Определение № 3135 от 20.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1099/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Б. Я., чрез адвокати Д. и И., срещу решение № 1490 от 7.12.2022 г. на Апелативен съд - С. по в. гр. д. № 1577/2022 г., с което е потвърдено решение № 267147 от 30.12.2021 г., постановено по гр. д. № 3380/2019 г. на Софийски градски съд, с което са: -отхвърлени предявените от М. Б. Я. срещу М. И. В. и Д. Б. Я. два главни частични осъдителни иска с правно основание чл. 74, ал. 2 във вр. с чл. 72, ал. 1 от ЗС за заплащане от всяка от ответниците на сума от по 32 250 лева, съставляващи приспадаща се според дела им част от направени от М. Б. Я. подобрения в съсобствен недвижим имот: УПИ ХІІІ-.... кв. 40 по плана на [населено място], [община], целият с площ 990 кв. м.; -отхвърлени като погасени по давност предявените от М. Б. Я. срещу М. И. В. и Д. Б. Я. два евентуални частични осъдителни иска с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД за заплащане от всяка от ответниците на сума от по 32 250 лева, съставляващи припадаща се според дела им част от разноски, направени от М. Б. Я. подобрения в съсобствен недвижим имот: УПИ ХІІІ ...... кв. 40 по плана на [населено място], [община], целият с площ 990 кв. м. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК за допускането му до касационно обжалване. От ответниците по касационната жалба М. И. В. и Д. Б. Я., чрез адв. Е. Я., е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, е сезиран с два главни иска с правно основание чл. 74, ал. 2 ЗС, вр. чл. 72, ал. 1 ЗС за заплащане на 1/2 от увеличена стойност на недвижим имот от направени подобрения, с размер на иска срещу всяка от ответниците 32 250 лв., предявени като частични от обща претенция в размер на 126 500 лв., както и с два евентуални иска с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, за заплащане на разноски за извършените СМР и подобрения в имота, с размер на иска срещу всяка от ответниците от по 32 250 лв. С решение № 72/01.10.2020 г. по гр. д. № 3485/2019 г. на ВКС, I-во г. о., са отхвърлени като погасени по давност, предявените от М. Я. срещу М. В. и Д. Я. искове с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумите от по 32 250 лв. от всяка от ответниците, представляващи припадащата се на дела им част от разноските за подобренията, извършени от М. Я. в съсобственик им недвижим имот. По този начин и с влязло в сила окончателно решение на ВКС, са отхвърлени исковите претенции на М. Я. срещу М. В. и Д. Я., но предявени като частични – при същите юридически факти, фактически твърдения, страни и фактическа обстановка по случая. Разликата над частичните искове до пълния им размер, е предявена от М. Я. и е образувано гр. д. № 211/2018 г. на ОС-Благоевград, преобразувано в гр. д. № 3380/2019 г. на СГС. При така приетата за установена фактическа обстановка, въззивният съд, позовавайки се на Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по талк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, е изложил мотиви, че след като частичните искови претенции са отхвърлени като погасени по давност, то по-късно заведените искове за разликите до пълните размери на паричните вземания, произтичащи от същото право, са неоснователни на същото основание. Върховният касационен съд намира, че на основание чл. 280, ал.2, предл. второ ГПК постановеното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване служебно поради съмнение за неговата допустимост, предвид разрешението, дадено в т. 2 и 3 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, относно пределите на силата на пресъдено нещо при отхвърлен частичен иск и допустимостта на производството по последващ частичен иск. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,