Определение № 4809 от 23.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3967/2025 г.

роизводство е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „Б. Е.“ ЕООД, ЕИК ***, чрез управителя на дружеството Я. И. Л., против определение № 331 от 14.08.2025 година, с което състав на АС - Пловдив по в. ч. гр. дело № 234/2025 година е оставил без уважение молба с вх. № 6739/13.08.2025 г., подадена от „Б. Е.“ ЕООД - гр.В., за предоставяне на правна помощ чрез назначаване на служебен адвокат във връзка с изпълнението на постановеното по делото разпореждане № 589/27.06.2025 г. на апелативния съд, и за освобождаване от държавна такса. В частната жалба се излагат съображения, че обжалваното определение лишава дружеството от достъп до съд и до справедлив съдебен процес в условията на състезателност и равенство на страните. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По фактите настоящата инстанция съобрази следното: Производството по в. ч. гр. дело № 234/2025 година по описа на Апелативен съд – Пловдив е образувано по подадена от „Б. Е.“ ЕООД частна жалба против определение на Окръжен съд – Пловдив от 14.03.2025 година по в. ч. гр. д. № 2847/2023 г. на ОС- Пловдив, с което на жалбоподателя е отказана правна помощ и освобождаване от държавна такса. С определение от 14.05.2025 година Апелативен съд – Пловдив потвърждава обжалваното пред него определение. Против определението на апелативния съд от 14.05.2025 г. е подадена от дружеството на 25.06.2025 г. касационна частна жалба. С разпореждане на апелативния съд от 27.06.2025 г. подадената от дружеството на 25.06.2025 г. частна касационна жалба е оставена без движение като нередовна за изпълнение на посочени указания - представяне на изложение за основанията за допускане на касационно обжалване, приподписване от адвокат или представяне на доказателство за придобита юридическа правоспособност от подалия и подписал жалбата Я. Л. и представяне на документ за внесена държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ВКС. За разпореждането на апелативния съд от 27.06.2025 г. дружеството е уведомено на 04.08.2025 г. На 11.08.2025 г. е подадена (изпратена по пощата) от дружеството молба, входирана в апелативния съд с вх. № 6739/13.08.2025 г., с която се иска на дружеството да бъде предоставена правна помощ и то да бъде освободено от внасяне на държавна такса. На 13.09.2025 г. с вх. № 6739 е постъпила молба, подадена по пощата на 11.08.2025 г. от „Б. Е.“ЕООД-гр.В., с която се иска предоставяне на правна помощ чрез назначаване на служебен адвокат във връзка с изпълнението на постановеното по делото разпореждане № 589/27.06.2025 г. на апелативния съд, и освобождаване от държавна такса. По повод така подадената молба Апелативен съд – Пловдив постановява обжалваното в настоящото производство определение № 331 от 14.08.2025 година, с което молбата е оставена без уважение по съображения, че молителят е търговско дружество и от негова страна нито се твърди, нито се установява с оглед практика на ЕСПЧ, на СЕС и на ВКС да има обстоятелства, поради които то да бъде освободено от внасянето на държавна такса и да му бъде предоставена правна помощ за приподписване на частната касационна жалба с оглед осигуряване на достъп до правосъдие. Апелативният съд е посочил още, че по делото прави впечатление, че независимо от отказа на съда да го освободи от заплащане на държавни такси и да му предостави правна помощ, жалбоподателят систематично и с бланкетни молби продължава да настоява за това, което дава основание да се приеме, че основната цел на тези искания е не да му се осигури достъп до правосъдие, а да се отложи максимално във времето влизането в сила на постановеното по гр. д. № 4994/2021 г. на РС-Пловдив негативно за него решение. Настоящата съдебна инстанция приема, че определението на Пловдивския апелативен съд е правилно. Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК предвижда, че такси и разноски по гражданското производство не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Посочената правна норма е относима само за физическите лица при наличието на изискванията от т. 1 до т. 7 на чл. 83, ал. 2 ГПК, не може да се тълкува разширително, не намира приложение по отношение на юридическите лица и изключение за търговски дружества не е предвидено. Съгласно формираната константна практика на ВКС по въпроса за правото на юридическо лице да бъде освободено от заплащане на държавна такса /определение № 285/05.07.2019 г. по ч. т. д. № 1234/2019 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 193/24.04.2019 г. по ч. т. д. № 810/2019 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 141/20.02.2019 г. по ч. т. д. № 52/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 122/12.02.2019 г. по ч. т. д. № 114/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др./, гарантираното на страните по граждански спор с разпоредбата на чл. 6 ЕКПЧОС и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС право на достъп до съдилищата, се реализира с предоставения на държавите – членки свободен избор на средства за постигане на тази цел. Правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, като подобни гаранции са предвидени само при спор за нарушаване на правото на ЕС. Когато предявеният иск от или срещу юридическо лице няма за предмет такъв спор или искът и/или самото юридическо лице не попадат в някоя от изключителните хипотези на разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 4, чл. 84 ГПК или на особена разпоредба в друг закон, то внасяне на държавна такса се дължи предварително съгласно чл. 71, ал. 1, изр. 1 във връзка с чл. 73, ал. 3 ГПК, като съдът може да освободи страната от внасянето й, само ако тя е физическо лице и няма достатъчно средства да я заплати, предвид изричната формулировка на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК. В практиката на Европейския съд по правата на човека е признато правото на юридическите лица да бъдат освободени изцяло или частично от плащането на държавна такса /решение от 24.12.2009 г. по дело „Агромодел“ ООД срещу България /жалба № 68334/01/, решение от 26.07.2005 г. по дело Podbielski и PPU Polpure срещу Полша /жалба № 39199/98/, решение от 10.01.2006 г. по дело Teltronic – CATV срещу Полша /жалба № 48140/99/, като е прието, че достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, включително финансови, когато става дума за изискването да се плати на гражданските съдилища държавна такса, и само по себе си това ограничение на правото на достъп не е несъвместимо с чл. 6, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, когато преследва законна цел и е налице разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел, така че правото на достъп да не е накърнено в самата си същност. В тази връзка факторите, които се преценяват са: размер на таксите, преценен в светлината на специфичните обстоятелства според случая, както и платежоспособността на заинтересованото лице и стадий на производството, в който въпросното ограничение е наложено. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз /определение от 13.06.2012 г. по дело С –156/12, GREP/FreistatBayern/ принципът на ефективна правна защита, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, може да обхваща правото на освобождаване от заплащане на разноските във връзка с производството и/или на разноските за адвокатска помощ в производството по такава жалба. В тази връзка националният съд следва да провери дали условията за предоставяне на такава помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигането на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел. В рамките на преценката си националният съд може да вземе предвид предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство и възможността му ефективно да защитава позицията си по делото. За да прецени пропорционалността, националният съд може също да вземе под внимание размера на разноските във връзка с производството, които трябва да се платят предварително, и дали те представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие. Когато става дума за юридически лица, националният съд може да вземе под внимание положението им, например правно-организационната форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата. В настоящия случай, в молбата за освобождаване от държавна такса и в молбата за предоставяне на правна помощ чрез назначаване на служебен адвокат, частният жалбоподател не е изложил никакви съображения. С оглед предмета на делото и етапа, на който се намира производството, размера на дължимата държавна такса по частната касационна жалба – 15 лева, от която частният жалбоподател иска да бъде освободен, минималния размер на адвокатското възнаграждение за частната касационна жалба – 400 лв., както и правно-организационната му форма и факта, че е юридическо лице, преследващо стопанска цел, чийто едноличен собственик е друго търговско дружество "Н. 3" ЕООД, ЕИК ***, по отношение на което не са изложени твърдения за финансова затрудненост, нито са представени доказателства, следва да се приеме, че липсват възприетите във формираната практика основания за освобождаване на частния жалбоподател от заплащане на държавна такса и за предоставяне на правна помощ. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. В същото време съдът държи да подчертае, че регулярното подаване през кратки периоди от време на молби за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ, без промяна в обстоятелствата и при липса на обосноваване на исканията, води до упражняване на предоставените от законодателя процесуални права в разрез със закона, чиято цел е споровете да намират своето разрешение. В практиката си ВКС нееднократно е посочвал, че последователно създаваната верига от частни жалби съставлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК. В същата насока е и регулярното подаване през кратки периоди от време на молби за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ, които имат за цел забавяне на производството. Законодателят не е въвел ограничение на броя на исканията, които могат да бъдат направени за освобождаване от държавна такса или за предоставяне на правна помощ. Липсата на подобно ограничение обаче не означава, че това може да се прави до безкрай. Нормите се създават при презумпцията, че адресатите им са добросъвестни. Общият разум на закона изключва осигуряване на възможност на страната да подава неограничен във времето искания без промяна в обстоятелствата и/или без обосноваването им. Когато превратно се упражняват права, увреденият може да иска и следва да получи преустановяване на увреждащата го злоупотреба. Съгласно приетото в постановено по реда на чл. 290 от ГПК решение № 257 от 14.07.2011 г. по гр. д.№ 1149/09 г. на IV г.о. на ВКС - превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защита им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска съответно или обезщетение, или преустановяване на увреждащата злоупотреба, или и двете. Съдът, от друга страна, има задължението да поддържа баланса между страните и да гарантира, че всяка от тях ще получи справедливо изслушване, разглеждане и произнасяне. В този смисъл, съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното разглеждане на делото, в разумен срок, вкл. да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право. Предвид изложеното, на жалбоподателя следва да бъде указано, че правната възможност да се подава поредица от искания за предоставяне на правна помощ или освобождаване от държавна такса без промяна в обстоятелствата и/или без обосноваването им е недопустимо да се използва за постигане на нелегитимна цел, каквато е протакането на делото. Компетентните органи са задължени да организират производството така, че то да отговаря на изискването за разглеждане на делото в разумен срок по см. чл. 6, ал. 1 от ЕКПЧ, включително когато страна шиканира и се опитва да попречи на развитието на производството - К. с/у Италия, № 9381/81, 25 юни 1987 г., Серия A № 119; Ш. с/у Германия, № 75529/01, 8 юни 2006 г.; М. с/у България, № 21558/03, 2 септември 2010 г., Б. с/у Л., № 44978/98, 15 юли 2003 г., К. с/у България, № 44626/98, 24 март 2005 г. Предвид констатацията, че настоящото частно производство пред ВКС е било образувано без предварително да е била внесена дължимата по чл. 19 от Тарифата държавна такса в размер на 15 лв., с оглед изхода на спора ще следва да се постанови принудителното й събиране на основание чл. 77 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.