Определение № 12344 от 14.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10820/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по подадената частна жалба от Д. Б. Е. от град София срещу определение № 19085 от 07.10.2024 г. по адм. дело № 9757/2024 г. на Административен съд – София-град. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт. Частната жалбоподателка счита, че съдът не е обсъдил наведените доводи за сериозните затруднения, в които ще бъде поставена от предварителното изпълнение на акта и неправилно е приел, че не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК. Сочи, че получаваният от нея месечен доход, който се формира от месечната й пенсия и рента, която не получава редовно, не й позволява да наеме друго жилище. Поради това се претендира за неговата отмяна и за спиране на предварително изпълнение на обжалвания пред първоинстанционния съд административен акт. Ответникът по частната жалба – кметът на район „Искър“- Столична община не заявява становище по частната жалба. Върховният административен съд, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, тя е и основателна. Съдебното производство пред административния съд е образувано по жалба на Д. Б. Е. срещу заповед № РИС24-РД48-49/16.09.2024г. на кмета на район „Искър“ в Столична община, с която на основание чл. 46, ал. 1, т.7 от Закона за общинската собственост е прекратено наемното правоотношение с Д. Б. Е. поради отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинското жилище. С жалбата е направено и искане за спиране допуснатото предварително изпълнение на оспорената заповед. С обжалваното определение Административен съд-София- град е отхвърлил искането на жалбоподателката за спиране на предварителното изпълнение на заповед № РИС24-РД48-49/16.09.2024 г. на кмета на район „Искър“. Определението е мотивирано с липсата на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК за спиране на предварителното изпълнение на обжалвания административен акт. Според първоинстанционния съд в конкретната хипотеза не са налице данни за настъпването на значителна или трудно поправима вреда от изпълнението на акта или засягане на особено важен интерес на жалбоподателката, който надделява над презумирания обществен интерес по смисъла на чл. 60, ал. 1 АПК. Съдът е посочил, че от материалите по административната преписка не се установяват такива фактически обстоятелства, а и в самата жалба не са изложени конкретни съображения за необходимостта от спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на обжалваната заповед. По тези съображения съдът е постановил обжалвания резултат. Така постановеното определение е неправилно. С оспорената заповед е прекратен договорът за отдаване под наем на общински жилищен имот, сключен с Д. Е., поради наличието на обстоятелствата по чл.46, ал.1, т.7 от ЗОбС- отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинското жилище, а именно извършената от Е. продажба на имот в град Шумен. Съгласно чл. 46, ал. 5, изр. 2 ЗОбС жалбата срещу заповедта за прекратяване на наемното правоотношение не спира нейното изпълнение, освен ако съдът разпореди друго. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал.2 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. При преценката на наличието на предпоставките по чл.166, ал.2 от АПК, съдът е направил неправилни изводи, които не се обосновават от доказателствата по преписката. Установява се, че жалбоподателката не разполага с друго жилище. Тя е пенсионер и месечният й доход се формира от получаваната от нея пенсия в размер на 1463 лева и от рента за земеделски земи в размер на 83 лева месечно. От продажбата на имота в град Шумен жалбоподателката е получила 20 000 лева. Съобразно изложеното следва да се приеме за обосновано твърдението на жалбоподателката, че доходите й не позволяват наемане на жилище на свободния пазар така, че да й остават и средства за препитание. Освен това следва да се съобрази и обстоятелството, че даденият срок за освобождаване на жилището е изключително кратък- едномесечен от получаване на заповедта, а предстои зимен сезон. Изложените обстоятелства обосновават наличието на значителни вреди за жалбоподателката, които биха настъпили при лишаването й от жилище, при това в началото на зимата, които по значимост могат да бъдат противопоставени на интереса на общината, защитен от законодателя. Ето защо следва да се приеме, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт ще засегне права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Освен това следва да се съобрази и обстоятелството, че спирането на изпълнението на административния акт няма да затрудни, нито да осуети реализирането на правата и задълженията, произтичащи от отхвърлянето на оспорването и евентуалното закъснение на изпълнението няма да причини на общината вреди, които да са трудно поправими. Ето защо настоящата инстанция намира, че предпоставките на чл.166, ал.2 от АПК са налице. Като е стигнал до противоположен извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. На основание чл.235, ал.1 от АПК и по изложените по-горе съображения допуснатото по силата на чл.46, ал.5 от ЗОбС предварително изпълнение на заповедта следва да бъде спряно. Мотивиран от горното, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение