Определение № 5495 от 27.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5181/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 217, ал. 4, изр. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба, подадена от „ТОМБОУ - БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, представлявано от управителя Б. Милев, чрез пълномощник адв. С. Спасова, против определение № 395 от 10.04.2025г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, комисията/ по преписка № КЗК-848/2024г. С обжалваното определение е оставено без уважение искането на посоченото дружество за изменение на решение № 225 от 27.02.2025г., постановено от КЗК по преписка № КЗК-848/2024г., в частта за разноските по т. 4. В частната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че в решението на КЗК, чието изменение е поискано на основание чл. 217, ал. 2 ЗОП, размерът на възложените разноски за адвокатско възнаграждение е намален неправилно в противоречие с нормите на Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1/2004г.) и при неправилна преценка на фактическата и правна сложност на спора. Иска се отмяна на определението на КЗК, като в полза на частния жалбоподател да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в пълния им претендиран и доказан размер, възлизащ на 4 752,59 лв. Ответникът по частната жалба – „МОТОБУЛ“ ЕАД, чрез пълномощник адв. Т. Желязков, в срока по чл. 232 АПК представя отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима. Същата е подадена срещу подлежащо на обжалване определение, за което е предвидена изрична обжалваемост в закона – чл. 217, ал. 4, изр. 2 ЗОП. Частната жалба е подадена в срока по чл. 216, ал. 1 вр. чл. 217, ал. 4, изр. 2 ЗОП и от страна по делото, за която обжалваното определение е неблагоприятно. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред КЗК по преписка № КЗК-848/2024г. е образувано по жалба на „МОТОБУЛ“ ЕАД срещу решение № D37019206/12.09.2024 г. на генералния директор на Българското Национално Радио (БНР) за определяне на изпълнител в открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Издаване, предоставяне и администриране/зареждане на ваучери за храна на физически електронен носител на служителите на Българското Национално Радио", открита с решение № F556307 от 22.07.2024 г. на възложителя. С решение № 225 от 27.02.2025г. на КЗК по преписка № КЗК-848/2024г. е оставена без уважение жалбата на „МОТОБУЛ“ ЕАД срещу решение № D37019206/12.09.2024 г. на генералния директор на Българското Национално Радио (БНР) за определяне на изпълнител в открита процедура за възлагане на обществена поръчка с гореописан предмет. Постановеното по преписката решение е благоприятно за „ТОМБОУ - БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, поради което и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 217, ал. 1 ЗОП с т. 4 от посоченото решение в тежест на жалбоподателя е възложено да заплати на „ТОМБОУ - БЪЛГАРИЯ“ ЕООД направените разноски в производството пред КЗК в размер на 2 200 лв. за адвокатско възнаграждение, при уважено възражение от страна на жалбоподателя за прекомерност на претендираната сума от 4 752, 59 лв., предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора. В срока по чл. 217, ал. 2 ЗОП от страна на „ТОМБОУ - БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е направено искане за изменение на решението на Комисията в частта му за разноските по т. 4, с искане разноските да бъдат възложени в пълния им претендиран и доказан размер. С обжалваното определение № 395 от 10.04.2025г. на КЗК по преписка № КЗК-848/2024г. е оставено без уважение искането на „ТОМБОУ - БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за изменение на решение № 225 от 27.02.2025г. на КЗК по преписка № КЗК-848/2024г., в частта за разноските по т. 4. За да постанови този резултат, КЗК е приела, че не са налице основания за присъждане на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в пълния им размер, възлизащ на 4 752, 59 лева. Комисията е приела, че възложената сума от 2 200 лв., съгласно т. 4 от решение № 225/27.02.2025г., съответства на действителната правна и фактическа сложност на преписката предвид своевременно направеното възражение от жалбоподателя за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. КЗК е изложила подробни съображения, че производствата по реда на Глава двадесет и седма от ЗОП („Производство по обжалване“) са без определен материален интерес, поради което минималният размер на адвокатското възнаграждение не следва да се обвързва с прогнозната стойност на съответната обществена поръчка или обособена позиция, а с реално престирани усилия и време. Като неоснователни са отхвърлени доводите, че по преписката е осъществена активна процесуална защита, като е отбелязано, че положените от процесуалния представител на „ТОМБОУ - БЪЛГАРИЯ“ ЕООД интелектуални усилия, изразяващи се в изготвяне на становище по жалбата, писмена защита и процесуално представителство в проведеното открито заседание на КЗК, представляват обичайното и необходимо усилие, което следва да направи всеки един процесуален представител с цел оказване на компетентна правна защита и съдействие. По тези съображения КЗК е приела, че възложените разноски за адвокатско възнаграждение са в справедлив и обоснован размер и няма основание за изменение на решението по преписка № КЗК-848/2024г. и възлагане на по-голяма сума от присъдените 2 200 лв., представляваща малко над минималния размер на адвокатските възнаграждения за административни производства по обжалване на актове на възложителя по ЗОП съгласно чл. 8, ал. 2, т. 5, предл. второ от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Обжалваното определение е правилно. Според константната практика на Върховния административен съд, поддържана и след изменението на Наредба № 1/2004г., обнародвано в ДВ, бр. 88 от 2022 г., административните дела по ЗОП не са дела с определен материален интерес по смисъла на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/2004г., доколкото прогнозната стойност на обществената поръчка (респ. на обособена позиция от нея) не следва да се приравнява на цена на обжалваемия интерес. В постановените актове съдът многократно е изтъквал, че с изменението на Наредба № 1/2004г. не се преодолява противоречието на чл. 8, ал. 2, т. 5, предл. 1 от нея с предвиденото в Закона за адвокатурата. В този смисъл са напр. Определение № 1526 от 13.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1020/2023 г., IV о.; Определение № 1166 от 3.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10536/2022 г., IV о. Направеното от страна на жалбоподателя възражение за прекомерност е своевременно заявено и при преценката му КЗК е стигнала до обоснован извод, че претендираният от „ТОМБОУ - БЪЛГАРИЯ“ ЕООД размер на разноските за адвокатско възнаграждение – 4 752, 59 лева, не съответства на действителната фактическа и правна сложност на преписката. Противно на наведените в частната жалба оплаквания, КЗК е извършила дължимата съобразно чл. 78, ал. 5 ГПК преценка на съотношението между претендираното адвокатско възнаграждение и действителната фактическа и правна сложност на спора, за което е изложила конкретни мотиви, като е посочила, че обемът на положените процесуални усилия, изразяващи се в изготвяне на отговор на жалбата, писмена защита и явяване в открито заседание пред КЗК, представлява обичайни и необходими действия на всеки процесуален представител, но не обуславя значителна сложност на преписката или положени извънредни и допълнителни усилия. При това, съгласно чл. 46, ал. 1 и 2 от Закона за адвокатурата всеки адвокат е длъжен да упражнява съвестно своята професия и да защитава правата и законните интереси на клиента си по най-добрия начин. Възложеното в полза на частния жалбоподател адвокатско възнаграждение в размер на 2 200 лв. е малко над минималния размер на адвокатските възнаграждения за дела по ЗОП, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 5, предл. второ от Наредба № 1/2004г. Настоящият състав споделя изложените от КЗК мотиви за неоснователност на искането по чл. 217, ал. 2 ЗОП и увеличение на възложените разноски за адвокатско възнаграждение, които намира за обосновани и законосъобразни, и които с оглед възможността по чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК във вр. чл. 236 АПК, приложими на основание чл. 216а, ал. 4 ЗОП, намира за ненужно да възпроизвежда в настоящото изложение. По изложените съображения обжалваното определение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. чл. 236 АПК във вр. с чл. 216а, ал. 3 ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,