Определение № 3252 от 23.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2584/2026 г.

Производството е по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Д Консей“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез пълномощника адв. Кирилов, срещу определение № 6181 от 16.02.2026 г., постановено по адм. дело № 6/2026 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), в частта, с която съдът е отхвърлил молбата на „Д Консей“ ООД за допускане на предварително изпълнение на решение № EMAS-BG-000033 от 07.11.2025 г., издадено от заместник-министъра на околната среда и водите. Частният жалбоподател релевира доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното определение. Счита, че в определението липсват мотиви. Моли съда да отмени обжалваното определение и да допусне предварително изпълнение. Претендира присъждане на направените съдебни разноски, съгласно приложен списък, и прави възражение за прекомерност. Ответникът по частната жалба - заместник-министъра на околната среда и водите, чрез пълномощника гл. юрк. Найденова, изразява становище за основателност на частната жалба. Прави възражение за прекомерност. Ответникът по частната жалба - „ЕКОР“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, чрез пълномощника адв. Босев, изразява становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение, поради което иска то да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените разноски. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, счита частната жалба за процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в указания 3-дневен срок и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване с частна жалба в атакуваната му част. Разгледана по същество частната жалба е основателна. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че искането по чл. 167, ал. 1 от АПК за допускане на предварително изпълнение на решение № EMAS-BG-000033 от 07.11.2025 г., издадено от заместник-министъра на околната среда и водите, формулирано в представената молба от „Д Консей“ ООД, е неоснователно. Счел е, че не са налице основанията по чл. 60, ал. 1, във връзка с чл. 167, ал. 1 от АПК, като е цитирал нормата, и е приел, че оспореното пред него решение не осъществява нито една от посочените хипотези. Определението е неправилно. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на „ЕКОР“ ЕООД срещу издаденото от заместник-министъра на околната среда и водите процесно решение, с което „Д Консей“ООД е регистрирано по Схемата на общността за управление по околна среда и одит (EMAS). В молбата до АССГ, с която на основание чл. 167 от АПК „Д Консей“ ООД е поискало предварително изпълнение на това решение, дружеството е направило изрично възражение за недопустимост на жалбата на „ЕКОР“ ЕООД, на две основания: като подадена от лице без правен интерес и като просрочена. Съдът е отказал да допусне исканото предварително изпълнение, без да коментира възраженията за недопустимост на жалбата на „ЕКОР“ ЕООД до него. Процесуална предпоставка за допустимост на искането за допускане на предварително изпълнение е висящо съдебно производство за проверка на законосъобразността на административния акт, чието предварително изпълнение се иска. Допустимостта на оспорването е процесуално условие за упражняване на правомощието на съда по чл. 167, ал. 1 от АПК. Евентуалната недопустимост на подадената жалба и образуваното съдебно производство обуславя недопустимост и на акцесорното искане по чл. 167, ал. 1 от АПК. В случая първоинстанционният съд е приел, че жалбата отговаря на изискванията за редовност по чл. 150 и чл. 151 от АПК, но не е извършил проверка по чл. 159 от АПК за процесуална допустимост на оспорването. Извън горното, предварително изпълнение на административния акт се допуска от съда по реда на чл. 167, ал. 1 от АПК при условията на чл. 60, ал. 1 от АПК. Разпоредбата на чл. 167 от АПК предвижда при всяко положение на делото по искане на страна, съдът да допусне предварително изпълнение на оспорения административен акт. Преценката за основателност на искането следва да се направи през призмата на материалноправните предпоставки, посочени в чл. 60, ал. 1 от АПК. Излагането на мотиви за всеки един от възприетите елементи на фактическия състав на чл. 60, ал. 1 от АПК е условие за законосъобразност на акта. Настоящият състав на Върховния административен съд намира за основателно възражението на частния жалбоподател, че съдът не е изложил каквито и да било мотиви относно конкретните предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК. В случая съдът е приел, че молбата за допускане на предварително изпълнение е неоснователна и е посочил, че решението не осъществява нито една от хипотезите на нормата, но без да направи подробен анализ на наличието на цитираните в разпоредбата основания. Единствено цитирането на текста на разпоредбата и формалното посочване, че не са налице хипотезите на нормата, не е достатъчно, тъй като съдът следва да извърши преценката си въз основа на фактите и обстоятелствата от значение за случая и конкретните хипотези трябва изрично да се обсъдят. Необосновано съдът е приел, че дружеството не мотивира искането си, а бланкетно е посочило, че би могло да настъпят вреди в дейността му. В молбата за допускане на предварителното изпълнение (лист 108 от първоинстанционното дело) са изложени конкретни доводи и аргументи, пресъздадени и в частната жалба, по които съдът не е взел отношение в мотивите си. Липсата на мотиви към определението не позволява проверката за законосъобразността на акта в тази му част и е съществен порок с последица отмяната му като незаконосъобразен. Предвид изложеното определението в атакуваната му част следва да бъде отменено, а делото върнато на административния съд за произнасяне по направените от частния жалбоподател искания до АССГ. По претенциите за присъждане на разноски за настоящото производство дължи произнасяне първоинстанционният съд на основание чл. 226, ал. 3 във връзка с чл. 236 от АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение