Определение № 3504 от 08.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 6/2023 г.

Постъпила е молба с вх.№5677 от 01.04.2024 год. от ищцата М. Г. И., в която се съдържат искания за спиране на производството по делото и отправяне на предложение за приемане на тълкувателно решение по реда на чл. 292 ГПК във връзка с противоречива практика на ВКС по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 10, предл. 1 КТ, за отмяна по реда на чл. 253 ГПК на определението по делото от 27.10.2023 год. в частта му, в която е оставено без уважение искането на ищцата за отправяне на преюдициално запитване до СЕС и за отправяне на преюдициално запитване до СЕС и по въпроса, посочен в горепосочената молба. Ответникът Детска градина №164 „Зорница“ счита, че исканията следва да бъдат оставени без уважение: Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е подадена от надлежно легитимирана страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна, поради следните съображения. Искането за спиране на производството по делото на основание чл. 292 ГПК следва да бъде оставено без уважение, тъй като от настоящия съдебен състав не се констатира наличието на решения на ВКС, съдържащи несъвпадащи становища относно съдържанието и смисъла на една и съща правна норма. Няма основания за ревизиране на становището, изразено в определението по делото от 27.10.2023 год., доколкото по повдигнатите от ищцата въпроси е отговорено с решение на СЕС по дело С-356/09. В този смисъл не са налице предпоставките, установени в нормата на чл. 253 ГПК. Съгласно чл. 628 ГПК и чл. 267 от Договора за функциониране на ЕС, българският съд отправя преюдициално запитване до Съда на Европейските общности, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на заведеното пред него дело. Следователно задължението за сезиране възниква само ако за решаването на конкретния правен спор е необходимо да се приложи общностна норма, която е неясна – какъвто не е разглеждания случай. В националното ни законодателство, в съответствие с установения принцип на процесуална автономия на държавите-членки, са уредени процесуалните правила /органи и ред/, предназначени да гарантират пълната защита на правата, които страните в процеса черпят от правото на ЕС, сред които и правото на ефективен достъп до съд по чл. 47 от Хартата за основните права на ЕС – за справедливо, публично и в разумен срок разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Предвид изложените съображения, съдът