Решение № 1323 от 06.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5678/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Национален осигурителен институт (НОИ) с адрес в София, бул. „Александър Стамболийски“ № 62-64, подадена чрез упълномощен процесуален представител юрк. Д. Васева, против Решение № 1050 от 08.05.2025 г., постановено по адм. дело № 144 по описа на Административния съд – Кърджали за 2025 година. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), НОИ е осъден да заплати на Н. М. Д. сума в размер на 500, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване по административен ред на Разпореждане № 085-00-446-3 от 25.09.2024 г., издадено от за ръководител на осигуряването за безработица при Териториално поделение на НОИ – Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.02.2025 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Наред с това ответникът е осъден да заплати на ищцата направените от нея по делото разноски в размер на сумата от 410, 00 лв. Касационният жалбоподател се оплаква, че решението, предмет на контрол е недопустимо и неправилно, поради постановяването му при наличието на всички касационни основания, посочени в нормата на чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго, с което предявените от Д. против НОИ искови претенции бъдат отхвърлени изцяло. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство, както и на юрисконсултско възнаграждение за производството пред първата инстанция. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение. Ответникът – Н. М. Д. с [ЕГН] и с адрес в гр. Момчилград, на [адрес], чрез упълномощен адвокат М. Бозов оспорва касационната жалба по съображения за неоснователността й, изложени в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й, и потвърждаването на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящото производство, за което представя доказателства, че е реално платено. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение като обсъди становищата на страните и извърши касационна проверка на обжалвания съдебен акт на основанията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Производството по адм. дело № 144/2025 г. по описа на Административния съд – Кърджали е образувано по искова молба с правно основание по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, подадена от Н. М. Д. против НОИ, за осъждане на ответника да й изплати обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на сумата от 500, 00 лв., изразяващи се в направени от нея разноски за възнаграждение за адвокат при обжалване по административен ред на Разпореждане № 085-00-446-3 от 25.09.2024 г., издадено от за ръководител на осигуряването за безработица при Териториално поделение на НОИ – Кърджали (ТП на НОИ – Кърджали), ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на предявяване на исковата молба (20.02.2025 г.) до окончателното му изплащане. Административният съд – Кърджали е установил, че с Разпореждане № 085-00-446-3 от 25.09.2024 г., ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали отпуснал на Д. парично обезщетение за безработица, считано от 05.10.2023 г. до 04.10.2024 г. в размер на 33, 05 лв. дневно – л. 19 от първоинстанционното дело. Недоволна от определения дневен размер на отпуснатото й обезщетение, Д. обжалвала, чрез пълномощник – адвокат Д. Кръпова, така постановеното Разпореждане пред по-горестоящия административен орган – директорът на ТП на НОИ – Кърджали, който със свое Решение № 2153-08-295 от 08.11.2024 г. (л. 15-17, пак там) я отхвърлил, като неоснователна. Към жалбата против Разпореждането е приложено адвокатско пълномощно от 11.10.2024 г., с което адвокат Кръпова е упълномощена от ищцата да я представлява в административното производство пред директора на ТП на НОИ – Кърджали, като между страните в тази връзка е сключен и Договор за правна защита и съдействие № 104/11.10.2024 г. (оригинал на л. 38 от първоинстанционното дело), в който е договорен адвокатски хонорар в размер на 500, 00 лв., заплатен в брой към датата на сключване на договора. Решението на директора на ТП на НОИ – Кърджали е обжалвано от Д. по съдебен ред, като с влязло в сила Решение № 343 от 06.02.2025 г., постановено по адм. дело № 510 по описа за 2024 г. на Административния съд – Кърджали (л. 7 – 14, пак там) е отменено Решение № 2153-08-295 от 08.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, както и потвърденото с него Разпореждане № 085-00-446-3 от 25.09.2024 г. на за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали, като преписката е върната на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали за ново произнасяне по Заявление на Д., вх. № 085-00-446/31.10.2023 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица, съгласно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на този съдебен акт. В изпълнение на посоченото съдебно решение, преписката по заявлението на Д. за отпускане на парично обезщетение за безработица е върната на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали за ново произнасяне с писмо, изх. № 135 от 07.02.2025 г. (л. 84 от адм. дело № 510/2024 г. на Административния съд - Кърджали), получено в ТП на НОИ – Кърджали от ст. юрисконсулт Белева на дата 11.02.2025 г. При така установената фактическа обстановка, решаващият състав на Административния съд – Кърджали е формирал следните правни изводи: Приел е исковете на Д. против НОИ за допустими и доказани по основание и размер. Преценил е, че ищцата се е справила с доказателствената тежест да установи наличието на всички изискуеми предпоставки от сложния фактически състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответния административен орган за вреди: отменен по съдебен ред, незаконосъобразен индивидуален административен акт – Разпореждане № 085-00-446-3 от 25.09.2024 г. на за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали, заради издаването на което ишцата е упълномощила адвокат, сключила е с него договор за правна защита и съдействие и му е заплатила адвокатски хонорар в размер на сумата от 500, 00 лв., за да оспори това Разпореждане по административен ред, която сума, според съда, представлява за нея имуществена вреда под формата на претърпяна загуба, тъй като имуществото й е намаляло със заплащането на адвокатския хонорар. Изложил е доводи, че адвокатската защита е израз на обичайната грижа на лицето за охраняване на неговите права и интереси и че издаденият административен акт, в случая, се явява необходимо условие за съществуването на договора за правна помощ и съдействие, сключен от ищцата и ответник по касация с цел защита срещу незаконосъобразния акт. Мотивирал се е, че, доколкото в закона не е предвиден специален ред за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, направени в хода на производството по задължителния административен контрол по чл. 117 КСО на разпорежданията за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица, невъзстановените разходи за адвокатски хонорар представляват имуществена вреда, за която ответникът по исковете дължи обезщетение на основание чл. 1 и чл. 4 ЗОДОВ. Отхвърлил е възражението на ответния административен орган и касационен жалбоподател за приложение по казуса на нормата на чл. 120, ал. 2 КСО в редакцията на нормата, обн. в ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г. – понастоящем обявена за противоконституционна. Определил е размера на имуществената обезвреда по главния иск, така както е претендиран. Уважил е акцесорния иск за присъждане на законната лихва върху сумата на обезщетението. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. С тези мотиви, Административният съд – Кърджали е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Касационната инстанция, в настоящия състав на трето отделение, преценява решението за валидно, допустимо и правилно. Относимите за правилното решаване на спора фактически обстоятелства са обективно установени. Съдът е формирал обосновани изводи за основателност на предявените от Д. против НОИ искови претенции. Неоснователно касационният жалбоподател възразява, че решението, предмет на касационен контрол, е недопустимо поради наличието на изрична разпоредба – тази на чл. 120, ал. 2 КСО, уреждаща въпроса за недължимостта на направените разноски за адвокат в производството по чл. 117, ал. 2 и ал. 3 КСО. По това възражение следва да се посочи следното: С Решение № 6 от 05.06.2025 г. на Конституционния съд на Република България по к. д. № 28 от 2024 г., обн. в ДВ, бр. 48 от 13.06.2025 г., цитираната от касатора норма на чл. 120, ал. 2 КСО е обявена за противоконституционна, поради което същата не се прилага към датата на постановяване на настоящия съдебен акт (чл. 22, ал. 2 от Закона за Конституционен съд), респ. от нея не могат да се черпят аргументи за недопустимост на главния иск за имуществена обезвреда. Независимо от горното и дори разпоредбата на чл. 120, ал. 2 КСО в редакцията й, обн. в ДВ, бр. 66 от 2023 г. да беше действаща към настоящия момент, същата, сама по себе си, не обосновава недължимост на платеното от ищцата адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 12, ал. 3 АПК, в относимата му редакция, по производствата по този кодекс не се събират държавни такси и не се заплащат разноски, освен ако това е предвидено в него или в друг закон. Въпросът с разноските в административното производство не е уреден в Глава шеста от АПК – „Оспорване на административните актове по административен ред“. В КСО също липсва специален ред, по който страната, при оспорване на актовете по чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „б“ КСО по административен ред, може да търси направените от нея разноски в това производство. С оглед на това, за Д. не е налице друг ред за защита, освен този по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Да се приеме разбирането, че страната изобщо няма право, по какъвто и да е ред, да получи обезщетение във връзка с незаконосъобразен акт на държавен орган, каквото обезщетение в подобни случаи е съизмеримо със заплатения размер за адвокатско възнаграждение, противоречи на чл. 7 от Конституцията на Република България и на принципите на правовата държава. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Основния закон, където е регламентирано, че всеки гражданин може да се явява в държавните учреждения със защитник. Ангажирането на адвокат е обоснована грижа за защита правата и/или законните интереси на едно лице, което няма юридическо образование, когато те са нарушени или застрашени. От доказателствата, събрани в хода на развилото се пред Административния съд – Кърджали производство, се установява, че ищцата е претърпяла вреда в пряка причинна връзка с издаденото и отменено по съдебен ред Разпореждане № 085-00-446-3 от 25.09.2024 г. на за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали. По делото не са налице данни инициираното от ищцата административно производство да е приключило с влязъл в сила неблагоприятен за нея административен акт, поради което не е налице основание да се приеме, че плащането за адвокатската услуга няма характер на вреда. Причинно-следствената връзка между Разпореждането и потърсената от лицето адвокатска защита, за която е заплатена сумата, е пряка и непосредствена, тъй като ищцата не би потърсила адвокатска помощ, ако срещу нея не бе издаден акт, увреждащ нейните законни права и интереси. Обосновано, в тази връзка, административният съд се е мотивирал, че издаденият незаконосъобразен административен акт е необходимо условие за съществуването на договора за правна защита и съдействие. Несъстоятелно е касационното оплакване, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението за имуществена обезвреда не отчита приетото в Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, както и фактическата и правна сложност на делото. Настоящият състав на Върховния административен съд преценява, че този размер отговаря на обема на осъществената от адв. Кръпова в полза на Д. процесуална защита и съдействие в административното производство по оспорване на Разпореждане № 085-00-446-3/25.09.2024 г. на за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали, като правилно първоинстанционният съд не е определил обезщетението под минималния размер за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с предмет по КСО, визиран в нормата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. По изложените мотиви, обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в касационното производство, на касационния жалбоподател не се дължат разноски. Такива обаче се дължат на ответника по касация. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател с правно основание по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В полза на Д. следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред настоящия съд в размер на направените, а именно сумата от 255, 65 евро, равняваща се на 500, 00 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия