Определение № 7469 от 03.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4192/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по частна жалба на П. Ц. П., чрез процесуален представител – адв. Д. Рахнева, срещу определение № 1846 от 13 февруари 2026 год. постановено по канд № 3101/2024 год. по описа на Административен съд гр. Варна. С жалбата се навеждат доводи за неправилност на определението като се иска неговата отмяната. Претендират се разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. С обжалваното определение тричленен състав на административният съд е оставил без уважение молбата на П. Ц. П. за издаване по реда на чл. 309, ал. 2 вр. с чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК на обратен изпълнителен лист срещу адвокат А. Д. Ангелов за сума в размер на 215 лв., равностойна на 109,93 евро, ведно със законната лихва от дата 07 февруари 2025 год. За да постанови този резултат, съдът е достигнал до извод, че отсъстват законовите предпоставки, регламентирани в нормите на чл. 309, ал. 2 вр. с чл. 245, ал. 3, изр. 2 от ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист. В съдебния акт състава на Административен съд гр. Варна е указал на жалбоподателя П. Ц. П., че приложимият правен ред да предяви претенцията си е този по чл. 55 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Върховният административен съд, седмо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.275, ал.1 ГПК във връзка с чл.144 от АПК, във връзка с чл.63в ЗАНН. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. От фактическа страна се установява следното: Пред Районен съд гр. Варна е било образувано анхд № 625/2024 год. Предмет на оспорване по реда на чл. 59 ЗАНН от Л. И. Н. (тогава с фамилия П. – в качеството й на съпруга на П. Ц. П.) е бил електронен фиш серия К № 6835579 на ОД на МВР гр.Варна. С решение № 1200 от 15 октомври 2024 год. процесният електронен фиш е бил отменен. Против това решение на Районен съд гр.Варна е депозирана касационна жалба от настоящият частен жалбоподател П. Ц. П.. С определение № 1518 постановено на 18 ноември 2024 год. по ахнд № 625/2024 год. състава на Районен съд гр.Варна е оставил без разглеждане тази касационна жалба. За да постави този правен резултат състава на Районен съд гр.Варна е приел, че П. Ц. П. не е страна по делото и не е участвал в производството – чл.215, т.1 АПК. Определение № 1518 от 18 ноември 2024 год. постановено по анхд № 625/2024 год. по описа на Районен съд гр. Варна е било обжалвано пред Административен съд гр. Варна от П. Ц. П.. Тази частна жалба е надлежно администрирана от районният съдия, като препис от нея е бил връчен и на Л. И. Н.. Последната е депозирала отговор по частната жалба изготвен от процесуален представител, като за това е заплатила и съответно адвокатско възнаграждение. По тази частна жалба е образувано канд № 3101/2024 год. по описа на Административен съд гр.Варна. С определение № 963 от 29 януари 2025 год. състав на Административен съд гр.Варна е оставил в сила обжалваното пред него определение № 1518 постановено на 18 ноември 2024 год. по ахнд № 625/2024 год по описа на РС гр.Варна. Със същото определение съдът е осъдил настоящият частен жалбоподател П. Ц. П. да заплати на адвокат А. Д. Ангелов ( пълномощник на Л. И. Н. ) адвокатско възнаграждение в размер на 215 лева. Определението като окончателно е влязло в законна сила. В едномесечен срок е постъпило искане от П. Ц. П. за изменение на определението на Административен съд гр.Варна в частта за разноските. По това искане състава на Административен съд гр.Варна е постановил определение № 5021 от 09 май 2025 год. с което е отменено определение № 963 от 29 януари 2025 год. в частта му с която П. Ц. П. е осъден да заплати на адвокат А. Д. Ангелов адвокатско възнаграждение в размер на 215 лева. Определението като окончателно е влязло в законна сила. С молба от 29 януари 2026 год. П. Ц. П. е сезирал Административен съд гр.Варна с искане за издаване на обратен изпълнителен лист по реда на чл.245, ал.3, изр.3 от ГПК. Твърди се в молбата и се ангажират доказателства, че сумата от 215 лева вече е заплатена от П. Ц. П. на адв. А. Д. Ангелов на 07 февруари 2025 год. Искането за издаване на обратен изпълнителен лист, се обосновава с чл. 309, ал. 2 във вр. с чл. 245, ал. 3, изр. 2 от ГПК. По повод на това искане е постановено процесното определение № 1846 от 13 февруари 2026 год. по канд № 3101/2024 год. по описа на Административен съд гр. Варна предмет на съдебен контрол от настоящата инстанция. Административен съд гр. Варна, с обжалваното определение е приел, че горепосоченото производство не е приложимо в настоящия случай, тъй като не са налице законовите предпоставки за това. В мотивите си съдът е разсъждавал че П. Ц. П., може да предяви претенцията си по реда на чл. 55 от ЗЗД. Така постановено, определение № 1846 от 13 февруари 2025 год. по ЧНАД № 3101/2024 год. е валидно и допустимо но неправилно. Съображенията в тази насока са следните: Съгласно разпоредбата на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания решението на районният съд при оспорване на наказателно постановление издадено по реда на този закон подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Или тук субсидиарно се прилагат в касационното производството пред административният съд правилата на АПК. От друга страна по силата на чл.144 от АПК За неуредените в този дял въпроси (дял трети – производство пред съд) се прилага Гражданският процесуален кодекс. Производството по издаване на обратен изпълнителен лист, каквото е искането по настоящото дело не е регламентирано в АПК и по силата на посочените по-горе препращащи разпоредби следва да се приложат правилата на ГПК. От безспорните по делото писмени доказателства се установява, че частният жалбоподател П. Ц. П. на 07 февруари 2025 год. е наредил по банков път в полза на адвокат А. Ангелов сума в размер на 109,93 евро представляващи равностойността на 215 лева. Като основание за това плащане е посочено в платежното нареждане – разноски по определение от 29 януари 2025 год. по дело 3101/2024 год. на Административен съд гр.Варна. Безспорно е също обстоятелството, че това определение, което е послужило като основание за извършеното плащане е отменено с влязло в сила определение от 09 май 2025 год. постановено по същото дело от Административен съд гр.Варна. Или всички материално правни предпоставки за издаването на обратен изпълнителен лист са налице. Състава на Върховен административен съд не споделя аргументите на състава на Административен съд гр.Варна изложени в обжалваното определение, че в случая се търси не субсидиарно приложение на ГПК, а недопустимо прилагане по аналогия на процесуални норми. Не се споделят също доводите в обжалваното определение, че са недопустими разпоредбите на чл.309, ал.2 от ГПК и предпоставките на чл.245 от ГПК. Още по малко са приемливи и аргументите, че в случая П. Ц. П. следва да реализира правата си по общият исков ред за неоснователно обогатяване – чл.55 от Закона за задълженията и договорите. Съгласно чл. 55, ал. 1 пр. 3 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Цитираната разпоредба материализира общия принцип в българското право за недопустимост на неоснователното обогатяване. Връщането се следва по силата на закона. Съгласно т. 1 от ППВС № 1/1979 год, когато е извършено изпълнение въз основа на влязло в сила решение, което впоследствие е отменено, връщането на даденото се основава на фактическия състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, но не се осъществява по общия исков ред, а по този на чл. 229, ал. 2 ГПК (отм.), във връзка с чл. 236, ал. 2 ГПК (отм.) и чл. 241, ал. 2, изр. 3 ГПК (отм.). Аналогичните сега разпоредби на действащия ГПК са чл. 245, ал. 3 и чл. 309, ал. 2, изр. 2, които предвиждат, че ако решението бъде отменено и новото решение е различно от предишното, се прилага съответно разпоредбата на чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК, а именно съдът, който е постановил решението, издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото изпълнение. Или както се приема в посоченото по-горе ППВС, което не е загубило сила, реда за събиране на платените суми по изпълнителен лист, който е издаден на отменено по-късно изпълнително основание се реализира именно по чл.309, ал.2, изр.2 във връзка с чл.245, ал.3 ГПК, без значение в какво производство е издаден изпълнителният лист. В противен случай и с оглед дадените по-горе разяснения в посоченото ППВС, частният жалбоподател ще остане без реална съдебна защита, за реализация на своите права по съдебен ред. По изложените съображения, обжалваното определение като неправилно следва да се отмени и да се постанови ново по съществото на спора. Следва да бъде уважено искането на частният жалбоподател като се осъди адвокат А. Д. Ангелов от гр.Варна да заплати на П. Ц. П. сумата от 109,93 евро, представляваща левовата равностойност на 215 лева. Или в настоящия случай следва да бъде издаден обратен изпълнителен лист за разноските, присъдени с определението на Административен съд гр.Варна, което е отменено. В случая с молбата за издаване на обратен изпълнителен лист страната е поискала да й се върне събраната по принудителното изпълнение сума от 109,93 евро, представляваща левовата равностойност на 215 лева, ведно със законната лихва, считано от 07 февруари 2025 год. до окончателното изплащане на сумата. Искането за присъждане на законната лихва има акцесорен характер и именно от тази му същност произтича и възможността, без самостоятелен исков процес, когато както главното парично вземане, така и законната лихва са определени по своя размер и падеж, тази лихва (доколкото е поискана) да се присъди по реда и на основание чл. 245, ал. 3 ГПК, респ. да се издаде изпълнителен лист за нея, заедно с недължимо платеното. Предвид изложеното следва да се приеме, че е отпаднало основанието за получаването от адвокат А. Д. Ангелов на посочената сума, поради което същият следва да я плати на молителя, ведно със законната лихва, считано от 07 февруари 2025 год. - датата на плащането, за която същият следва да бъде осъден. Претендират се и направените по делото разноски в размер на 200 евро, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По делото са представени доказателства за направените разходи, който се претендират. С оглед изхода на спора тази претенция е основателна и следва да се уважи в пълен размер, поради липса на възражение относно размера от ответната страна. По делото има заплатена от частният жалбоподател по сметка на Върховен административен съд държавна такса в размер на 15,34 евро, но поради липса на претенция за присъждането й, съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение