Определение № 200 от 08.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 497/2012 г.

Постъпила е молба от Община [населено място], с която моли да се спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството образувано по нейна молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 205 от 10.12.2009 г. по гр. дело № 481/2009 г. на Великотърновски окръжен съд, което с определение № 1139 от 02.11.2010 г. по гр. дело № 394/2010 г. на Върховния касационен съд не е допуснато до касационно обжалване. В молбата се поддържа, че представените от молителя нови писмени доказателства - трия броя заповеди на началника на РДНСК -Северозападен район [населено място] за премахване на незаконно строителство са обжалвани от другата страна по административен ред и има образувани административни производства пред Ловешки административен съд. Твърди се, че образуваните административни производства имат обуславящо значение за изхода на производството по молбата им за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молбата е неоснователна. Производството за отмяна на влезли в сила решения не е стадии от исковия процес, а самостоятелно извънинстанционно (извънредно) средство за защита срещу влезли в сила неправилни решения на изчерпателно посочени основания. Спирането по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК има предвид висящност на исково производство, наличие на съществуващо процесуално правоотношение и възможността да се поднови развитието на производство, когато пречките за развитието на делото, довели до неговото спиране са отпаднали. Правна възможност да се спре извънредното производство за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК по реда на чл. 229, ал. 1 ГПК няма предвидена в закона. Молителят разполага с други средства за защита, които не касаят спирането на производството за отмяна. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.