Определение № 288 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2592/2014 г.

Производството е по член 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№1855/21.01.2014г.,подадена от Варненски Свободен Университет”Ч. Храбър”,гр.В.,чрез пълномощника му адвокат Б. И. Ж.,против решение №2590/09.12.2013г. на Варненски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№3153/2013г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №3740/25.07.2013г. постановено по гр.д.№8166/2007г. по описа на Варненски районен съд,12 състав,в частта,в която е прието за установено по отношение на В.”Ч. Храбър”,при участието на Държавата в качеството на трето лице помагач на ответника,че Д. Г. Н. е собственик на реална част с площ от 1680 кв.м от ПИ №313 по плана на КК”Чайка”,целият с площ от 30955 кв.м,при граници на реалната част:ПИ №324,път и останалата част от ПИ №313,защрихована в син цвят и заключена между точките A,B,C,D,E,F,G,H и I на скицата на лист 27 от делото,представляваща неразделна част от решението,а по действащата кадастрална карта представляваща реална част с площ от 1680 кв.м от имот с идентификатор по КК №10135.2571.80 на [населено място],к.к.”Чайка” при описани в решението граници на имота, и ответника В.”Ч. Храбър” е осъден да предаде владението на гореописаната реална част,по иск с правно основание член 108 от ЗС,основан на твърдения за придобиване на собствеността по силата на реституция осъществена с решение №597/10.03.1999г. на ПК В..Със същото решение се отменя решение №3740/25.07.2013г. постановено по гр.д.№8166/2007г. по описа на Варненски районен съд,12 състав в частта с която е отхвърлен иска на Домна Г. Н. предявен срещу В.”Ч. Храбър”,за премахване на строеж,изграден в реална част от площ от 1680 кв.м от ПИ №313 по плана на КК”Чайка”,гр.В.,на основание член 109 от ЗС и вместо него е постановено: осъжда В.”Ч. Храбър”,гр.В.,при участието на Държавата,в качеството на трето лице помагач на ответника,по иска на Д. Г. Н. от [населено място],да премахне строеж сграда,защрихована с червени линии на скицата на лист 104 от делото на Варненски районен съд,находяща се в част от процесния имот,която част е част от ПИ №594 по КП/1956г.,защрихована със зелени линии на скицата на площ от 1680 кв.м от ПИ №313 по плана на КК”Чайка”,гр.В.,целият с площ от 30955кв.м при гореописаните граници на реалната част,защрихована в син цвят и заключена между горепосочените точки на скицата на лист 27 от делото на В.,представляваща неразделна част от решението,а по действащата КК на В.,представляваща реална част с площ от 1680 кв.м от имот с идентификатор по КК №10135.2571.80 по КК на [населено място],КК”Чайка”,при граници на частта:ПИ №82,ПИ №83,път и останалата част от ПИ №80,на основание член 109 от ЗС. В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно поради противоречие с материалния закон,допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано,като се иска изцяло неговата отмяна. Ответницата по касационната жалба Д. Г. Н.,чрез пълномощника си адвокат П. С. С.,в депозирания писмен отговор на жалбата,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска. Постъпила е и касационна жалба вх.№4063/10.02.2014г.,подадена от Държавата,представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството,гр.С. против горепосоченото въззивно решение,с която се иска неговата отмяна изцяло,като неправилно поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Ответницата по касационната жалба Д. Г. Н.,чрез пълномощника си адвокат П. С. С.,в писмения отговор на жалбата на Държавата,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска. С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че не е спорно и от събраните писмени доказателства се установява,че между страните по настоящото дело, е било проведено производство по отрицателен установителен иск, предявен от В./в качеството на ищец/ и Д. Г. Н./в качеството на ответник/, приключило с влязло в сила решение на 27.08.2004г. по гр.д.№4207/2002г. по описа на Варненски районен съд,с което искът е бил отхвърлен,като съгласно мотивите на решението придобивното основание досежно процесния имот е реституция по ЗСПЗЗ,осъществена с решение №597/10.03.1999г. на ПК В. в полза на наследниците на Г. Л. Г..След анализ на писмените доказателства относно процесната реална част и съобразно данните по заключенията на вещото лице по изслушаните експертизи,съдът е стигнал до извода,че процесната реална част от 1680 кв.м-предмет на заявената ищцова претенция по член 108 от ЗС,защрихована със син цвят на скицата на л.27 от делото на В., е съответна с имот по горепосоченото влязло в сила решение по гр.д.№4207/2002г. по описа на Варненски районен съд и представлява част от имот с идентификатор №10135.2571.80,поради което въз основа на това приема,че процесната реална част попада във възстановения с Решение №597/10.03.1999г. на ПК В. имот на наследодателя на ищцата.С оглед на това съдът е приел възражението на ответника В. за липса за идентичност за неоснователно.Във връзка с приключилото производство по горепосоченото дело по предявения отрицателен установителен иск,съдът е посочил,че предметът на настоящия спор и този по предишното дело са идентични,също така идентични са и страните в двете производства,поради което силата на пресъдено нещо на решението от 27.08.2004г., постановено по гр.д.№4207/2002г. по описа на В., по отношение на собствеността върху имота следва да бъде зачетена и се приеме,че Д. Г. е собственик на имота по настъпила реституция по реда на ЗСПЗЗ,и всички възражения,които ответникът по отрицателния установителен иск е следвало да изчерпи в предишното производство,свързани със законосъобразността ни действителността на решението на ПК В.,вкл. и компетентността на органа,по принадлежността на правото на наследодателя към момента на кооперирането на земята,както и възражението за придобиване на имота от ответника по силата на покупко-продажба от Държавата с договор от 03.12.1998г., са преклудирани.По отношение на същите възражения,направени от третото лице-помагач на отвеника-Държавата,съдът е приел,че те също са преклудирани по силата на горепосоченото влязло в решение,въпреки че не е взела участие в това производство,тъй като тя не е нито наследник,нито правоприемник на ответника-В.,а негов праводател.Във връзка с възражението за придобиване на процесната реална част по давност,съдът е посочил,че давността спира да тече по времето на висящия процес по гр.д.№4207/2002г. по описа на В.- 13.12.2002г. до датата на влизане в сила на решението в сила-25.01.2007г.,на основание член 115,б.”ж” ЗЗД,вр.чл.84 ЗС,след което почва да тече нова давност и за В. тя се счита прекъсната с предявяване на иска по член 108 от ЗС,на основание чл.116,б.”б” ЗЗД,вр.чл.84 ЗС,като за периода от 13.12.2002г. до 4.10.2007.-не е изтекъл изискуемият от закона десетгодишен давностен срок и В. не е могъл да придобие процесния имот на това основание.По предявения иск по член 109 от ЗС,съдът е приел,че процесната сграда е законно изградена,обаче собственикът не е длъжен да търпи ограничения на своето право и в случай,че строежът е извършен въз основа на редовни строителни книжа,защото те установяват само благоустройствената допустимост на строежа,поради което правото на ищцата е безспорно накърнено и е постановил сградата да се премахне изцяло,тъй като само малка част от нея е извън процесната част от имота и не може като такава да съществува самостоятелно. По жалбата на Варненски свободен университет”Ч. Храбър”: В изложението си, приложено към касационната жалба, касаторът твърди,че съдът са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение съгласно член 280,ал.1,т.1 и т.2 от ГПК,като съдът се е произнесъл по следните правни въпроси /цитирам/: „ 1.По иска по чл.108 ЗС. а/ Първият въпрос е следният:”Следва ли ищец по иск за собственост да докаже във всички случаи идентичността на имота-предмет на делото с имота по акта,на който основава активната си легитимация?”Този въпрос следваше да намери разрешение поради оспорената идентичност на имота-предмет на иска по чл.108 от ЗС/Решение за възстановяване на собственост в стари реални граници на ПК-В./,на който ищецът основава активната си легитимация.” „б/ Вторият въпрос е следният: „Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани и относими към даден спорен въпрос доказателства и доводи на страните?”,като се правят оплаквания в тази връзка ,че съдът не е обсъдил доказателства и доводи на касатора във връзка с идентичността на имота по решението на ПК. „в/ Третият въпрос е свързан с действието на придобивната давност,която тече в полза на владелеца на предявен от владелеца срещу невладеещия собственик установителен иск.Поради това въпросът е свързан с приложението на чл.116 б.”б” и чл.115,ал.1б.”ж” ЗЗД и е следният: „Прекъсва ли се придобивна давност по иска,предявен от владелеца срещу лицето,претендиращо да е собственик,съответно ,ако искът в този случай не прекъсва придобивната давност може ли да се смята,че тя не тече по време на производството,което се развива по установителен иск на владелеца срещу собственика?” „г/ Четвъртият въпрос е следният: „Кой е моментът,в който се преклудират наличните възражения срещу установеното с решението по установителния иск право-моментът на приключване на устните състезания в инстанцията по същество или моментът,в който е влязло в сила постановеното решение,съответно моментът,в който решението на въззивната инстанция е оставено в сила с решение на ВКС в касационното производство.” „д/ Петата група от въпроси е свързана с момента,от който искът срещу дадено лице се счита предявен”който въпрос според касатора бил от съществено значение с оглед преценката за изтекла в негова полза придобивна давност. С изложението се цитира и прилага задължителна практика на ВКС-решения постановени в производство по член 290 ГПК,както и решения постановени по реда на ГПК-отменен. С оглед изложеното в решаващите мотиви на въззивния съд,формулираните от касатора въпроси-означени като първи и втори такива,свързани с възражението му за идентичност на имота,са неотносими и не обуславят правните изводи на съда.Същото се отнася и до посочените в пункт четвърти и пети от изложението на касатора правни въпроси. Посоченият като трети въпрос в изложението на касатора,а именно прекъсва ли се придобивната давност по иск,предявен от владелеца срещу лицето претендиращо да е собственик на имота, според последния е разрешен в противоречие със задължителна практика на ВКС: решение №99/ от 10.05.2013г. по гр.д.№681/2012г. по описа на ВКС,Іго,според което прекъсването на давността в хипотезата на член 116,б.”б” ЗЗД се свързва винаги с действия на носителя на спорното материално право,насочени срещу лицето,което би могло да се позове на погасителна или придобивна давност,а не обратното,както и на Решение №401/12.01.2012г. по гр.д.№895/2010г. по описа на ВКС,І го. Предвид постановеното от въззивния съд,съобразно цитираното по-горе в решаващите му мотиви,по така формулирания правен въпрос,касационният съд намира,че е разрешен в противоречие с приетото с горепосочената задължителна практика на ВКС,поради което е налице основанието,предвидено в член 280,ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Във втората част от изложението си, касаторът формулира правни въпроси във връзка с претенцията по член 109 от ЗС,които обаче не следва да се обсъждат,тъй като изхода по този спор е обусловен от разрешението на спора по заявената ревандикационна притенция-по член 108 от ЗС,респективно неговата евентуална основателност. По жалбата на Държавата: В изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,касаторът формулира правни въпроси,които се съдържат в изложението на касатора В.”Ч. Храбър”, и за които се отнасят изложените по-горе аргументи,както посочва правен въпрос, идентичен с въпроса,посочен в пункт трети от изложението на първия касатор,а именно:прекъсва ли се придобивна давност с предявяването на отрицателен установителен иск от владелеца срещу лицето,претендиращо да е собственик? Разрешаването на този въпрос,според касатора, е в противоречие със задължителна практика на ВКС-решение №99/10.05.2013г. по гр.д.№681І20102г. по описа на ВКС,Іго. С оглед гореизложеното по жалбата на първия касатор по този въпрос,касационният съд намира,че е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,съгласно член 280,ал.1,т.1 ГПК. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд