Определение № 8461 от 31.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5710/2026 г.

Образувано е по частна жалба на А. Б. К. от гр. Силистра, чрез процесуален представител М. Р. Славова против Определение № 584/12.05.2026 г. по адм. дело № 106/2026 г. на Административен съд – Силистра. Поддържат се оплаквания за неправилност. Ответникът по частната жалба, Агенцията за публичните предприятия и контрол (АППК) не изразява становище. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. С Определение № 584/12.05.2026 г. по адм. дело № 106/2026 г. Административен съд – Силистра е оставил без разглеждане жалбата на А. Б. К. против мълчалив отказ на АППК. Приел е, че оспорването е недопустимо на основание чл. 159, т. 1 АПК поради липса на предмет и е прекратил производството. Определението е правилно. Предмет на оспорване пред Административен съд – Силистра е мълчалив отказ на АППК да издаде административен акт по молба на А. Б. К. вх.№ 48-00-5/14.01.2026 г. От данните по административната преписка се установява, че с процесната молба Кръстев е отправил искане до АППК за отстраняване на неточности/грешка в единния граждански номер, въведен в Централния регистър на компенсаторните инструменти (ЦРКИ), където погрешно са вписани партиди поименни компенсационни бонове на името на друго лице- Г. С. Р.. Данните са въведени въз основа на решения на Общинска служба по земеделие (ОСЗ) – Кюстендил, като същевременно е констатирано, че Р. е бил роден през [заличен текст] и е починал през [заличен текст], поради което обективно не е могло да притежава ЕГН, съвпадащ с този на жалбоподателя. Грешката е отразена в удостоверение на териториалното звено „Гражданска регистрация и административно обслужване“ – Силистра, потвърждаваща правилното ЕГН на А. Б. К.. С обжалваното определение, Административен съд – Силистра правилно е приел, че по молбата на жалбоподателя не е формиран мълчалив отказ на административния орган. Видно от данните по административната преписка, на 20.03.2026 г. изпълнителният директор на АППК е изпратил искане за заличаване (анулиране) в базата данни на ЦРКИ партиди поименни компенсационни бонове на името на Г. С. Р.. Същото е било издадено на основание постъпило писмо от ОСЗ Кюстендил от 19.03.2026 г., констатиращо, че данните записани като ЕГН на вписаното лице - Г. С. Р. „не представляват единен граждански номер, тъй като видно от удостоверението за наследници той е роден през [заличен текст] и е починал [заличен текст], по което време не е имало единен граждански номер“. В изпълнение на искането, с писмо с вх. № 26-00-180/7.04.2026 г., Централният депозитар е уведомил АППК за направеното анулиране/заличаване. Мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК се формира само при пълно непроизнасяне на компетентния административен орган по отправено до него искане, когато за него съществува законово задължение да постанови административен акт в определен срок. В случая такъв не е налице, тъй като административният орган е предприел последователни действия по изясняване на релевантните факти, осъществил е кореспонденция с компетентните институции и е предприел действия за отстраняване на констатираното несъответствие, поради което липсва бездействие, което да може да се квалифицира като мълчалив отказ. Обстоятелството, че предприетите действия не съответстват изцяло на очаквания от заявителя резултат, не води само по себе си до формиране на мълчалив отказ, доколкото законът санкционира единствено непроизнасянето, а не съдържанието или ефективността на предприетите от органа действия. Поради изложеното, настоящият състав на ВАС приема, че не са налице предпоставките за формиране на мълчалив отказ на административния орган, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила като правилно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение