Определение № 8965 от 21.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6578/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "Стандарт Про Вижън" ООД със седалище в гр.София. Жалбата е срещу определение №684 от 21.05.2026г., постановено по адм. дело №602/2026г. на Административен съд – София-област. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл.209, т.3 вр. чл.236 от АПК. Претендира се отмяната на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - кметът на Община Правец, не изразяват становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение №684 от 21.05.2026г., постановено по адм. дело №602/2026г. на Административен съд – София-област, е оставена без разглеждане жалбата на „Стандарт Про Вижън“ ООД срещу удостоверение №9400-5641/1/17.04.2026г. и скица №202/16.04.2026г. по чл.13, ал.5 от ППЗСПЗЗ, издадени от кмета на община Правец, и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, административният съд се е позовал на чл.159, т.1 от АПК. Приел е, че оспорените удостоверение и скица не носят белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. А освен това жалбоподателят не бил активно легитимиран да ги обжалва, тъй като не е бил страна в производството по издаване на оспорените документи. Обжалваното определение е правилно като краен резултат. Установява се, че оспорените удостоверение и скица по чл. 13, ал.5 и ал.6 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ) са били издадени по искане на И. Д. П. от гр.Ботевград. С издаването им е удовлетворено искането на последния за извършване на поисканата административна услуга. Разпоредбата на чл.21, ал.1 от АПК съдържа дефиниция за индивидуален административен акт и правилно първоинстанционният съд не е квалифицирал процесните скица и удостоверение като такива. В случая не се касае за отказ от издаване на посочените документи, за да се приеме, че отказът е да се извърши административна услуга. На практика се обжалва съдържанието на издадените документи, което съгласно чл.81, ал.2 от АПК може да се оспори само по административен, но не и по съдебен ред. Издаването на удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ, няма самостоятелно значение, има само подготвителен характер в процедурата по възстановяване на имоти по реда на ЗСПЗЗ и само по себе си не оказва влияние върху права, задължения и не засяга непосредствено права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации. Такъв вид процедурни актове не са индивидуални административни актове според изричната разпоредба на чл.21, ал.5, изр.1 от АПК. Предвид на тази разпоредба неоснователно е позоваването на частния жалбоподател на чл.21, ал.2 и ал.3 от АПК. В случая е налице издаден документ от страна на административния орган, т.е. страната в административното правоотношение е получила търсения с искането си правен резултат. Съобразно описания по–горе текст на чл.81, ал.2 от АПК, съдържанието на издадените удостоверение и скица може да бъде оспорено само по административен ред. Наличието на годен за атакуване административен акт е процесуална предпоставка за образуване на съдебно производство от категорията на абсолютните, а липсата му води до недопустимост на съдебноадминистративното производство съгласно чл.159, т.1 от АПК. Като е приел, че оспорените удостоверение и скица не носят белезите на индивидуален административен акт и оспорването им пред административния съд е процесуално недопустимо, Административен съд – София-област е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.1 във вр. с чл.236 от АПК Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,