Решение № 152 от 12.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1474/2009 г.

Обжалвано е въззивното решение на Софийския окръжен съд, постановено под № 174 на 11.03.2009 год. по в.гр.дело № 591/2008 год., с което е оставено в сила решение № 36 от 15.04.2008 год. по гр.дело № 485/2007 год. по описа на С. районен съд за отхвърляне като неоснователен иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ на Л. Б. Б., П. Б. Б. и Р. Р. К., предявен срещу О. с. „З”(ОСЗГ)С. и О. С. за признаване правото на възстановяване на собствеността върху ливада от 5.00 дка в местността „Р” в землището на с. Я., Софийска област при съседи: Саравчо А. К., имот на наследниците на С. К. и от две страни селски път. Недоволни от въззивното решение са касаторите Л. Б. Б., П. Б. Б. и Р. Р. К., тримата от г. С., представлявани от адвокат Л от АК-София, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Прилагат по два броя съдебни решения на С. районен съд и Софийския окръжен съд. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като взе предвид данните по делото, приема следното: Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречие по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос. Освен това изложението за допустимост не е съобразено с изискването на чл.284, ал.1, т.3 във връзка с чл.284, ал.3, т.1 ГПК, при което не са заверени влезли ли са в сила и кога представените решения на С. районен съд и Софийския окръжен съд. Съгласно чл.285, ал.1 във връзка с чл.286 ГПК проверката на редовността на касационната жалба е възложена на въззивния съд, поради което Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение