Определение № 2164 от 24.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12149/2025 г.

Производството е по реда на чл. 175 и чл. 176 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 236 и чл. 228 АПК. Образувано е по молби на С. Г. С., представен от адв. Иванова и на Националната агенция за приходите, представена от юрисконсулт Апостолова. Първият молител иска допълване на постановеното по адм.д. № 12149 по описа на Върховния административен съд за 2025 г. определение № 13100/17.12.2025 г. с диспозитив за връщане на преписката за произнасяне по искане за изменение на определение № 12506/14.11.2025 г. по адм. д. № 333/2025 г. по описа на Административен съд Варна в частта за разноските Вторият молител иска допълване на определение № 13100/17.12.2025 г., постановено по адм.д. № 12149 по описа на Върховния административен съд за 2025 г., като му се присъдят деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 80 лева, за което има мотиви в съдебния акт. Никой от молителите не изразява становище по молбата на насрещната страна. I. Молбата на С. С. е недопустима. Съдебното производство със сигнатурата на адм.д. № 12149/2025 г. по описа на ВАС е образувано по частна жалба на Спасовсрещу определение № 12506/14.11.2025 г. по адм. д. № 333/2025 г. по описа на Административен съд Варна в частта, с която е оставено без уважение искането му за присъждане на разноските за производството и на адвокатска възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. С определението, чието допълване се иска, съдът е приел, че частната жалба е недопустима, тъй като определението в обжалваната част не е преграждащо и с арг. от чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК не подлежи на обжалване. В мотивите на съдебния акт е указано, че процесуалният закон не предвижда обжалваемост на определението за разноските, като защитата срещу него се осъществява по реда на чл. 176а АПК или по чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК според това дали производствата са започнали преди или след 05.08.2025 г. (съобр. § 40 от ПЗР към ЗИДАПК, обн. ДВ бр. 63/2025 г.). Касационният съдебен състав се е произнесъл в пределите на сезирането по целия заявен с частната жалба предмет и е отрекъл правото на С. на съдебно производство за оспорване на обжалваната част от определението на Адм. съд Варна. Допълването на постановеното при инстанционния контрол определение не е средство за преодоляване на процесуалните пропускания на молителя за иницииране на производство за изменение на определението на административния съд в частта за разноските. С оглед диспозитивното начало в процеса частният жалбоподател е заявил предмета на търсената защита. II. Молбата на Националната агенция за приходите е основателна. В мотивите на определение № 13100/17.12.2025 г., постановено по адм.д. № 12149 по описа на Върховния административен съд за 2025 г. е прието, че на ответника (НАП) се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 80 лева, но такива не се присъдени в диспозитива. Съдебната теория определя това опущение на съда като очевидна фактическа грешка (вж. и чл. 175 АПК). За отстраняването ѝ е дължимо да се разпореди осъждане на С. С. да заплати на НАП деловодните разноски по мотивите на съдебния акт и във валутата по него. С арг. от чл. 6 ЗВЕРБ превалутирането ще се извърши автоматично при събирането на вземането за разноски. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение,