Определение № 11803 от 20.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11277/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 36, ал.1 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Образувано е по жалба от П. Т. П. от гр. София, чрез адв. М. Славова против Решения на Прокурорската колегия на Висш съдебен съвет, по т.6.2. и по т. 6.3.14 по протокол №33/15.10.2025 г., с които съответно колегията е повишила на осн. чл.160 и чл. 193, ал. 3 от ЗСВ, Ц. И. С. – завеждащ ОСС в ОП-Плевен на длъжност „следовател“ в НСЛС и е прекратила гласуването за другите кандидати, участвали в конкурса за повишаване в длъжност „следовател“ в НСлС в частта по т. 6.3.14 за П. Т. П.. При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира въз основа на информацията в деловодната система на Върховния административен съд, че по жалба Р. Л. Д. срещу същото решение по т.6.2. и по т. 6.3.30 от протокол №33/15.10.2025 г. на ПК на ВСС, вече е образувано административно дело № 11271/2025 г. по описа на ВАС. Двете висящи дела имат връзка помежду си, тъй като предметът на оспорване е един и същ, а и ответникът, издател на оспорения административен акт, е един и същ. Поради това е налице условието на чл. 213 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) приложим субсидиарно в съдебно-административното производство на основание чл. 144 от АПК. Според тази разпоредба, когато в съда има висящи няколко дела, в които участват едни и същи лица или които имат връзка помежду си, съдът може да съедини тези дела в едно производство и да издаде общо решение по тях. Тъждествеността на правния спор и на участниците в него налага съединяване на делата за съвместното им разглеждане в едно производство, като по-късно заведеното настоящо дело под № 11277/2025 г. следва да се прекрати и присъедини към по-рано образуваното съдебно производство по адм.д. №11271/2025 г. по описа на ВАС. Поради това, че производството по жалбата продължава под номера на делото, към което се присъединява настоящото дело, то не е налице преграждане на по-нататъшното развитие на производството. Същевременно не е предвидена изрична възможност за обжалване на определението за присъединяване и по силата на обратния аргумент на чл. 229, ал. 1, т. 1 и т. 2 от АПК, поради което настоящото определение не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, т.е. като непреграждащо процесуалната защита на жалбоподателя и при липса на изрично предвидена в закона възможност за инстанционен контрол, то не подлежи на обжалване. Мотивиран така и на основание чл. 213 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,