Определение № 9598 от 13.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9110/2025 г.

Производството е образувано е по частна жалба на З. Т. К. срещу Определение №6291 от 02.07.2025 г. по к.а.н.д. № 22/2024 г. на Административен съд (АС) - Хасково. С определението е оставена без разглеждане частна жалба на З. Т. К. срещу Определение №5759 от 09.06.2025 г. на АС - Хасково по к.а.н.д. № 22/2024 г., с което е отхвърлена молбата на З. Т. К. за изменение на Решение №2281 от 12.03.2025 г. по к.а.н.д. №22/2024 г. на АС – Хасково, в частта за разноските. Частният жалбоподател счита, че определението е незаконосъобразно, постановено в разрез с процесуалните правила, с императивните материалноправни разпоредби и при несъблюдаване на целта на закона. Счита, че неправилно съдът е приел, че Определение №5759 от 09.06.2025 г. на АС - Хасково по к.а.н.д. № 22/2024 г. не подлежи на обжалване. По подробно изложени в жалбата съображения прави искане определението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съдът намира, че обжалваното определение е недопустимо по следните съображения: С Решение №218 от 24.11.2023 г. на Районен съд (РС) – Свиленград по а.н.д. №599/2023 г. е отменено Наказателно постановление (НП) №BG01032023/4000Р80178 от 31.08.2023 г. на директора на Националното тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на З. Т. К., за нарушение на чл. 179, ал. 3а ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800,00 лв. С Решение №2281 от 12.03.2025 г. на АС - Хасково по к.а.н.д. № 22/2024 г., е оставено в сила Решение №218 от 24.11.2023 г. на РС – Свиленград по а.н.д. №599/2023 г. и е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на З. Т. К. 800,00 лв. разноски С Определение №5759 от 09.06.2025 г. на АС - Хасково по к.а.н.д. № 22/2024 г., е отхвърлена молбата на З. Т. К. за изменение на Решение №2281 от 12.03.2025 г. по к.а.н.д. №22/2024 г. на АС – Хасково, в частта за разноските. На 17.06.2025 г. чрез АС - Хасково до Върховния административен съд е подадена частна жалба от З. Т. К. срещу Определение №5759 от 09.06.2025 г. на АС - Хасково по к.а.н.д. № 22/2024 г. С обжалваното в настоящото производство Определение №6291 от 02.07.2025 г. по к.а.н.д. № 22/2024 г., АС - Хасково е приел, че производството е по реда на чл. 213а във вр. с чл. 231 АПК. Посочил е, че е извършил служебна проверка по реда на чл. 213а, ал. 6 АПК във вр. с чл. 231 АПК и приема, че жалбата е недопустима. Позовал се е на чл. 59, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), като е посочил, че по аргумент на чл. 223 АПК касационното решение е окончателно. Предвид разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК и предвид факта, че се обжалва определение, с което е отхвърлена молба за изменение на решение в частта за разноските, постановено в касационно производство, е достигнал до извод, че то също е окончателно и не подлежи на обжалване. Поради изложеното и на основание чл. 213а, ал. 6, т. 2 във вр. с чл. 215, т. 4 във вр. с чл. 231 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН, е оставил частната жалба без разглеждане, поради изчерпан инстанционен контрол. В определението не е взето предвид, че не се обжалва акт на районен съд, а такъв на АС - Хасково, който като касационна инстанция се е произнесъл по искане за изменение на постановено от него решение в частта за разноските. Не намира приложение посочената от съда разпоредба на чл. 213а, ал. 6 АПК, тъй като тя визира правомощия на първоинстанционния съд при наличие на основанията по чл. 215 АПК, а не на касационния съд при подадена жалба срещу друг акт на административния съд. Тричленният състав на АС - Хасково не е функционално компетентен да се произнесе по подадена частна жалба срещу постановеното от същия съд определение. Предвид гореизложеното, обжалваното определение, като недопустимо следва да бъде обезсилено, а жалбата на З. Т. К. срещу Определение №5759 от 09.06.2025 г. на АС - Хасково по к.а.н.д. № 22/2024 г. следва да бъде изпратена на председателя на Седмо отделение на ВАС, за администриране. Производството по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е акцесорно, а не е самостоятелно производство и цели да отстрани процесуален пропуск, свързан с произнасянето относно разноските. То е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. Произнасянето на съда по направеното искане е допълнение на вече постановен акт, и следователно нови разноски не се дължат. Ето защо разноски за настоящото производство пред ВАС не се дължат и не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение