,89 лв. до 8958,80 лв. и за 2006 г. за разликата над 870,81 лв. до 5019,30 и съответни лихви. В касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната му част и се иска неговата отмяна. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът в касационното производство-Румен Новаков не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14 дневния срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Предмет на обжалване пред административния съд е РА № 031102082/02.09.11 г. на орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 737/24.11.11 г. на директора на дирекция "ОУИ"-Варна, с който на ревизирания субект са определени задължения за данък върху дохода по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 8958 лв. и за 2006 г. в размер на 5019,30 лв. и съответни лихви. На ревизирания субект-Румен Новаков е извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като е установено, че и за двете ревизирани години е налице превишение на разходите над приходите на лицето. За 2005 г. установеното превишение е в размер на 46728,47 лева, а за 2006 г. в размер на 35 474,30 лева. Основата за облагане за съответните години е определена като от установеното превишение на разходите е извадено положителното садо за съответните години на съпругата на ревизирания субект. Получената разлика е възприета като недеклариран приход с недоказан произход, който е обложен. С решението на директора на дирекция "ОУИ"-Варна обжалваният РА е отменен частично, тъй като решаващият орган е приел, че неправилно ревизиращият екип е добавил към декларираните от ревизирания субект разходи за живот отделно и разходи за ел. енергия, телефон и вода. Решаващият орган е приел, че изброените разходи са елемент от общия размер на разходите за живот като обща сума и не следва да участват при изготвянето на баланса на касовата наличност на ревизираното лице. По този начин решаващият орган е намалил облагаемата данъчна основа, респективно размера на определения върху нея пряк данък върху доходите. Административният съд, за да отмени частично РА е приел, че приходният орган не е съобразил, че получените приходи и направените разходи са направени в условията на семейна имуществена общност, поради което следва да се разделят на две и по отношение облагането на жалбоподателя данъчната основа се определи, като се съобрази 1/2 от посочените в РА суми. Решението на административния съд е неправилно. Институтът на семейната имуществена общност по чл. 19 от СК (отм.) не е автоматично приложим за целите на данъчното облагане на доходите на физическите лица. Обстоятелството, че даден приход или разход е направен от данъчнозадълженото физическо лице по време на брака му, не води автоматично до извода, че при определяне на облагаемата данъчна основа следва да се вземе предвид половината от направения разход, респективно получения приход. За целите на данъчното облагане следва във всеки конкретен случай да се прецени доколко полученият приход е резултат на съвместния принос и на двамата съпрузи и доколко направения разход, обслужва нуждите на семейството. В конкретния случай в приходната част на баланса на паричния поток на ревизираното лице за 2005 г., приходният орган е включил усвоен овърдрафт и върнат заем от "Калина М" ЕООД, а за 2006 г. -усвоен овърдрафт, дивидент от "Калина М " ЕООД и половината от продажната цена на лек автомобил, а в разходната част и за двете години са включени средствата за живот, заем, предоставен на "Калина М " ЕООД, банкова вноска, разходи за задгранични пътувания, разходи за строителство и вноски за погасяване на овърдрафт. Неправилно съдът е приел, че приходният орган при определяне на облагаемата данъчна основа на Новаков, не е взел само половината от направените разходи, съответно от получените приходи. При липса на доказателства, че получените по договора за овърдрафт суми са изразходвани за нуждите на семейството, основателно е преценено от приходния орган, че цялата усвоена сума по него следва да се включи в приходната част на баланса на паричния поток на ревизираното лице, респективно пълният размер на погасителните вноски по този договор да се включи в разходната част на баланса на ревизираното лице, тъй като не е доказано, че през ревизираните години, съпругата е получавала доход, достатъчен да покрие половината от погасителните вноски по този договор. Същият подход приходният орган е възприел за ревизираните години и при съставяне на паричния баланс на съпругата на ревизираното лице за теглените от нея кредити, при извършената й проверка, констатациите от която са обективирани в Констатации към протокол обр. кд. 73№ 1011883/18.10.2010 г. сер. АА № 0024881. Неоснователно съдът приема, че в баланса на паричния поток на Новаков за 2005 г. следва да се включи половината от сумата, предоставена от него в заем на "Калина М " ЕООД, респективно половината от върнатата сума по този договор. Липсват данни по делото, от които да се направи обоснования извод, че предоставените заемни средства, респективно върнатия размер от тях, са общи и на двамата съпрузи. По същите съображения, настоящият съдебен състав преценява като необоснован изводът на съда, че разходите на жалбоподателя за пътуванията му в чужбина следва да се намалят на половина от установената сума, както и че следва да се включи в приходната част на баланса за 2006 г. една втора част от изплатения дивидент от "Калина М " ЕООД. Приходният орган е установил паричния баланс на Галина Новакова за въпросните години и с положителното му салдо е намалена установената отрицателна разлика между приходите и разходите на ревизирания субект за тези години, като по този начин приходният орган е зачел и приноса на съпругата в разходите на съпруга й. Първоинстанционният съд не е съобразил посочените обстоятелства в резултат на което е формирал необосновани изводи въз основа на които е приложил неправилно материалния закон. Решението следва да се отмени като неправилно, а вместо това се отхвърли жалбата на Новаков срещу ревизионния акт, изменен с решение № 737/24.11.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ"-Варна. С оглед изхода на спора, на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 905 лева. Воден от горните съображения и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд