Решение № 5116 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7951/2015 г.

Решение № 5116 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7951/2015 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. против решение № 1103/18.05.2015 г. по адм. д. № 2368/2014 г. по описа на Административен съд - В., с което е отменен РА № 031305196/26.02.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-В., ИРМ-Д., потвърден в обжалваната част с Решение № 286/20.06.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. за установени задължения по ЗДДС при ревизия по реда на чл. 122 ДОПК за данъчни периоди от 1.01.2009 г. до 31.12.2010 г. в общ размер на 7 587, 46 лв. и лихви - 3 273, 98 лв. и са присъдени разноски в размер на 1200 лв. Изложени са доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му и постановяване на решение по същество, с което да се отхвърли жалбата и се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. О. С. Д. Желязков с ЕТ "С.-С. Ж.", със седалище и адрес на управление в гр. В., ул. "Д." ..№..., не взема становище по касационната жалба. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от страна по делото, за която акта е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Основната дейност, декларирана от търговеца през ревизирания период, е търговия на дребно с хранителни стоки, цигари и напитки, осъществявана в обект - магазин, находящ се в гр. В., ул. "Д." ..№.... Оспореният РА пред първоинстанционния съд е издаден в ревизионно производство по реда на чл. 122 от ДОПК, при събрани доказателства за наличие на предпоставките по ал. 1, т. 2 и т. 4 от цитираната разпоредба. На определената данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК са установени задължения на търговеца по ЗДДС, свързано с неосчетоводени фактури - данни за укрити продажби на доставени стоки. Фактурите са от доставчици: "М. К. енд К. Б." ЕООД, "Т. Т. П. Норд" ООД, СД "Малвис, Боянови и Сие", "Х. В. 1" ООД, "Д. С." АД, "Стоянов" ООД, "К. О." ЕООД, "Р. Л." ООД, ЕТ "Джета М-Н. В.", "Песто" ЕООД, ЕТ "Д.-Г. М.", "Добруджански хляб" АД и "Дарко" ЕООД. Процесните фактури са издадени от посочените доставчици, намерили са отражение в счетоводствата им, отразени са в съответните ДП и СД на всеки един от доставчиците, ДДС по тях е начислен и внесен в бюджета. Разплащанията са в брой или по банков път. В хода на ревизията са взети писмени декларации от управителите на фирмите-доставчици, съдържащи обяснения за начина на доставка и осъществяван транспорт. Анализът на датите на процесните фактури установява ежемесечност и редовност на доставки от вида стоки, с които ревизирания субект реализира търговската си дейност - хранителни стоки, цигари, тютюн, скреч карти, алкохолни и безалкохолни напитки. За да отмени РА, от съда е прието, че издадените фактури и отразяването им в дневниците за продажбите и в справките-декларации за съответния данъчен период от страна на доставчиците не са достатъчни за обосноваване на извод за наличие на реални доставки на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС, както и последваща реализация на тези стоки от ревизираното лице. Решението съдържа мотиви, че не се установява наличие на реално осъществени доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС и данъчно събитие по процесните фактури, част от които не съдържат подпис на получател, като съдът е приел, че тежестта за доказване е на органа по приходите. Във връзка с тези изводи е приел, че не се доказва и впоследствие наличие на реализирана печалба, облагаема по ЗДДС. Решението съдържа неправилни и необосновани мотиви, с погрешен краен извод за незаконосъбразност на РА и отмяната му изцяло за установените задължения по ЗДДС. В случая, в хода на ревизията са констатирани обстоятелства за наличие на укрити доходи /чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК/, липса на счетоводна отчетност или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата на данъчно облагане /чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК/. Съдът изцяло е игнорирал данните за укрити приходи на база данни от счетоводни регистри и СД на доставчици, които са дали и обяснения за начина на доставката на стоки, предназначени за търговската дейност на ревизирания търговец. Установени са издадени фактури, без същите да са осчетоводени като вх...дящ стоков поток и които фактури липсват в счетоводната и търговска документация на ревизирания търговец. Тези констатации на ревизията не са опровергани в хода на съдебното оспорване и решението на съда с извод за незаконосъобразност на РА и отмяната му, е неправилно и необосновано, в противоречие с установените по делото данни. При извършена ревизия на търговеца, във връзка с извършваната от него дейност - търговия на дребно в магазин за хранителни стоки, цигари, алкохолни и безалкохолни напитки, е установено, че за закупени стоки по фактури, издадени от доставчици, подробно описани в РД, като неразделна част от РА, същите не са отразени в счетоводните регистри, които са посочени по периоди. Прието е, че стоките са реализирани на вътрешния пазар и е установен укрит приход - печалба до размера на търговската надценка, което ревизиращите органи са приели за обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК и основание за установяване на данъчната основа за облагане с косвен данък по ЗДДС, по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, за което са уведомили лицето по реда на чл. 124, ал. 1 ДОПК. В хода на ревизията, органът по приходите е инициирал осъществяване на насрещни проверки на процесните доставчици, в резултат на които са дадени обяснения от същите за начина на осъществяване на доставките. Видно от последните е констатирано, че от фирмите-доставчици са издавани фактури, представени са пътни листове и са посочени МПС и назначени лица при съответния доставчик, плащането е в брой с приложени са фискални бонове или по банков път. Констатирано е от ревизиращия орган, че не всички фактури са намерили отражение в счетоводните регистри на ревизираното лице. При тези данни е установена данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК и е определено задължение за данък по ЗДДС за ревизираните периоди, в които е достигнат облагаем оборот и е настъпило задължение за регистрация по ЗДДС. В хода на съдебното производство по искане на ответника, с разпореждания на съдията-докладчик до съответните доставчици в качеството им трети неучастващи в производството лица са изискани съответните документи. Изисканите документи и обяснения са представени и приети по делото, съответно с определения от съдебните заседания, проведени на 16.01.2015 г. и 27.02.2015 г. Доставчиците потвърждават издаването на процесните фактури, дават обяснения за механизма на доставка с техен транспорт и плащане, като към голяма част от фактурите са приложени и фискални бонове. Безспорно е установено, че процесните фактури, които са приложени по преписката и допълнително представени по делото, като изискани от доставчиците, са издадени от посочените в тях доставчици, намерили са отражение в счетоводството на доставчиците, че ДДС по тях е начислен и внесен в бюджета - факти, които не са опровергани. Голяма част от фактурите са подписани от получател, като автентичността на подписът не е оспорена. Налични са и фактури, които не съдържат подпис на получател, но този факт не е решаващ за спора. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството въвежда задължително изискване само за подпис на съставителя на фактурата, а не за получателя, поради което не е решаващ факт за действителност на фактурите наличието или липсата на подпис от получателя. За целите на данъчното облагане при преценката за съдържащите се във фактурата реквизити винаги трябва да се изхожда от обстоятелството има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти и съответно - начислен данък. Това означава, че реквизитите на фактурата не следва да се възприемат изолирано. Данъчната фактура представлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ облагаемо данъчно събитие и начислен данък. Като частен документ, който се издава от доставчика, той се подписва от него. В това се изразява материалната доказателствена сила на фактурата. Подписът на получател върху фактурите или липсата на такъв не е решаващ за формиране извод за недействително осъществени доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС и липса на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС. Фактурата като първичен счетоводен документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция, при това е налице и заплащане в брой, за което към съответните фактури има издадени фискални бонове. От друга страна, протоколите от насрещните проверки представляват официални писмени документи, поради което административният съд е следвало да зачете доказателствената им сила във връзка с констатациите в тях, съдържащи данни за издадени данъчни фактури, отразени в съответните месечни СД на доставчиците, с което е възникнало задължение за ДДС, за изпълнението на което задължение от страна на доставчиците няма спор. Допълнителни данни са събрани в хода на съдебното производство във връзка с разпореждане на съдията-докладчик, са представени документи и обяснения от третите неучастващи в производството страни - доставчиците, издали процесните фактури. Всички доставчици по приложените по делото фактури са действащи търговци, намерени са на данъчните им адресите и от същите са представени копия на фактури, фискални бонове за плащане, други документи, свързани с транспорта, осъществен от същите и обяснения от управителите на търговските дружества. Приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза дава заключение, че е налице дублиране на някои фактури, но без да е посочено кои са тези фактури. Отделно, установен е размер на дължим ДДС, в по-нисък размер от установения с ревизията, като заключението не е обосновано на каква база е изведен този резултат. Твърденията на вещото лице, че е посетило счетоводна къща, обслужваща търговеца, не е обвързано с данни от счетоводните регистри, а съдържа единствено твърдения, които при липса на съответните счетоводни документи има единствено декларативно действие, което не дава основание за кредитиране на заключението на вещото лице. Констатациите на ревизията не са опровергани в хода на оспорване на РА, а са потвърдени с допълнително представени от третите неучастващи лица - доставчици, издатели на процесните фактури, обяснения и доказателства за реализация на доставките. При тези данни, РА е законосъобразен и като го е отменил, съдът е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Делото е изяснено от фактическа и правна страна и настоящия касационен състав следва да постанови решение по същество, с което по изложените по-горе мотиви, следва да отхвърли жалбата на С. Д. Ж. с ЕТ "С.-С. Ж.", със седалище и адрес на управление в гр. В., ул. "Д." ..№..., срещу процесния РА като неоснователна. При този изход на спора на Дирекция "ОДОП"-В. се дължи присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции общо в размер на 1510 лева. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение