Определение № 2091 от 04.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1533/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по частна жалба на В. Щ. Г. срещу Определение № 1875 от 17.10.2024 г. по адм. дело № 441/2024 г. по описа на Административен съд - Ловеч, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0300-000164 от 30.07.2024 г., издадена от младши автоконтрольор при ОД на МВР-Враца, РУ Мездра, и е прекратено производството по делото на основание чл. 159, т. 5 АПК. В частната жалба има оплаквания, че съдът е сезиран с искане за обявяване на нищожност на административния акт, което може да се подаде без ограничение във времето, поради което неправилно е прекратил производството по делото. В срока по чл. 232 АПК не е постъпило възражение от ответника. След като обсъди изложените основания в частната жалба и представените по делото доказателства, съдът установи следното: Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. По същество е основателна. По делото не се спори, че първоинстанционната жалба е подадена след изтичане на преклузивния срок за това. Но видно от нейното съдържание, жалбоподателят иска обявяване на нищожност на административния акт, което може да стори без ограничение във времето съгласно чл. 149, ал. 5 АПК. Обжалваното определение е неправилно, следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, седмо отделение