Решение № 803 от 26.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8124/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Р. К. и Е. А. К., чрез адв. К. Байков като процесуален представител, против решение № 2011 от 16.05.2025 г., постановено по адм. дело № 1110/2024 г. по описа на Административен съд – Стара Загора в частта, с която е отхвърлена жалбата им срещу заповед № 2286/06.12.2024 г. на кмета на община Казанлък в частта за премахване на незаконни строежи „гараж“ и „склад“, находящи се в УПИ Х-103, кв. 35 по плана на [населено място]. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е извършил дължимата преценка за законосъобразност на процесната заповед на основанието по чл.146, т.3 АПК, при която е следвало да констатира неизпълнение на задълженията на органа по чл.35 АПК за събиране на исканите от жалбоподателите доказателства. По същество се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Според касаторите съдът неправилно е приел, че в случая се касае за изцяло нов строеж, след като по делото се установява, че е съществувала стара сграда преди 2001 г., която е ремонтирана и възстановена. Поддържа се нарушение и на принципа за съразмерност по чл.6 АПК. Прави се искане за отмяна на съдебното решение в оспорената му част, както и за отмяна на оспорената заповед изцяло. Претендират се разноски. Ответникът – кметът на община Казанлък, чрез пълномощника си юрк. П. Славенска, в писмен отговор и писмено становище, оспорва касационната жалба като неоснователна и иска присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за липса на касационни основания за отмяна на съдебното решение в оспорената му част, което счита за правилно. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която съдебното решение в обжалваната му част е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С решение № 2011 от 16.05.2025 г., Административен съд – Стара Загора, по жалба на Е. А. К. е отменил заповед № 2286/06.12.2024 г. на кмета на община Казанлък в частта, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, на Е. А. К. и Н. Р. К. е наредено премахване на незаконен строеж: "ограда“, изградена на уличната регулационна линия на УПИ Х-103, кв.35 по плана на [населено място], община Казанлък. Със същото решение е отхвърлена жалбата на Е. А. К. срещу заповед № 2286/06.12.2024 г. на кмета на община Казанлък в частта, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, на Е. А. К. и Н. Р. К. е наредено премахване на незаконни строежи: "гараж“, изграден на северната улична регулационна линия и „склад“, изграден на северната улична регулационна линия и западно от гаража, в УПИ Х-103, кв.35 по плана на [населено място], община Казанлък. Предмет на касационно оспорване е съдебното решение в частта, с която е отхвърлена предявената жалба. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на предвидената в закона писмена форма и без съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а в частта за процесните строежи „гараж“ и „склад“ - и в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Обосновал е извод за спазена административна процедура за констатиране на строежите, които са надлежно индивидуализирани в съставения констативен акт и в заповедта, а на собствениците е осигурена възможността за участие с представяне на възражения и доказателства. Въз основа на цялостен анализ на събрания доказателствен материал, включително на свидетелските показания и СТЕ, е прието, че в случая са налице нови строежи на допълващото застрояване от шеста категория, извършени без изискващите се строителни книжа, поради което са незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и подлежат на премахване. Отречени са като недоказани и неоснователни доводите на жалбоподателя за извършени текущ ремонт и възстановяване на стар строеж в имота, изграден преди 2001 г., както и за приложимост на режимите за търпимост по § 16 от ПР ЗУТ и по §127, ал.1 от ПЗР ЗИДЗУТ. Решението в оспорената му част, която е предмет на настоящата касационна проверка, е правилно. Релевантните за спора обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства, на които съответстват направените фактически констатации, а въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Неоснователни са наведените в жалбата оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Противно на твърденията на жалбоподателите, съдът е събрал относимите за спора доказателства, обсъдил е доводите и възраженията на страните, отговор на които се съдържа във формираните мотиви на съдебния акт. Последните се споделят изцяло от настоящата инстанция, която препраща към тях по реда на чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган и в съответствие с изискванията за форма. Заповедта съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. В нея е направено точно описание на наредените за премахване строежи с посочване на вид, местонахождение и параметри, потвърдени и от вещото лице, които позволяват тяхното еднозначно индивидуализиране. Следва да се посочи, че горните обстоятелствата са установени и от данните в съставения по реда на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ от служители от общинската администрация, Констативен акт № 21/23.10.2024 г. Същият е официален свидетелстващ документ, а материалната му доказателствена сила по см. на чл. 179, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 228 от ЗУТ, не е оборена в рамките на съдебното производство. Видно е, че предмет на премахване са две масивни сгради, описани по площ и размери, разположени на уличнорегулационната линия, които макар, че имат обща покривна конструкция, са разделени и представляват самостоятелни строежи от допълващото застрояване по чл.41, ал.1 ЗУТ, както правилно са приели административният орган и съдът. Обосновани са изводите в обжалваното решение за спазена процедурата по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ за констатиране на строежите и за участие на засегнатите собственици, на които е осигурена възможността да ангажират доказателства в подкрепа на правата и интересите си. Видно е, че констативният акт е съставен след извършена проверка на място, като в съдържанието му са отразени установените обстоятелства относно проверяваните строежи, които са идентични с посочените в заповедта. КА е съобщен на жалбоподателите, депозирали възражения на 07.11.2024 г., ведно с два броя декларации за времето на процесното строителство и удостоверение за търпимост № 740/16.10.2024 г. за паянтова сграда в УПИ Х-103, кв.35 на [населено място], издадено от главния архитект на община Казанлък. Противно на наведените в касационната жалба доводи, оспорената заповед е постановена след като органът е събрал всички относими за спора доказателства, вкл. представените от собствениците на строежите, изпълнявайки надлежно задължението си по чл.35 АПК. Формирани са мотиви за неоснователност на предявените възражения за вида и търпимостта на строежите във връзка с приложените декларации, и е преценено за неотносимо удостоверението, което е с различен предмет. В случая не е допуснато процесуално нарушение в административното производство във връзка с правото на участие и защита на жалбоподателите, а и последните са имали възможност да ангажират доказателства в производството за съдебно оспорване на заповедта. Законосъобразен е и изводът на съда за наличие на материалноправното основание по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С издадената заповед в оспорената й част, се разпорежда премахване на строежи, представляващи „гараж“ и „склад“, а от доказателствата към административната преписка и от заключението на вещото лице се установява, че същите са монолитни, с масивна конструкция върху бетонова настилка, с измазани тухлени стени, вкл. стена, която ги разделя като отделни обекти, и общ едноскатен дървен покрив, покрит с ламарина. При тези фактически установявания и въз основа на показанията на разпитания свидетел М., извършил строителството, правилно съдът е приел, че се касае за нови строежи по см. на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, а доводите на жалбоподателите за извършен текущ ремонт на съществуващи стари постройки, са в противоречие с вида на реализираните строително-монтажни работи. Последните, преценени съобразно легалната дефиниция за текущ ремонт в § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, потвърждават квалификацията в издадената заповед на строежите като нови строежи на допълващото застрояване – гараж и склад, разположени на уличнорегулационната линия на имота. Противно на твърденията на жалбоподателите, от съвкупния анализ на писмените доказателства и показанията на разпитания свидетел, е видно, че след придобиване на имота от касаторите през 2010г., е осъществено процесното строителство - изградени са бетонови основи върху полуразрушени части от стари такива, нови тухлени стени и нов дървен покрив, като по този начин са обособени две помещения. Не се доказва предприетите от собствениците СМР да се извършват с цел възстановяване на стари постройки. Без значение за горния извод е обстоятелството, че вещото лице е констатирало наличие на следи от стара настилка в помещението – склад, както и стара колона на входната врата на УПИ. Реализираното строителство не съставлява текущ ремонт за възстановява не съществуващ строеж, както неоснователно се поддържа в касационната жалба, а е нов строеж. Формираните в този смисъл доводи в оспореното съдебно решение са обосновани и правилни. От друга страна, в случая е безспорна липсата на строителни книжа за проведеното строителство, а именно на инвестиционен проект и на разрешение за строеж. Същите са необходими за изграждане на строежите, които не попадат сред изключенията, предвидени в разпоредбата на чл. 151, ал. 1 ЗУТ, видно от събраните по делото доказателства. При тези факти съдът обосновано приема, че описаните в заповедта строежи са незаконни по см. на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежат на премахване, както законосъобразно и в съответствие с принципа по чл.6 АПК е разпоредил административният орган с оспорената заповед. Действително, горната последица може да бъде преодоляна ако са налице предпоставките за търпимост по § 16 ПР ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, доколкото търпимите строежи не подлежат на премахване. Констатациите на първоинстанционния съд за неприложимост на предвидените от законодателя режими за търпимост, са обосновани от събраните по делото доказателства. Неоснователна е тезата на жалбоподателите, че строежите са изградени преди 2001 г. от предишните собственици, и след придобиването им през 2010 г. само са ремонтирани и възстановени. Както се посочи по-горе, в случая е доказано наличие на нови строежи, реализирани след 2010 г., т.е. извън времевите периоди по § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Допълнителен аргумент в подкрепа на горния извод относно периода на процесното строителство, са и данните в приложените към административната преписка изображения от заснемане на имота, извършено от приложението "Гугъл", през месеците юни 2014 г., август 2017г. и октомври 2018 г., в които двете сгради са видими едва на снимката от 2018 г. Неоснователно касаторите считат, че снимковия материал от "Гугъл" не е годно доказателствено средство. Според трайната съдебна практика, картов и снимков материал от датирано заснемане, извършено от приложението "Гугъл" се ползва при установяване на времето на извършване на строежите като веществено доказателствено средство. В случая изображенията са представени пред първоинстанционния съд заедно с административната преписка и жалбоподателите са разполагали с възможността да се запознае с тях и да ги съобразят при защитата си. С оглед на изложеното, като достига до извод за законосъобразност на издадената заповед в частта на разпореденото премахване на „гараж“ и „склад“ като незаконни строежи, и отхвърля предявената в тази част жалба, първоинстанционният съд постановява решението си в съответствие с материалния закон. Не са налице сочените от жалбоподателите отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК, поради което съдебният акт в оспорената му част е правилен и следва да се остави в сила. те нямат право на разноски, но същите следва да заплатят в полза на община Казанлък, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00лв., равняващи се на 102,26 евро. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,