Определение № 1069 от 16.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1859/2023 г.

Производството е по чл.282, ал.2 от ГПК. Постъпила е молба от ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, с която се иска спиране изпълнението на въззивно решение №1281 от 03.11.2023 г. по в.гр.д.№1730/2023 г. на ОС Варна, с което е потвърдено решение №2526 от 10.07.2023 г. по гр.д.№9093/2022 г. на РС Варна, осъждащо „ОЗК Застраховане” АД ЕИК[ЕИК] да заплати на Д. И. Д. ЕГН [ЕГН] сумата от 25 000 лв., част от претенция от 70 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от виновно и противоправно поведение на лекуващите я лекари в периода 12.03.2019 г. до 13.03.2019 г. в „Клиника за интензивно лечение на остри отравяния и токсикоалергии“ в МБАЛ Варна към ВМА София, което поведение представлява застрахователен риск по договор за застраховка „Професионална отговорност“ сключен между ВМА и ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, ведно със законната лихва от 14.03.2019 г. до окончателното изплащане. Срещу решението на въззивния съд, в срока по чл.283 ГПК, е депозирана касационна жалба от молителя, както и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, като е заплатена и дължимата държавна такса. Представени са доказателства за внесено по специалната сметка на ВКС обезпечение в размер на 25 000 лв. - платежно нареждане от 09.11.2023 г., като внасянето на сумата е потвърдено от счетоводството на ВКС. В този смисъл са налице изискванията на чл.282, ал.2, т.1 от ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение, поради което Върховен касационен съд