Решение № 144 от 26.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 532/2008 г.

Решение № 144 от 26.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 532/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Лидия Иванова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗПАД "Д", гр. С. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, въззивна колегия, IV-Б състав, постановено на 5.06.2008 г. по гр. дело № 1777/2006 г. в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски районен съд от 5.04.2006 г. по гр. дело № 3648/2005 г. в частта му, с която е отхвърлен обратният иск на И. К. С. от гр. С. срещу "Д" АД, гр. С. като трето лице-помагач на страната на ответника по делото /за сумата 1 349,84 лева, въззивният съд е осъдил застрахователя-касатор на основание чл. 409 (отм.) ТЗ да заплати посочената сума, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" съгласно застрахователна полица № 98А685599/31.12.1999 г. ведно със законната лихва и съответните съдебни разноски/. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Излагат се съображения за нарушение на разпоредбите на чл. 392 (отм.) и чл. 409 (отм.) ТЗ във връзка с погасителната давност по договорите за застраховка "гражданска отговорност". Навежда доводи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос относно началния момент на давностния срок, с който се погасява иска на делинквента срещу неговия застраховател за заплащане на дължимото застрахователно обезщетение по сключения между тях договор за застраховка "гражданска отговорност" след като е удовлетворил увредения при ПТП. Посочва, че така поставения материалноправен въпрос, който е от решаващо значение за изхода на спора по обратния иск, е решен от въззивния съд в противоречие със закона и константната практика на ВКС. Моли да бъде отменено въззивното решение в обжалваната му част и отхвърлен като погасен по давност обратния иск по чл. 409 (отм.) ТЗ, тъй като е предявен след изтичане на петгодишния давностен срок от деня на настъпване на застрахователното събитие. Ответникът по касационната жалба И. К. С. от гр. С. поддържа становище, че въззивното решение в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Навежда доводи, че в случая се прилагат общите разпоредби на чл. 110 и сл. ЗЗД и давността започва да тече от момента на за плащането на обезщетението на увреденото лице, от който момент е изискуемо неговото вземане към ответника по застраховката "гражданска отговорност". С определение № 257/18.05.2009 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта му, с която е уважен предявеният обратен иск по чл. 409 (отм.) ТЗ и е осъден ответника - касатор да заплати на И. К. С. застрахователно обезщетение в размер на 1 349,84 лева ведно със законната лихва и съответните съдебни разноски. Прието е, че в тази част решението съдържа произнасяне по материалноправен въпрос от съществено значение за изхода на спора относно погасителната давност по иска по чл. 409 (отм.) ТЗ, предявен от застрахования делинквент срещу неговия застраховател по риска "гражданска отговорност" и началния момент, от който започва да тече давностния срок. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и провери правилността на въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част относно предявеният обратен иск по чл. 409 (отм.) ТЗ, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: С обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част въззивният съд е уважил предявения обратен иск по чл. 409 (отм.) ТЗ, като е осъдил застрахователя да заплати на застрахования сумата 1 349,84 лева, представляваща застрахователно обезщетение ведно със законната лихва и съответните съдебни разноски. Не е уважено възражението на ответника-касатор за изтекла погасителна давност, като е прието, че началото на давностния срок за вземането на застрахования делинквент срещу застрахователя по договора за застраховка "гражданска отговорност" започва да тече не от датата на застрахователното събитие, а от момента когато е обезщетил пострадалото трето лице /респ. суброгиралия се в правата му негов застраховател по застраховка "каско", който е ищец по главния иск/. Изложени са съображения, че преди да удовлетвори пострадалия при ПТП, делинквентът няма правно основание да претендира застрахователно обезщетение от своя застраховател, тъй като вземането му не е изискуемо. Въззивното решение в обжалваната му част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на разпоредбите на чл. 409 (отм.) и чл. 392 (отм.) ТЗ и противоречи на константната практика на ВКС по поставения съществен материалноправен въпрос, според която правата по договора за застраховка "гражданска отговорност" се погасяват с изтичането на петгодишна давност от настъпването на застрахователното събитие. В този смисъл е т. 14 от ППВС № 7/4.10.1978 г., р. № 3742/31.10.1983 г. по гр. дело № 2288/1983 г. на ВКС-I г. о., р. № 626/29.09.1987 г. по гр. дело № 446/1987 г. на ВКС-IV г. о., р. № 327/20.02.1979 г. по гр. дело № 2566/1978 г. на ВКС-I г. о. и др., които са служебно известни на настоящия състав на ВКС. Отговорността на застрахователя е договорна и застрахованият черпи правата си от сключения договор за застраховка "гражданска отговорност" за разлика от неговата отговорност на делинквент към увредения за причинените му вреди, която е на деликтно основание. В чл. 392 (отм.) ТЗ изрично е предвидено, че правата по договора за застраховка "гражданска отговорност" се погасяват с петгодишна давност от деня на настъпване на застрахователното събитие. За разлика от общата разпоредба на чл. 114 ЗЗД, при застраховките законодателят не свързва началото на давностния срок с изискуемостта на вземането, а със застрахователното събитие. В тази връзка посочената специална нормативна уредба на давността при застраховките, приета в чл. 392 (отм.) ТЗ, изключва приложението на общите разпоредби на ЗЗД. Ето защо за погасителната давност на исковете срещу застрахователя е без значение датата, на която застрахованият по застраховка "гражданска отговорност" делинквент е обезщетил пострадалото при ПТП трето лице. Както вече беше посочено при иска по чл. 409 (отм.) ТЗ застрахованият черпи правата си пряко от застрахователния договор за разлика от регресните искове по чл. 402 (отм.) и чл. 407, ал. 2 (отм.) ТЗ, които законът е предоставил на застрахователя в защита на неговите регресни и суброгационни права за възстановяване на платеното от него обезщетение срещу причинителя на вредите. В т. 14 от ППВС № 7/1977 г. е прието, че за регресните искове се прилага общата давност по чл. 110 и сл. ЗЗД, която започва да тече от момента на изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица, тъй като основанието за тези искове не е застрахователното правоотношение, а възниква по силата на даденото от закона право на регрес с факта на изплащането на сумата от застрахователя. Видно от данните по делото застрахователното събитие е станало на 3.08.2000 г., когато И. С., управлявайки л. а. "Рено Клио" с рег. № С* поради неспазване правилата за движение е причинил ПТП, при което е увредил насрещно движещия се л. а. марка "С" с рег. № 3* След направена оценка на щетата ЗД "Б" АД е изплатила застрахователно обезщетение в размер на 1 423,73 лева за ремонтиране на застрахования автомобил, което обезщетение е предмет на предявения на 18.05.2005 г. срещу причинителя на вредата иск по чл. 402 (отм.) ТЗ по образуваното пред СРС гр. дело № 3648/2005 г. В хода на производството по делото ответникът И. К. С. е предявил обратен иск срещу "Д" АД, който е конституиран като трето лице-помагач в процеса на страната на ответника. По делото не се спори, че между страните по обратния иск е сключен договор за застраховка "гражданска отговорност" за процесния автомобил /застрахователна полица № 98А685599/31.12.1999 г./, на основание който причинителят на ПТП е предявил претенцията си по чл. 409 (отм.) ТЗ срещу своя застраховател за заплащане на застрахователно обезщетение за вредите, нанесени на собственика на пострадалия автомобил /който е бил обезщетен за тези вреди от ЗД "Б" - ищец по главния иск/. Безспорно е, че обратният иск е предявен на 9.12.2005 г. след изтичане на предвидения в чл. 392 (отм.) ТЗ петгодишен давностен срок от деня на настъпване на застрахователното събитие - 3.08.2000 г. Привличането на застрахователя като трето лице-помагач по делото, образувано срещу прекия причинител на вредите или изплащането на дължимото обезщетение от делинквента на собственика на пострадалия автомобил, не е основание за изменение началния срок за давността по договора за застраховка "гражданска отговорност", който е изрично определен от закона. При тези фактически данни настоящият състав на ВКС намира за основателно направеното от застрахователя-ответник по обратния иск възражение за изтекла погасителна давност. С оглед на изложеното постановеното въззивно решение в частта му относно уважения обратен иск по чл. 409 (отм.) ТЗ следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли иска срещу застрахователя като погасен по давност. При този изход на спора в полза на касатора ЗПАД "Д" следа да бъдат присъдени направените и поискани от него съдебни разноски в касационното производство в размер на сумата 157 лева, от които 57 лева - държавни такси и 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 1, пр. второ ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд