Определение № 9820 от 08.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8069/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на В. П. П. от гр.София и с процесуален представител адвокат М. Занев против Определение № 28030 от 12.07.2026г, постановено по административно дело № 7258/2025г по описа на Административен съд-София-град, с което е оставена без разглеждане жалба вх.№ 17178/08.07.2025г на В. П. П. против Мълчалив отказ на Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ –Люлин по негово Заявление за даване на достъп до административните преписки на малолетното му дете П. В. П. и е прекратено производството по административно дело 7258/2025г по описа на Административен съд-София-град. В частната жалба се моли за отмяна на Определението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ, претендират се разноски, включително адвокатски хонорар за две инстанции. Сочи се, че АССГ неправилно приема жалбата срещу Мълчалив отказ за просрочена, позовавайки се на датата на първоначалното Заявление от 25.04.2025г. Съдът не е взел предвид, че двукратно/на 05.05.2025г и на 23.05.2025г/, органът е давал указания на заявителя да уточни Заявлението си. В изпълнение на дадените му указания по чл.30 ал.2 от АПК, заявителят е депозирал две уточняващи Заявления- на 08.05.2025г и на 27.05.2025г. Срокът по чл.57 ал.1 от АПК/14-дневен/ за произнасяне на органа започва да тече от отстраняване на нередовностите по Заявлението съгласно чл. 30 ал.3 от АПК. Срокът е започнал да тече след второто уточняващо Заявление от 27.05.2025г, като е изтекъл на 10.06.2025г. Дори да се вземе предвид, че органът ненужно е поискал становище от АСП, то срокът се удължава с 14 дни съгласно чл.57 ал.7 от АПК и изтича на 24.06.2025г. Срокът за обжалване на Мълчалив отказ е едномесечен /редакция към м.06.2025г/, като жалбата до АССГ е депозирана на 08.07.2025г и е била депозирана в срок. Освен това неправилно АССГ приема, че за жалбоподателя е отпаднал правния интерес за водене на делото/както е било заявено от адвоката в съдебното заседание на 15.12.2025г/.Чак по делото, т.е. в хода на съдебното производство, жалбоподателят е получил заявения от него достъп до административните преписки на детето му. Ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото пред АССГ, като това е признание на основателността на жалбата и съгласно чл. 78 ал.2 от ГПК вр. чл. 144 от АПК- разноските следва да се възложат на ответника. Заплатеният от жалбоподателя адвокатски хонорар в размер на 306.78евро по Договор от 01.12.2025г е следвало да му се присъди от АССГ като сторени разноски. Ответникът Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ -Люлин, чрез процесуален представител юрисконсулт М. Илиева, депозира Отговор по частната жалба. В него се сочи, че частната жалба не съдържа конкретни доводи, обосноваващи нарушения на Съда при постановяване на Определението, като Определението е правилно, обосновано и законосъобразно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира частната жалба за допустима /чл. 236 вр. чл. 215 от АПК/, по следните съображения: Частната жалба е депозирана в 7-мо дневния срок по чл.230 от АПК /депозирана на 27.07.2026г, при редовно връчване на обжалваното Определение на 20.07.2026г/; депозирана е от лице, участвало в съдебното производство пред АССГ и за което Определението е неблагоприятно /чл.236 вр. чл. 210 ал.1 от АПК/; депозирана е срещу съдебен акт, подлежащ на оспорване с частна жалба / чл. 229 ал.1 от АПК/; депозирана е пред надлежния съд /чл. 236 вр. чл. 211 ал.1 от АПК/. За да се произнесе по същество на частната жалба, Върховният административен съд – състав на шесто отделение, взе предвид следните установени факти: Начало на административното производство е сложено със Заявление вх.№ СЛ/Д-С-ЛЮ/750-042/08.04.2025г на В. П. П. до Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ –Люлин, за даване на достъп до административните преписки на малолетното му дете П. В. П.. С писмо изх.№ СЛ/Д-С-ЛЮ/750-043/10.04.2025г органът уведомява заявителя, че е поискал становище от Агенция за социално подпомагане относно предоставянето на заявените лични данни /връчено на заявителя на 14.04.2025г/. На 22.04.2025г АСП депозира до органа своето Становище. С писмо изх. № СЛ/Д-С-ЛЮ/750-044/05.05.2025г органът дава указания на заявителя да конкретизира в 3-дневен срок до кои преписки иска достъп, като при неизпълнение в срок административното производство ще се прекрати на основание чл. 30 ал.4 от АПК. Заявителят депозира уточняващо Заявление с вх.№ ДДМ/Д-С-Л70/402/08.05.2025г. С второ писмо изх. № ДДМ/Д-С-Л70/402-001/23.05.2025г органът повторно указва на заявителя да конкретизира до кои преписки на детето иска достъп. Заявителят депозира второ уточняващо Заявление с вх.№ СЛ/Д-С-ЛЮ/750-045/27.05.2025г. На 08.07.2025г В.П. депозира до АССГ жалба срещу Мълчалив отказ на Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ –Люлин по неговото Заявление, последно уточнено от 27.05.2025г. На 11.07.2025г ответникът депозира по адм. дело № 7258/25г на АССГ административна преписка, касаеща жалбоподателя /с документи под опис- без никакви пояснения към тях /. С Определение от 26.11.2025г/връчено на ответника на 01.12.2025г/, е насрочено съдебно заседание по делото за 15.12.2025г. С молба от 12.12.2025г ответникът уведомява АССГ, че представената по делото административна преписка всъщност представлява всички заявени административни преписки на детето, поради което жалбата срещу Мълчалив отказ следва да се остави без разглеждане и делото да се прекрати. Молбата на ответника е докладвана от АССГ в съдебното заседание на 15.12.2025г, на което се явява само адвоката на жалбоподателя. Той поддържа наличието на правен интерес от обжалване, доколкото преписките на детето е следвало да се получат не чрез съда/както е в случая/. Претендира разноските по делото/за които представя доказателства/, тъй като ответникът е станал причина за завеждане на делото. АССГ се произнася с обжалваното Определение № 28030/12.07.2026г, като оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото. АССГ приема, че жалбата от 08.07.2025г е просрочена съгласно чл. 159 т.5 от АПК /като взема предвид датата на първоначалното Заявление от 08.04.2025г/, както и че е налице отпаднал правен интерес от оспорването съгласно чл. 159 т.4 от АПК /като е представил по делото заявените административни преписки на детето, ответникът е извършил заявената административна услуга, макар и след срока/. Доколкото жалбата изначално е била недопустима поради просрочие, а случаят не попада и в хипотезите на чл. 143 ал.2 от АПК, на жалбоподателят не се дължат разноски и не са му присъдени такива. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения: Обжалваното Определение е постановено на две самостоятелни правни основания – по чл.159 т.4 от АПК /липса на правен интерес/ и по чл.159 т.5 от АПК /просрочие на жалбата/ от АПК. В случая не е налице хипотезата на чл. 159 т.5 от АПК/просрочие на жалбата/, тъй като на осн. чл. 30 ал.3 от АПК - срокът за произнасяне тече от 27.05.2025г/когато е депозирано второто уточняващо Заявление/, а на осн. чл. 57 ал.8 вр. ал.7 от АПК удълженият срок е изтекъл на 24.06.25г. Жалбата от 08.07.2025г е депозирана в 1-месечния срок по чл. 149 ал.2 от АПК /в действащата към м.06.2025г редакция - ДВ бр.30/2006г/, като не е просрочена.Налице е обаче второто самостоятелно правно основание по чл.159 т.4 от АПК- отпаднал правен интерес от оспорване в хода на съдебното производство. В съдебното заседание на 15.12.2025г АССГ докладва Молбата на ответника, от която жалбоподателят узнава, че депозираната по делото на 11.07.2025г преписка всъщност представлява заявените от него преписки на детето му. Извършването на заявената административна услуга - след оспорването на Мълчалив отказ по Заявлението, съгласно практиката на ВАС представлява по съществото си оттегляне на оспорения административен акт /д.№ 6239/26г, д.№ 5678/26г, д.№ 6177/26г и др/. Следователно, налице е била недопустимост на жалбата както по т.4 на чл.159 от АПК/както правилно е приел АССГ/, така и по т.3 на чл.159 от АПК/оттеглен административен акт/. Определението като краен резултат е правилно и законосъобразно - жалбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане, но на осн. чл. 159 т.3 и т.4 от АПК. Правният интерес от оспорване е бил налице към момента на депозиране на жалбата, но е отпаднал в хода на съдебното производство/ответникът е извършил административната услуга, като е предоставил заявените преписки, макар и извън срока и чак в хода на делото/. С обжалваното Определение не са присъдени разноски на жалбоподателя- поради посочена недопустимост на жалбата по чл.159 т.5 от АПК/просрочие/. Както бе посочено по-горе, жалбата не е била просрочена, като е недопустима на осн. т.3 и т.4 от чл.159 на АПК. Съгласно чл. 143 ал.2 от АПК, разноски при прекратяване на делото се присъждат на жалбоподателя в лимитативно и императивно изброени хипотези. Съгласно цитираната практика на ВАС, налице е оттегляне на акта и на жалбоподателя е следвало да се присъдят разноски за първата инстанция на осн. чл. 143 ал.2 от АПК. Сторените разноски от жалбоподателя в първата инстанция са 5.11евро внесена държавна такса и 306.78евро договорен и внесен адвокатски хонорар/неоспорен/, общо 311.89евро разноски за първата инстанция. Тази сума следва да се присъди на жалбоподателя от настоящата инстанция, като по разноските изобщо не е налице диспозитив на първоинстанционния съд/има само негови мотиви за неприсъждане на разноските/. Това означава, че от настоящата инстанция се потвърждават като правилни наличните диспозитиви на обжалваното Определение/т.е. частната жалба е неоснователна/, като настоящата инстанция сама тепърва присъжда разноските за първата инстанция /не се отменя диспозитив на първоинстанционния съд по разноските, тъй като такъв няма/. Що се отнася до претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноски в настоящото производство- такива не му се следват по нито една хипотеза на чл. 143 от АПК, тъй като обжалваното Определение се потвърждава/диспозитивите са правилни/, а ВАС сам присъжда разноските за първата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 235 от АПК, Върховният административен съд – състав на шесто отделение