Определение № 6964 от 24.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6434/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Д. К. Д., преподписана от адв. Попов, срещу Определение №1901 от 11.04.2025 г., постановено по адм. дело №483/2025 г. по описа на Административен съд – Благоевград, в частта му, с която е оставено без уважение искането му за спиране на допуснатото по закон предварителното изпълнение на заповед № УТИ-1/15.01.2025 г. на кмета на община Сандански, оставена е без разглеждане жалбата му срещу т.3 и т.4 от същата заповед и производството в тези му части е прекратено. В частната жалба се твърди неправилност и необоснованост на определението, в обжалваните му части. Не се сочат нови доказателства, обосноваващи настъпването на вреди за жалбоподателя от допуснатото по закон предварително изпълнение на процесната заповед. Претендира се отмяна на определението и постановяване на друго, с което предварителното изпълнение на заповедта да бъде спряно, а жалбата срещу т.3 и т.4 от заповедта бъде допусната за разглеждане по сэщество. Ответникът – кмет на община Сандански, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – Благоевград е било образувано по жалба на Д. К. Д. срещу заповед № УТИ-1/15.01.2025 г. на кмета на община Сандански, с която на основание чл. 57а, ал.3 във вр с ал. 1, т. 1, от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ му е наредено по т. 1 да премахне „Търговски обект – външна част към заведение за хранене „Oazis““, разположен в имот 65334.300.872 по КККР на гр. Сандански; по т. 2 - на основание чл. 57а, ал. 6 от ЗУТ е определен срок за премахване на обекта; по т. 3 - са определени условията за принудително премахване в случай на неспазване на срока по т. 2; по т. 4 - са дадени разпореждания към изпълнителния директор на „ЕРМ - Запад“ относно прекъсването на електричеството към обекта в срока за доброволно изпълнение. С жалбата е направено и особено искане за спиране, на основание чл. 166, ал. 2 от АПК, на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта. За да остави без разглеждане обжалването на процесната заповед в частта й по т. 3 и т. 4 и да прекрати производството, съдът е приел, че за жалбоподателя липсва правен интерес от оспорването в тези му части. То е насочено срещу указанията, дадени от органа, във връзка с евентуално принудително изпълнение на заповедта, както и условията за пристъпване към принудително изпълнение, които имат за свои преки адресати ангажираните с изпълнението на заповедта общински служители, РУ на МВР – Сандански и доставчици на ел. енергия. В тези си части заповедта има за цел да организира и напъти последващо поведение на трети лица, имащи отношение към принудителното изпълнение на акта, съответно има подготвителен характер, относим към евентуално бъдещо изпълнително производство, поради което и на основание чл. 21, ал. 5 от АПК във вр. с чл. 159, т. 1 от АПК не подлежи на оспорване. За да остави без уважение искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, съдът го е приел за неоснователно. Установил, че в искането не се сочат и не се доказват каквито и да било евентуални вреди и размерът им, които оспорващият пряко може да понесе от допуснатото по закон предварително изпълнение на акта. Така постановеното определение е правилно. Изложените в него правни изводи напълно се споделят от настоящия касационен състав. Правилен е извода на административния съд, че за жалбоподателя липсва правен интерес от оспорването на процесната заповед в частта и по т. 3 и т. 4. В тези си части заповедта: 1. Няма за адресат оспорващия, а друг кръг от лица, за които биха възникнали задължения по принудителното й изпълнение в случай липсата на доброволно такова в указания в т.2 срок; 2. Има подготвителен характер спрямо налагащо се бъдещо изпълнително производство; 3. Не поражда задължения за адресата, задължен да премахне процесния обект, съответно и не подлежи на оспорване от него. Ето защо, като е оставил жалбата в тези й части без разглеждане, с осн. по чл. 159, т. 1 във вр. с чл. 21, ал. 5 от АПК от АПК, и е прекратил производството по делото по отношение на тях, съдът е постановил законосъобразен съдебен акт. Правилен е извода на административния съд, че в настоящия случай молителят не е представил доказателства за настъпването на значителни или непоправими за него вреди от премахването на преместваемия обект, както и не е посочил конкретни по вид и размер вреди. Такива не са твърдени и представени към частната жалба и в настоящото производство. Предварителното изпълнение на процесната заповед е допуснато по силата на законовата норма на чл. 217, ал. 1, т. 11 от ЗУТ, поради което основанията за спиране на предварителното изпълнение са тези по ал. 4 във връзка с ал. 2 на чл. 166 от АПК -ако изпълнението "би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда". В тежест на оспорващия е да посочи и докаже конкретните вреди в съответствие с цитираната разпоредба, което в случая не е налице. В закона не са посочени предпоставките, при наличието на които съдът може да спре изпълнението на тези актове. Поради това правилно съдът е обсъдил основанията, визирани в чл. 166, ал. 2 от АПК, като обосновано е приел липсата на такива. С оглед изложеното, особеното искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед е неоснователно, тъй като същото не би могло да "причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда" по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК, неподлежаща на последващо обезщетение при евентуална отмяна на процесната заповед. С оглед на горното определението, в обжалваните му части, следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,