Решение № 939 от 23.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9966/2017 г.

Решение № 939 от 23.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9966/2017 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Т. К. от гр. А. срещу решение № 1347/21.07.2017 г., постановено по адм. дело № 2051/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № Р-160016150008941-091-001 от 19.05.2016 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от екип в състав А. Д. - Н. С. при ТД на НАП - П., в качеството й на орган, възложил ревизионното производство, и Г. Г. - гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - П., в качеството й на ръководител ревизията, в частта му потвърдена с Решение № 525 от 03.08.2016 г. на Д. Д. "ОДОП"- П. при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА, с която на Н. Т. К. е установено публично задължение за довнасяне за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ - свободни професии, граждански договори и др. за данъчен период 2009 г. в размер на 20 433 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 12 662,07 лева. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че оплакванията, които се поддържат са за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател счита, че съдът неправилно е приел определеното в ревизионния акт начално салдо. Според него са пренебрегнати събраните още в хода на ревизионното производство доказателства за наличие на начално салдо в размер общо на 464 000 лева формирано както следа: 184 000 лв. получени от майка му Е. Я. К. /починала/; 100 000 лева - получени в заем от А. М. през 2004 г. и върнати през 2014 г.; 120 000 лв. - получени от баба му З. К. и 60 000 лева - получени през 2004 г. и върнати през 2014 г. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. Претендира се присъждане на разноски по делото. Ответникът - Директор на дирекция "ОДОП" гр. П. при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. На 27.09.2017 г. от юрк. Бъчварова е постъпила писмена защита, в която същата моли да се остави без уважение подадената касационна жалба, излага доводи по съществото на спора и претендира юриконсултско възнаграждение в размер на 1523 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на Н. Т. К. срещу ревизионния акт, посочен по-горе, АС - П. е приел, че законосъобразно са установени задълженията му в ревизия, извършена по особения ред на основание чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 20 433 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 12 662,07 лева. След анализ на представените по делото доказателства съдът е приел за недоказани твърденията на РЛ за наличие на начално салдо в размер общо 484 000 лева, от които 184 000 лв. получени от майка му Е. Я. К. /починала/; 100 000 лева - получени в заем от А. М. през 2004 г. и върнати през 2014 г.; 120 000 лв. - получени от баба му З. К. и 60 000 лева - получени през 2004 г. от Т. Т. и върнати през 2014 г. . Изложени са мотиви в обжалваното решение, че въпреки указаната му доказателствена тежест жалбоподателят не е ангажирал допустими, относими и необходими доказателства, за да установи, че не дължи данък върху доходите за ревизираните периоди. Обжалваното решение е правилно постановено. Ревизията е извършена по особения ред при наличие според приходните органи на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Спорът се свежда до това дали в паричния поток на Н. Т. К. следва да бъдат отразени сумите твърдяни, че са получени като заеми от А. М. и Т. Т. през 2004 г. и съответно върнати през 2014 г., както и сумите от 184 000 лв. и 120 000 лв., съответно предоставени от майка му и баба му. В хода на извършената насрещна проверка А. М. е дал обяснения, че действително през 2004 г. е предоставил на Н. К. сума в размер на 100 000 лева като заем за стартиране на бизнеса му /л. 321 и сл./., което е потвърдил и при разпита му в. с. з. на 13.12.2016 г. От страна на РЛ са представени разписки за получаването на сумата общо в размер на 91 500 лева /л. 544 и сл./ под формата на заем от Ал. М. За да бъде установено получаването на сумата от 91 500 лв. следва да бъде доказано по безспорен начин: 1) възможността на лицето да притежава към датата на предоставяне на заема на сума от такъв порядък, 2) предаване на сумата или прехвърляне на сумата в патримониума на касатора. Дори и да се приеме, че чрез приложените по делото разписки е доказано предаването на сумата, то недоказана е останала възможността на заемодателя да предостави същата. В хода на ревизията заемодателят Ал. М. е представил документи за произход на паричните средства, които касаят период след 01.01.2009 г., като липсват документи относно произхода на средствата към 2004 г., към който момент се твърди, че са предадени средствата на Н. К.. Останало е недоказано и твърдението, че така заетата сума е налична към 01.01.2009 г., като се има предвид, че в декларацията по чл. 124, ал. 3 ДОПК К. не е посочил, че разполага със спестени средства в размера твърдян в писмените обяснения вх. № 94-00-9412/24.11.2015 г. По аналогични съображения обосновано съдът е приел за недоказано твърдението за получен заем в размер на 60 000 лева предоставени през 2004 г. от Т. Т. - баща на лицето, с което К. живее във фактическо съжителство. Относно твърдението на касатора за получена сума от 120 000 лв. от баба му Зл. К.а /починала/ следва да бъдат споделени мотивите на първоинстанционния съд, че оспорващият в условията на пълно доказване не е установил факта на получаване на сумата било то през 2008 г. или 2009 г., очевидно под формата на дарение от неговите близки. За установяване на това обстоятелство по делото е разпитан В. К. - чичо на оспорващия, който в показанията си твърди, че след смъртта на неговата майка /баба на оспорващия/ през 2007 г. сумата в размер на 120 000 лева е предадена на части на Н. К. през 2008 г. и 2009 г., като това е била нейната воля. При липса на доказателства за реализирани доходи, от които да са спестени същите, при липса на доказателства за съхранението й, при отчитане на факта, че се касае за сума в значителен размер, както и наличие на противоречие между твърдението на Н. К. за предоставянето на средства преди 01.01. 2009 г. и изнесеното в показанията на самия свидетел, че част от сумата е предоставена след тази дата, то обосновано сумата от 120 000 лева не е отчетена при определяне на размера на началното салдо. Неоснователна е жалбата и в частта относно невключването в началното салдо към 01.01.2009 г. на сумата от 184 500 лв. получена от Е. Я. К. /майка на Н. К./. В тази връзка с оглед доказателствата по делото обосновано съдът е приел, че РЛ е получило през м. 03.1998 г. посочената сума, но предвид влезлия на 05.07.1999 г. Закон за деноминацията стойността е 184 нови лева, поради което неоснователно се явява твърдението на Н. К., че в началото на 2009 г. същият е разполагал със сумата от 184 500 лева, получена като наследство от неговата майка. Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК предвижда в случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 да се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква "а" от ДР на ДОПК явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, при извършена ревизия по реда на чл. 122 от същия кодекс, фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното. Следователно доказателствената тежест в производството по обжалване на процесния ревизионен акт пред съда е на жалбоподателя. В хода на делото не са ангажирани доказателства, които да удостоверяват по безспорен начин, че към 01.01.2009 г. ревизираното лице е разполагало със средства в размер различен от установения в хода на процесната ревизия. С оглед гореизложеното, обжалваното решение не е постановено при сочените от касационния жалбоподател нарушения, поради което същото като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от юриск. Бъчварова, на дирекция "ОДОП" - гр. П. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 939,75 лв., определен на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за настоящата касационна инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Осмо отделение,