Решение № 37 от 7.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4245/2013 г.

Решение № 37 от 7.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4245/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] срещу въззивното решение на Софийски окръжен съд, постановено на 05.03.2013 г. по в. гр. д. № 971/2012 г., с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е отхвърлен предявеният от дружеството против Х. М. Х. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждането му да прекрати неоснователните действия, изразяващи се в недопускането на представител на дружеството и неосигуряване на достъп до собствения на дружеството недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 05815.303.138, с адрес [населено място], [улица], с площ от 5655 кв. м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-незастроен имот за производствен складов обект, номер по предходен план: кв. 202, парцел ХХХVII, чрез ползване на задънена улица, заключена между осови точки с номера по направлението от северозапад към югоизток-983а, 983б, 983в, 983г, 983д /обръщало/, на която улица-тупик има метална преграда, която пречи на достъпа на дружеството до имота му, като ответникът не допуска премахването на част от оградата в сектора на осова точка 983д /обръщало/ на улицата-тупик. С определение № 543/01.11.2013 г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за значението на действията или бездействията на общинската администрация по прокарване на предвидена в регулационния план улица-тупик при предявен по реда на чл. 109 ЗС иск срещу физическо лице за преустановяване на действията, с които пречи на ищеца да преминава през терен, върху който е предвидено прокарването на улицата. К. поддържа, че неправилно въззивният съд е заменил правния проблем, с който е сезиран /чл. 109 ЗС/ с търсене на пороци на отчуждителната процедура за улицата-тупик, като не е взел предвид, че улицата е отразена на издадената скица, действаща и разпознаваема на място, действала е по цялото си протежение и е обслужвала всички имоти и от двете й страни, не е обсъдил действията на ответника, визирани в исковата молба още повече, че ответникът по иска не твърди имотът, попадащ по улицата, да е негова собственост, а само, че не е налице улица. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният от него иск бъде уважен като му бъдат присъдени направените по делото разноски. В писмена защита, представена в проведеното по делото открито съдебно заседание, ответникът по касационна жалба Х. М. Х. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Поддържа, че решението на въззивния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила, тъй като бездействието на общинската администрация при прокарване на улицата по същество означава, че улицата не е елемент на съответната инфраструктура, теренът за прокарването й реално не е бил отчужден и е останал частна собственост на лицата, собственици на частите от имоти, отредени за реализирането на улицата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като му бъдат присъдени направените по делото разноски. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК и чл. 293 ГПК, приема следното: [фирма] е предявило срещу Х. М. Х. иск за прекратяване на неоснователните действия, изразяващи се в недопускане на представителите на дружеството и неосигуряване на достъп до собствен на дружеството недвижим имот с твърдение, че достъпът е възпрепятстван от напречно съществуваща на пътя ламаринена ограда с пана, която изцяло затваря пътя и възпрепятства достъпа до имота. С обжалваното решение искът е приет за неоснователен. Прието е за безспорно от фактическа страна, че [фирма] е собственик на УПИ ХХХVII, находящ се в кв. 202 по плана на [населено място], който понастоящем представлява поземлен имот с идентификатор 05815.303.138 с площ от 5655 кв. м., апортиран в акционерното дружество от [фирма], което е придобило собствеността по силата на договор за продажба от 28.06.2006 г. Прието е, че ответникът Х. М. Х. е съсобственик с трето на процеса лице на парцел ХХ, кв. 202 по плана на [населено място], с урегулирана площ от 1822 кв. м. и с уредени регулационни сметки /н. а. № 110/2002 г./ както и на част от УПИ III в кв. 202 /н. а. № 184/2006 г./, а [фирма], чийто управител понастоящем е ответникът, е собственик на УПИ ХVI-2594 в кв. 202 /н. а. № 150/2001 г./. Въз основа на извършен оглед на място е прието, че до имота на ответника се стига по улица в дясно от главния път, като в югоизточната си част имотът е заграден с ограда от съединени платна от гофрирана ламарина. Когато през 2010 г. лица, на които от [фирма] е възложено да разчистят терена на УПИ ХХХVII, граничещ с имота на ответника, за да влязат в имота било необходимо да премахнат част от платната на оградата, която заключва имота на ответника, но последният им казал да напуснат мястото, тъй като нямали право да отварят оградата. Въз основа на заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от в. л. Г., е прието, че сега действащите кадастрален, регулационен и застроителен план на града са одобрени съвместно със заповед № 1173 от 10.12.1990 г. и са претърпели последващи частични изменения в различни сектори на промишлената зона. Със заповед № 126 от 28.02.1995 г. на кмета на [община] е одобрено създаването на процесната задънена улица, заключена между осови точки с номера 983а, 983б, 983в, 983г и 983д /обръщало/. Прието е, че улицата е видимо прокарана и успешно действа в по-голямата си северозападна част, почти до осова точка 983 г. Крайният югозападен ръкав и обръщалото при осова точка 983д все още не функционира, а понастоящем се ползва заедно с територията на разположените от двете му страни места-УПИ ХVI-2954 и УПИ ХХ. На югозападната страна на обръщалото при осова точка 983д има налична ограда, състояща се от пана профилна ламарина, монтирана върху метални колове като сектор от тази ограда реално съвпада и с единственото лице на УПИ ХХХVII. Прието е, че улицата е образувана изцяло от територията на бивш парцел IV-2594, отреден за механизация и автотранспорт, като останалата част от парцела е разделена на общо 5 броя по-малки парцела и не са открити данни за наличието на съставена трасировъчна и строителна документация за процесната задънена улица. От правна страна е прието, че основният спор по делото е представлява ли поведението на ответника неправомерно действие, от което да произтича ограничаване на правата на ищеца да ползва собствения си имот. Прието е, че такава корелация между поведението на ответника и трудностите на ищеца да ползва собствения си имот не е налице, тъй като пречките, които съществуват пред ищеца са породени не от действията на ответника, а от степента на реализация на тупика, предвиден със заповед № 126/1995 г. на кмета на [община]. Прието е, че изграждането на задънената улица е предвидено с изменение на ЗРП, което е налагало провеждането на надлежно отчуждително производство по реда на чл. 98 и сл. ЗТСУ (отм.), вкл. издаване на заповеди за отчуждаване, задължителен елемент от който административен акт е оценката на имота и начинът, по който собственикът се обезщетява, като заемането на имота също е обусловено от обезщетяването на правоимащия. В случая е прието, че такова отчуждително производство не е проведено, не е издадена заповед по чл. 52а ЗТСУ /отм., ДВ. бр. 14/2000 г./, даваща нова възможност за уреждане на отношенията във връзка с обезщетение за имоти, отредени за улици, нито е открито производство по чл. 205 и чл. 206 ЗУТ, които предвиждат отчуждаването да става по реда на З. и ЗОбС. Прието е, че предвид липсата на проведено отчуждително производство правото на собственост върху частта от стар парцел IV-2594, предвидена за улица, не е било изгубено от собственика на този парцел към 1995 г. Изложени са съображения, че предназначението на тази територия за обществени нужди само по себе си не води до придобиване на правото от общината, че улицата-тупик е незаконно построена, а оттам и че извод за неправомерност на поведението на ответника, който като собственик има право да поддържа имота си ограден, е изключен. По въпроса за значението на действията или бездействията на общинската администрация по прокарване на предвидена в регулационния план улица-тупик при предявен по реда на чл. 109 ЗС иск срещу физическо лице за преустановяване на действията, с което пречи на ищеца да преминава през терена, върху който е предвидено прокарването на улицата, настоящият състав приема следното: При предявен по реда на чл. 109 ЗС иск релевантно за спора е дали ответникът извършва действия, с които пречи на ищеца да упражнява правото си в пълен обем. Действията на трети лица имат правно значение само ако единствено по причина на тях ищецът не може да упражнява правото си, в който случай отговорността на ответника не би могла да бъде ангажирана. Когато обаче ищецът не може да осъществява правата си в пълен обем, тъй като с действията си ответникът му пречи да преминава през терен, върху който е предвидено прокарване на улица и не е установено този терен да е собственост на ответника, действията или бездействията на общинската администрация по прокарване на предвидената в регулационния план улица-тупик са ирелевантни за спора. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно. Неправилна на първо място е извършената от въззивния съд преценка за обема притежавани от страните права върху УПИ ХХХVII, УПИ ХХ и УПИ ХVI-2594, като не е отчетено обстоятелството, че и трите имота са образувани въз основа на обособяването им като самостоятелни от общия дотогава имот пл. № 2594-със заповед № 126/28.02.1995 г. на кмета на [община] на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 и 3 ЗТСУ (отм.), ПМС № 161/1993 г., решение № 23 от протокол № 2/02.02.1995 г. на СТУСА и чл. 6, т. 7 ЗТСУ е одобрен проекта за изменение на регулационния план за парцел IV, кв. 202 по плана на [населено място], като се отвори [улица]. к. 983б- о. к. 983в-о. к. 983г-о. к. 983д и от имот пл. № 2594 се обособяват парцели IV, ХIII, ХIV, ХV и ХVI. Не е взето предвид, че улицата-тупик е образувана изцяло от територията на стар парцел IV-2594, от който са образувани със същата заповед и имотите, придобити впоследствие от спорещите страни, вкл. и УПИ ХVI-2594, т. е. че улицата-тупик е предвидена за осигуряване на достъп до всички новообразувани самостоятелни урегулирани поземлени имоти от общия имот пл. № 2594, което е задължително условие обособяването им да бъде одобрено-необходимо е при подобна промяна да се предвиди достъп до всеки един от новообразуваните при урегулирането самостоятелни имоти /чл. 55 ЗТСУ (отм.). Не е отчетено и обстоятелството, че както [фирма], така и Х. М. Х. са придобили правото на собственост съответно върху УПИ ХХХVII /за дружеството/, УПИ ХХ /за Х. М./ и УПИ ХVI-2594 /за представляваното от Х. М. [фирма] след извършеното със заповед № 126/28.02.1995 г. изменение на регулационния план в очертания след изменението на плана обем от права и в границите след това изменение. [фирма] е придобило правото на собственост върху УПИ ХХХVII-за производствена, складова дейност и обществено обслужване, с урегулирана площ от 5590 кв. м., находящ се в кв. 202 по плана на [населено място], при съседи: УПИ V, имот пл. № 2588а, УПИ ХХ, УПИ IХ, УПИ Х, УПИ III, [улица] по силата на договор за покупко-продажба, сключен с [община] на 28.06.2006 г., след което е апортирало този имот в [фирма]. [фирма] е придобило право на собственост върху УПИ ХVI-2594 по силата на договор за продажба, сключен на 21.08.2001 г. /н. а. № 150,том Iв, рег. № 1291, н. д. № 135/2001 г./, като в договора изрично е посочено, че имотът е с площ от 2450 кв. м. и при граници: УПИ VIII, улица, УПИ ХV-2594 и улица, а Х. М. Х. и М. Х. М. са придобили правото на собственост върху парцел ХХ /н. а. № 110, том I, рег. № 1721, н. д. № 109/2002 г./ и върху части от парцел III /н. а. № 184, том I, рег. № 3527, н. д. № 178/2006 г./ отново при посочена площ и граници на имотите по регулационния план след извършеното със заповед № 126/28.02.1995 г. изменение. Неправилно при тези данни въззивният съд е приел, че е налице съмнение досежно принадлежността на правото на собственост върху отредения за улица-тупик терен и за правата на спорещите страни. Още повече, че в изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, изпълнена от в. л. Г., въз основа на анализ на съдържащите се в нотариалните актове и договори за покупко-продажба данни е изведено категоричното и неоспорено заключение, че обект на покупко-продажба по н. а. № 150, том Iв, съставен на 21.08.2001 г. е само УПИ ХVI-2594, който не включва територията на обрамчващия го от югозападната му страна процесен участък от задънената улица между осови точки с номера 983а, 983г и 983д /обръщало/, а обект на покупко-продажба по н. а. № 110, том I, съставен на 13.06.2002 г. е само УПИ ХХ, който не включва територията на обрамчващия го от североизточната му страна процесен участък от задънена улица, заключен между осеви точки с номера 983а, 983г и 983д /обръщало/. Ответникът притежава право на собственост върху УПИ ХХ и части от УПИ III, а представляваното от него дружество-върху УПИ ХVI-2594 в границите на изменения регулационен план и в тези граници разполага с правомощието да поддържа имота си ограден. Неправилно при така установените факти въззивният съд е приел, че ответникът с действията си не пречи на [фирма] да упражнява пълноценно правото си на собственост върху УПИ ХХХVII, след като улицата-тупик, която ответникът е преградил, осигурява единствения достъп до имота- собственост на дружеството- обръщалото в югоизточния край на задънената улица, разположено при осова точка 983д е единственият пешеходен и автомобилен достъп до УПИ ХХХVII. Действително в тази част задънената улица все още не функционира, но се ползва заедно с територията на разположените от двете й страни места, съставляващи УПИ ХVI-2594 и УПИ ХХ, и доколкото именно тази част съставлява единствения достъп до УПИ ХХХVII, то всяко извършено от собствениците на УПИ ХVI-2594 и УПИ ХХ действие, което пречи на [фирма] да упражнява правото си на собственост върху собствения му имот, вкл. и действието по поставяне на ограда, препречваща достъпа до имота, дава право на дружеството да иска преустановяване на това действие независимо дали задънената улица е изцяло реализирана на място. Действително всеки има правото да опазва собствения си имот чрез ограждането му, но само ако по този начин не препятства правото на собственика на съседния имот да упражнява правата си и то в рамките на притежаваното право на собственост. Действията по прокарване на улицата-тупик биха били относими към спора само ако самото й отреждане беше предвидено след като спорещите страни са придобили собствеността върху имотите и доколкото подобно отреждане би имало за последица необходимост от отчуждаване на части от тези имоти за реализирането й. В случая обаче, както вече беше отбелязано, улицата е предвидена с оглед осигуряване на достъп до всички имоти, образувани от разделянето на имот пл. № 2594, т. е. както за осигуряване на достъп до имота на дружеството, така и за осигуряване на достъп до имотите на ответника и представляваното от него юридическо лице и право на собственост върху частите от имот пл. № 2594, върху които е предвидено прокарването на тупика нито една от спорещите страни не е придобивала, а оттам и притежавала. С оглед на това крайният извод на въззивния съд, че не е налице поведение на ответника, което да препятства възможността предявилото иска дружество да упражнява пълноценно правото си на собственост върху УПИ ХХХVII е неправилен. По реда на чл. 293, ал. 2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това предявеният иск бъде уважен, като Х. М. Х. бъде осъден по реда на чл. 109 ЗС да преустанови действията, с които препятства възможността на дружеството да упражнява правото си на собственост и допусне премахването на част от оградата в сектора на осова точка 983д /обръщало/. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение