Определение № 8037 от 21.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6441/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Ч. Б. срещу Определение № 14355 от 25.04.2025 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 3904/2025 г., с която съдът е оставил без разглеждане жалбата на Б. срещу мълчалив отказ на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА) към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията да се произнесе по жалба с вх. № 50-00-104 от 24.02.2025 г. и е прекратил производството по делото. Според частния жалбоподател съдът неправилно е приел, че жалбата срещу мълчаливия отказ е подадена преждевременно, но дори и да се приеме, че е била подадена преди изтичане на срока за произнасяне на административния орган, то мълчалив отказ е формиран и такъв е бил налице при постановяване на съдебния акт. Твърди, че не са налице основания за провеждане на втори изпит и е налице отказ на органа да реши въпроса, с който е сезиран. Прави искане определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на частната жалба. Прави искане определението да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съдът е установил, че на 21.02.2025 г. жалбоподателят В. Ч. Б. е положил практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство от категория „В“. На 24.02.2025 г. Б. е депозирал жалба с вх. № ИААА 50-00-104 пред изпълнителния директор на ИААА на основание чл. 55а, ал. 1 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (ВМПС), с която е обжалвал резултата от проведения практически изпит. Въз основа на жалбата на 12.03.2025 г., на осн. чл. 55а, ал. 2 от посочената по-горе наредба изпълнителният директор на ИААА със Заповед № РД-01-235 е определил комисия в състав А. Л., Л. М. и С. И., която да извърши проверка на резултата от практическия изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство от категория „В“ на В. Б., проведен с протокол № 744 от 21.02.2025 г. на Областен отдел „Автомобилна администрация“ (ООАА) - София към Главна дирекция „Автомобилна инспекция“. На 10.03.2025 г. началникът на Областен отдел „АА“ София е изпратил доклад до и.д. директор на Дирекция „Водачи на моторни превозни средства“ (ВМПС) и до гл. директор на Главна дирекция „Автомобилна инспекция“, в което е посочено, че е изискан доклад от инспектор С. К. – председател на изпитната комисия и становище от С. Б. – член на изпитната комисия, като копия от тях са приложени към писмото. На 27.03.2025 г. комисията, на която е възложена проверка, е предоставила доклад с рег. № 50-00104/6 до изпълнителния директор па ИААА със становище, че поради некатегоричност да се потвърди показанието на скоростомера на учебния автомобил, довело до отбелязване на наказателни точки, комисията не може да излезе с категорично становище, което да потвърди или отхвърли поставените от председателя на изпитната комисия 11 наказателни точки (една опасна грешка с 10 наказателни точки и една второстепенна грешка с една наказателна точка) в контролната електронна карта. С посочения доклад, подт. 1 и на осн. чл. 55а, ал.3, т. 2 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. комисията отправя предложение да бъде проведен повторен практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС, категория „В“ на жалбоподателя за сметка на ИААА. Докладът на комисията е одобрен от изпълнителния директор на ИААА на 02.04.2025 г. и с писмо рег. № 50-00-104/9/ от 03.04.2025 г. В. Б. е уведомен, че следва да се организира провеждането на повторен практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „В“ от началника на ООАА - София, което е необходимо да бъде съгласувано, както с учебния център, където се е обучавал, така и с Б.. С писмо с рег. № 50-00-104/8/ от 03.04.2025 г. е уведомен и началникът на ООАА - София за предприемане на последващи действия съгласно чл. 55а, ал. 4 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. Съдът е приел, че съгласно чл. 149, ал. 2 АПК мълчаливият отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. От 04.04.2025 г. е започнал да тече едномесечният срок за оспорване на мълчаливия отказ, тъй като административният орган е следвало да се произнесе в срок до 03.04.2025 г. включително, а Административен съд София-град е сезиран с жалба на 02.04.2025 г. с вх. № 8113, т.е. преди да изтече срокът за произнасяне на административния орган, поради което е недопустима за разглеждане. На следващо място предвид наличието на данни за неприключила процедура, тъй като производството е висящо във фаза – провеждане повторен изпит е мотивиран извод, че не е налице мълчалив отказ. По изложените съображения съдът е приел, че съдебното производството следва да се прекрати на основание чл. 159, т. 1 АПК. Определението е правилно като краен резултат. Съгласно чл. 55а, ал. 7 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или оправомощено от него длъжностно лице със заповед може да потвърди резултата от изпита или да го промени въз основа на становището по ал. 6 и/или резултата от повторния изпит. В процесния случай изпълнителният директор на ИААА е дал указания по организиране на повторен практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, категория „В“. Следователно е налице висящо административно производство, поради което е правилен крайният извод на съда за липса на годен за обжалване административен акт – чл. 159, т. 1 АПК. Не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на ответника се дължат разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение